Любители на котки - Тема 202

Потвърждавам. При Пуфи така започна проблема. В момента е на инжекции подтискащи имунната система, през 2 до максимум 3 седмици изкарва. Понякога се налага и антибиотик да включим, както е в момента.

И аз щях да кажа това - сменете си паспортите в посолството.

Maya cat, няма ли човек около вас, който да познава?
Котката си е котка, но човек понякога иска да отсъства.
Лятото ги оставих за 3 седмици под грижата на съседчето, с посещения сутрин и вечер, но моите са друг типаж, едната е резервирана, но не наплашена, другата е готова да пристане на всеки, който я повика за храна, та бяха сравнително лесни.
Бих работила в посока да има доверен човек, който да може да ида да наглежда, без котето да е супер стресирано.

Благодаря ви момичета. Да вчера ми казаха че в консулството може да се сменя лични документи. Но сякаш и ние имахме малко нужда да видим близките си хора. Дори да пропуснем и тази година все някога ще трябва да се случи.
Аз и за това от малък го научих на разходки с повод, хем да не стои постоянно затворен вкъщи, хем на можем да се прибираме или да идем някъде на почивка. С часове може да стои в гората, даже като се измори си полягва обаче тръгнем ли на обратно посока колата започва едно дърпане. Със много лъжи и заигравки успяваме да се приберем.
Може би ако тръгнем ще трябва на няколко пъти да спираме да се раздвижва, хем и после да спи по сладко няколко часа.
Вкъщи сам си е направил е ритуали 24/7 които си държи да се случват точно по този начин. Но този голям страх към външни лица е много трудно преодолим.
Като дойде някой в нас, минават няколко часа докато се отпусне и излезне от скривалището си и то много плахо. Но ако мен мен няма примерно никога не би излезнал. Ако мъжа ми го няма вкъщи изобщо не му дреме. Даже ако се наложи да е командировка и не спи в нас, Мунчо е толкова щастлив че съм само негова. Цяла вечер мърка и се гушка. Но за мен....голямо търсене пада.
Опитвам се да го социализирам, но без да го правя насилствено.  Честно не мисля че ще се получи. В котешка група във фейсбук четох че като ги оставят сами котките им или преяждат и повръщат, или не ядат, или започват да акат и пишкат из апартамента.  Крият се от "надзирателя". И точно за това не мога да преценя моята липса или дългият път ще му се отразят по негативно.

Усещам че и тази година няма да мога да взема решение и ще си останем отново тук. И ще сменя личната карта в консулството.
Сега събирам нови съвети. Темата е "социализиране на котка и преодоляване на страхове"
Котешки психолози ваш ред е

Няма как да разбереш, докато не пробваш. Цура се крие и бяга от непознати хора вън, но ако са на гости в къщата, приема, че не са заплаха и подушва, понякога дава да я галят. Минка е лека котка, няма нужда да я убеждава човек, на всеки дава да я гали.
Избери кой ще ги гледа и нека дойде на гости няколко пъти да общува с котето, за да може то да свикне и да го зачисли към котешкия инвентар. Особено преди да заминеш, да не го приема като чужд човек. Пробвай един-два пъти да го оставиш след това да го нахрани през деня, да поседи дам си котето за половин час примерно, без ти да си там и ще знаеш ще стане ли.

Maya cat, не съм котешки психолог, но разсъждавам в тази посока - котката се привързва повече към дома, не към стопанина... Вероятно за нея ще е по-голям стрес да пътува и да се среща с непознати хора и миризми, отколкото да тъгува самотно известно време, но в позната среда. Ако идва някой поне веднъж на ден да я вижда и храни, може да е по-малко стресиращо сякаш.

Относно моето клепоухо момченце - на 4 месеца е взет от развъдник - с паспорт, ваксина, обезпаразитен.
Като го водих за окото, което вече е ок, му правиха и някакви тестове ректално - беше отрицателно всичко.
Вчера без пауча беше доста по-добре изхождането - дори нормално на 2 пъти. А на тази възраст, предполагам ходят и по-често - 3-4 пъти ходи. Яде само Пурина за малки котенца гранули.
Ще го заведа на ветеринар, разбира се.
Какво мога да му давам друго на такава възраст? Кисело мляко като пробиотик по-малко?

