С какво ви дразнят свекървите? – 160

  • 26 180
  • 757
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 182
Напълно съм съгласна! Майката най-добре усеща за детето си, или пък може да му предаде своето отношение.
Напълно съгласна.
Името се избира от родителите. Ако има спор между тях, последната дума е на майката.
Ако таткото не знае как да убеди влюбената в него жена, ами сори - сам си е виновен. Казвам го от опит. Мен успя да ме убеди и кръстихме детето на свекъра. Той дори не знаеше. Естетвено се изненада приятно.

# 31
  • Мнения: 5 157
Все си мислех, че това с желанието да се кръщава новородено на някой е отживелица, но темата доказва, че далеч не е така.
Да си кажа честно, че никога не бих налагала на децата да си кръщават децата един ден на мен. Въпреки че името ми е актуално, даже бих настояла да е друго, съвсем чуждо, че да не се обиди някой някъде по веригата (като слушам колко радостни хора имало щом веднъж чуят, че дете е кръстено на тях…), а и не виждам какъв е толкова зора да се кръсти на еди кой си. За мен лично нито ще ми донесе по-малко, нито повече радост… още повече пък впоследствие да ми се предопредели отношението към внучето, в зависимост дали е кръстено на мен или не (както при някои е очевидно, че се случва)…

# 32
  • Мнения: 1 194
Римона, аз за това държах толкова много да не е кръстено на никого.
Моя дядо хем на мен викаше "мойто име" ама сестра ми вървеше до мене, а тя е кръстена на баба/жена му/.

# 33
  • Мнения: 2 030
И после, защо жената предпочита майка си Simple Smile. Майката винаги ще попита първо за своето дете и после за внучето.

+1.
Възрастна акушерка преди много години, когато не е могло да се знае пола на бебето преди раждането, разказвала, че винаги безпогрешно разпознава Ла жената, идваща за сведения в отделението, дали е майката или свекървата на родилката, по въпроса, а той бил: "Какво роди Мария (в смисъл момче или момиче)?", ако е свекървата, и съответно "Как е Мария?" ако е майката.

Последна редакция: чт, 12 дек 2024, 20:04 от Valerie R

# 34
  • София
  • Мнения: 5 146
Тъжно е да не може да кръстиш детето си, както искаш. Мисля, че това е едно от най-тъжните неща. Веднъж прочетох във форума как една бъдеща майка не харесва името Румен - на свекъра, но свекървата много настоявала. Нито НМ, нито дори самия свекър, но бъдещата баба била във вихъра си. Вече предвиждала как ще му викат Румбата като на дядо си. И майката не смееше "да си разваля отношенията". Ей това като го прочета и ме хващат карастанчовите.


Хич не ми е тъжно. Бяс ме хваща. Това е тотална безхарактерност и означава, че обичаш повече другите, отколкото името на собственото си дете. А после обикновено точно тези жени са жебите, за които пишат вестниците. Защото след такова психическо насилие, на което не се противопоставиш обикновено идва физическото. И тогава пак се оказва, че обичаш другите, повече от собственото си дете. И т.н., и т.н.
Тъжно би ми било само за някоя жена в дълбоката мюсюлманска общност, които наистина нямат избор. Ама те вероятно не страдат за това, защото просто са израстнали с тази мисъл.

# 35
  • Мнения: 3 182
Като се замисля много се връзват снахите за името на детето си. А не трябва - по закон малкото име на детето е еднолчино решение на майката. Ако бъркам поправете ме, но нали майката в родилното съобщава собственото име на бебето и никой не търси съгласие на бащата. След това името не може да се смени, освен може би със съдебно дело. И ако някоя свекърва има претенции - аз ще я пратя да се жали на депутатите, те са дали това право само на майката. Така свеки поне ще има надежда, че ще смени закона преди следващото внуче. Stuck Out Tongue Winking Eye

По времето на социализма и може би в началото на 90-те, в закона е имало възможност до 1-2 месеца да се смени името в общината с лесна процедура.  И познавам няколко човека, на които така са им сменили името под натиск на свекър/ва. В днешно време не може.

# 36
  • France
  • Мнения: 16 620
Приятно е , със сигурност...
Чак пък приятно. Нямам никакви претенции да ми дават името. Даже ще ми е странно и може би малко неприятно. Нека децата да си носят техните имена, тяхната индивидуалност и да си вървят по техния житейски път.
От край време харесвам името Оливие. Свекър ми се казва така и понеже дълго време не намирахме име за големия ми син (почти до раждането) в един момент го предложих. ММ категорично отказа. Не било модерно, носели го само стари хора. Свекър ми като чу, също не беше във възторг от идеята. Просто тук я нямат тази традиция и не гледат по този начин.

