Като ученичка се сблъсках с подобна история. Бях на гости на приятелка, тръгнах си, нямаше трамвай, студено и си взех преминаващо такси от Западен парк до Лозенец. Като наближихме шофьора подмина моята улица и продължи към рест. Кошарите. Искал да ме черпи, той нямало да пие. Но държал да поговори с някй непознат. Оказа се отскоро разведен, родителите му го изпъдили от дома и оставили там жената с детето, държали на тях. Колективно не му давали достъп до детето/в дет. градина/ Имах късмет, че баща ми беше от редовните клиенти на кръчмата, сервитьорите ме познаваха покрай него. Започнаха да се навъртат около масата, да ми казват, че пазят резервирана маса за компанията на напр. др. Петров. А шофьорът се оказа свестен човек, върна ме в къщи след разговора. После ми беше казал служебния си № да го викам като искам да пътувам. Другарувахме си, нищо лошо не видях от него. Намери си приятелка и като пуснаха първите задгр. паспорти заминаха заедно за Канада. Имаше тогава екскурзии до Куба с междинно кацане в Канада и повечето бг. пътуващи се хвърляха на пистата. Чове ка така и не си видя първото дете. Понеже поддържаме връзка знам, че го наблюдава в соц. мрежи само. Има си друго семейство, вече внуци. Но тъгата си остана.