Момичета, при нас беше малък дявол, при все че една дама тука в темата бая ме уплаши и хукнахме веднага по доктори.
Раздразнен стомах и черва, докторката забелязва, че много често се облизва /то и аз, но откъде да знам, че е важно/ и още преди прегледа каза - гади й се, най-вероятно е нещо стомашно. Та, последва пълен преглед, изследвания ехограф и рентген, биха й две инжекции и по живо по здраво - вкъщи. Разбира се, още от вратата отиде при паничките, похапна, пи вода и си полегна да си почине от стреса, говедцето.
До вечерта нямаше и помен от неразположението й - навакса си и с ядене и с пиене.
Ей го, стресираното в клиниката:

Благодаря за съветите! Тя си се чеше от години, коремът й е оголен от близане. Огледах й устата, но нищо не се вижда. Нито има лош дъх. Възрастна е, явно имунитетът й вече сдава багажа. Зълва ми каза пак да й направя десетдневен курс кортикостероиди. И да й правя вани с калиев перманганат на лапите. Ще й купя и някакви по-специални хипоалергенни гранули. Знам, че е по-чувствителна котка, от малка си е такава. Ще я караме някак. По метода на елиминациите един ден ще разберем какво й има.
Не обичам здравословни проблеми, защото конвенционалната медицина ме плаши. Лекарите, и човешки и ветеринарни, са учени да лекуват симптоми, а реално трябва да се търси причината и да се отстрани. Голям проблем е това, голям. Много малко лекари са добри диагностици. Повечето знаят само как да се справят със симптома.

Ще обмисля оставането на Мунчо сам тук. Даже още днес ще потърся да поръчам някакви камери от тему.

Добре де толкова ли ще го е страх? То страхът ще е само докато човекът, който го храни е вътре. После може би пак ще си се успокои. А? Или няма начин?

Здравейте!
Пиша в темата по повод котенцето на майка ми, което е доста дивичко на този етап.
Тя отсъства цяла седмица по празниците и  то седя самичко в апартамента, посещавано от нас два пъти дневно за игри и храна. Да не казвам голяма дума - може би този период му подейства благотворно. Започна повече да се гали и дори да мърка. Разбира се, не трае дълго, но все пак е  нещо.

Сега влизам с въпрос - по разни сайтове виждам различни занимания за котки, но не знам кое е качеснвено и кое си струва. Искам да му купя някои забавление, за да има с какво да си играе. Топчетата и дребните играчки, с които разполага, му омръзнаха.

Моля, подскажете ми за хубави и занимателни играчки. Ако не са много скъпи, още по-добре!!!

Ето, поздравче от Рони.

Ние оставяме нашите котки сами за около 2 денонощия максимум, с легени с вода и храна. Ако е зимата, стоят вън, ако е лятото им оставяме достъп до вътре в къщата. Малко ни се карат, като се приберем, но толкова. За дълго оставих Кети и заминах за САЩ, тогава дали от мъка по мен, или просто малшанс - се разболя. И аз много бързо гледах да се прибера. Когато живяхме в града и майка ми можеше всеки ден да ходи и да ги храни и наглежда, сме ги оставяли и за по седмица - две. Майка ми казваше, че въпреки че я познават, стоят зад пердетата и се крият. Излизали са да ядат , пият и до тоалетната когато си е тръгвала. Онзи ден големият ми син, с който намерихме Лео се прибра от София, 2 месеца и Лео се кри и в началото се страхуваше от него.

Все забравям да похваля Лео каква хубава толумбичка е станал

Нашият маймун има час на 11.01 в друга клиника, не в нашия град. Ако сме с него, всичко е ок. Ние вече и не го оставяме. У дома идва приятелка, която познават двамата с Кардю. Сина първо отива да се погалят, и чак тогава обръща внимание на храната.

Каква клиника? Сина ли? А куч как е, Кардю?