Семейни модели при разведени родители?

Аз имам дете. С бащата се разделихме на 6тия месец на детето. Причината бяха както при теб скандалите, но и не само те. Бащата тотално беше абдикирал и не полагаше грижи за детето след 1вия му месец. Не се прибираше с дни, начина му на живот беше коренно различен от подобаващия за баща на новородено. Той самия накрая също не искаше да е с мен тъй като аз не толерирах това. Имаше намеса и от страна на близките му. Съответно решихме да се разделим. Минаха 3г. от тогава. В началото ми беше много трудно, финансово, психически, в ежедневието. Добре, че имах помощта на близките си. Но сега 3 години по- късно не съжалявам, че сме се разделили. Съжалявам, че не избрах подходящия човек за баща на детето си, но осъзнавам, че избора вече е направен и от тук нататък мога само да се опитам да подобря ситуацията за детето. Според мен е страшно дете да расте с непрестанни скандали и баща, който не се прибира и има куп вредни навици. Да си самотен родител е трудно, но не е невъзможно да се справиш. Помисли за детето и последвай това което мислиш, че ще е най- добре за него.

Това,че съм дете на разведени родители не ми се е отразило по никакъв начин.
Дори още повече съм драпала да запазя семейството си,но процеса беше едностранен и просто нямаше път заедно и напред.
Децата се  чувстват много по-добре в добра и здрава среда,спокойни,щастливи и сигурни.
Винаги едно дете трябва да е на първо място и сигурността му да израсте  в спокойна среда без обиди,скандали,посягане,алкохолни изблици,ревности и прочее.
Така че,в името на детето/децата родителя прави най-доброто за тях!
Дори и това да е развод и отделяне от токсична семейна среда,която със сигурност нанася много повече травми в психиката.
По добре здраво дете,отколкото травмирано  психически дете!

Аз израстнах в семейство, в което се "правеха компромиси" заради общото благо.
Първо общо благо нямаше - целият брак на родителите ми беше тотално отровен, намесени всякакви тъщи и свекърви (което разбира се те са го позволили), в процеса на времето двамата ми родитеи започнаха да се изтормозват всячески.
Разбира се съм обвинявана за това, че се правят компромиси в мое име и ми е натяквано.
Разводът се случи, когато бях на 24.
За много хора това ще е не кой знае какво нещо, тъй като не е ранна възраст.

Само че резултатът е: разбити отношения майка - дъщеря - дъщеря, която трябваше да стане родител и майка, която хленчи през цялото време каква грандиозна жертва е била и как едва е оцеляла. Нейните родители също не са я подкрепяли и това днес също ми се натяква.
Всички проблеми, които аз имах и имам бяха и са омаловажавани, защото тя трябва да е в светлината на прожекторите.
С баща ми - никаква комуникация от вече повече от 10 години - неговата жена в този живот е майка му.

В крайна сметка днес майка ми е с втори мъж, заради който загърби ангажираност към мен, защото аз й напомням за старото и там живее като принцеса, или поне така казва. Но на мен ми е все тая вече как живее тя, тъй като не съм длъжна да й осигурявам щастие.
Избиване на комплекси, таена злоба, обиди, търсене на виновни.

И, о изненада - да имам един куп гневни мисли, ниско самочувствие, с което се справям за момента добре и ярост и обида към двамата.
Поне разбрах, че нито съм длъжна да ги оправдавам, нито да са част от живота им.
Това, че техните родители не са били идеални не ги оправдава - има нещо на тоя всят, което се нарича "лична отговорност", другото са ефтини оправдания.

В никакъв случай не казвам, че винаги се стига до там, защото зависи от характера на всеки, но нужно ли е наистина да се пробва?
Какво значи да се правят компромиси след като можете да намерите по-достоен баща, макар и втори, който да даде пример и да живеете щастливо?