# 37
  • София
  • Мнения: 5 146
Аз не, че не си харесвам името, но има толкова по-благозвучни имена, че със сигурност няма да съм възхитена да кръстят внучката така (живот и здраве). Главното е да им харесва и викайки детето да го изричат с радост и любов. Ако ще Бонбонка да е (ай, сакън, де, ама ако решат - те да си берай гайлето).
Веднъж през бременността ми идва баща ми и с най-сериозния тон заявява: "Имам претенции за името! Ако го кръстиш на мен ще те удуша!"  А името му е хубаво, с имен ден, непопулярно, обаче си имам по-харесвани, та нямаше да го кръстя така, ако беше момче, де. Ама много смешен беше, с каменна физиономия, "Аз имам претенции..." Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Последна редакция: чт, 12 дек 2024, 17:48 от Светулчица

# 38
  • Мнения: 2 140
Чак пък само тук да има такава традиция за взимането на името е преувеличено. Толкова царе и крале са с цифри, май защото са с еднакви имена.
Аз съм кръстена на баба ми по бащина линия, но далеч не и бях любимка. Нашите деца сме ги кръстили както сме решили с таткото. Не са имената на никого, но и никой не е правил драми за имената. А и да направи, няма да бъде отразен.
По повод че свекървата не ви е майка, ама то това е факт. Всеки обича собственото си дете и собствените си родители. Хубаво е да има разбирателство и с половинката и нейните родители, но чак любов, хайде няма нужда. Ако се разбират ок, ако не не правете драми от това.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Уууу, аман с тез имена - ми хубаво е да те "подновят" сигурно, ама има други по-важни неща. Да се разбират младите, с нас да им е хубаво... Първо внуче, моите са смесен брак - зет ми е български турчин, ми аз настоявах (пред щерката) името да е приемливо и за двете страни. Те си се разбраха и буболечката си ми е много сладка, нищо, че през ум не би ми минало да си кръстя детето така. Аз имам само една претенция, ако имат второ детенце - да не е с моята буква, че тя е и на сватята. Знам ли, да не стане, а на майка си го кръсти (независимо кой ще го изтърси)

# 40
  • Мнения: 768
Винаги ми е било любопитно, но не съм имала кого да попитам. То е и деликатно та не смея.
Тази традиция ми звучи много тъжно и обидно.
Значи от поколение на поколение момчетата се кръщават на свекъра. Ами тъста? Таткото на тази жена, родилката нали?! Да е правил момчета така ли? Sad 
Колко деца има едно семейство - по едно-две максимум.
Значи кръщава се на един или двама от 4 броя обични баби и дядовци. Как ли се чувстват другите двама в такъв случай?

Много би ми станало мъчно на мен, затова на никого.
Освен ако единия примерно е милиардер, разбира се:)))) но те и не се срещат чак толкова често

# 41
  • Мнения: 9 202
Е, все пак става въпрос за време, когато е имало повечко деца в семействата. Първото на родителите на мъжа, второто на родителите на жената...Или поне така е било в моя род. Едната ми баба са пет дъщери, няма момче. И петте са кръстили дете на баща си.

# 42
  • Мнения: 9 386
На тъста е второто момче обикновено.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 2 095
Абе, едно време си е било традиция и бащата на момичето също я е уважавал. Примерно, мъжът ми е бил на името на дядо си по майчина линия, и точно този дядо е инициирал смяна на името му - да е един вид на името на свекъра. А, да, на този свекър на името вече е имало кръстен внук.

# 44
  • на село
  • Мнения: 4 497
И после, защо жената предпочита майка си Simple Smile. Майката винаги ще попита първо за своето дете и после за внучето.

То сигурно затова моята голяма дъщеря кръсти и двете си деца на мен и моя мъж Joy
Шегувам се, разбира се.
Така са решили, така направиха, а и за помощ с децата разчитат основно на нас, щом зетят нямаше против.
А и покрай раждането на малката внучка, такива притеснения имах за дъщеря си, усложнения, операция и т.н. на никого не го пожелавам, но здраве да е. Мина всичко Grinning

Иначе преди повече от 50г с моя брат сме кръстени на двете баби, уж Joy само на първите букви Joy

Общи условия

Активация на акаунт