"За рождения си ден МАРТЕНЧЕТО тортичка си има - то става на 1 година!"

Кате, моя бременен ливански е Финикия, горе долу зад мола се намира. в Зона Б5, супер е.  въпреки че малко по-солено ми идва вече, откакто родих...

За лекаря... ами взех си нправление, сега се мъдря къде да отида и кога да намеря време с тайната надежда да ми изтеченаправлението, но тогава пък мъж ми ще ме изрита от вкъщи.... хич не ми се ходи. абе голяма дилема

сори, че пак за раждането... ама ми стана смешно.
по време на контракциите постоянно сравнявах дали ме боли повече от кола маска, или не. и дълго не можех да реша.

милички,мерси за вниманието-просто точно тоз бивш е доста отмъстително човече и след ,като го напуснах не спря да се опитва да ми се рови в живота-ако съм само аз ок ,не ми пука,просто ми е гадно ,че може да праща негативна енергия към малкия а и относно брака ми  пред доста познати е изразил надежди да тръгнат на зле нещата-гнусно
 -ще си меря приказките,трудно ще ми е ,защото съм супер открит човек и всичко си казвам

и тъкмо го написах това и сега ме сърби езика да разкажа за забременяването
ние с мъж ми сме заедно от 2001година,2002 се оженихме си поживяхме 3 години,искахме да се порадваме един на друг преди детенце,да попътуваме и така ....................2005година забременях юни месец в Рим с мъж ми обикаляхме Италия -по това което сте споделяли май повечето бебчета са правени по почивки

Калинче,иди на лекар 

Azzy  блазе ти ,че не си разбрала какво си яла в този рибен ресторант   защото на нас всичко което ни го сревираха го имаше ЖИВО   в някъкви огромни аквариуми които служеха за стени и разделяха отделните салони ,направо кошмар   скаридата плува до мен а в моята чиния сигурно е браточед и   тази мисъл ме съсипваше по време на целия обяд.
Мила а прошуто с пъпеш и аз мразя ама аз и само пъпеш не обичам де  

Момичета преди малко ходих до Илиенци ,че имах да копувам някъкви работи и видях там колело като нашето цената му е 56 лева има го на няколко места така ,че който иска там може да го види на живо  

аааа значи Бобката е парче италянец а 
Аз пък там  родих Симона 
А моята история е много дълга затова няма да я разказвам но с 2 думи с мъжа ми се познавам от 12 години ако не са и повече вече  незнам ,но сме заедно от почти 7 год.
И двете деца са станали случайно и двата пъти бях шашната до безумие ама втория път беше много смешно защото мъжа ми имаше работа до Холандия и аз трябваше да отида в Рим и там да се срещнеме . Стана така според уговорката и там тръгваме ние по задачи и аз една сутрин му казвам ,, страшно съм гладна ще припадна , спирай да ям нещо,, а той с някакъв уплашен поглед ме пита ,, ти да не си бременна,, а на мен това въобще не ми минава като мисъл. На другата сутрин си спомних стреснатия поглед и реших да се пошегувам и пак испадам в луда треска за храна  а той пак вади погледа леле как съм се смяла немога да ви опиша. Прибрахме се след 1 седмица и още на 2-рия ден правя си една сутрин рано теста и като видях направо щях да припадна  отивам будя го и се усещам ,че този път оплашения поглед е на моето лице  та така 15 мин. по късно бяхме много щастливи 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПРЕСЛАВА И МАДЛЕН, БЪДЕТЕ МНОГО ЗДРАВИ И СЛЪНЧЕВИ ДЕЧИЦА 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЗОРИ, ЖЕЛАЯ ТИ ОТ ВСИЧКО ХУБАВО ПО-МНОГО 

Честито на всички празнуващи днес!!!
Мила, наистина форумите не са място, където да се споделят лични неща, макар, че ние го правим. Аз почти винаги се замислям когато искам да напиша нещо и много често не го пиша, точно поради тази причина. А това, че някой бивш чете постингите ти може само да те ласкае. Явно си оставила трайна следа и все още мисли за теб. То ако и аз ти бях бивше гадже още щях да си мисла за теб, ама нямаше да те изпускам да станеш бивше.
Мама Деси, как така имате 29зъба, те млечните не са ли 20? Извинявай, че питам с такова недоверие, ама то направо си е невероятно!!!

Мерси за поздавите милички!

Мила, не му обръщай внимание на този психар, като си няма друга работа да се рови хич да не ти пука

Аз пък съм луда маниачка на екзотична кухня, колкото и екзотични неща съм опитвала все ми харесват. Морски деликатеси обожавам всякакви. Но сега съм на вълна Тайландска кухня и тия дни правя разни Тай вкуснотийки Много обичам тази кухня, щото е люта А пък и сега постя и само се чудя какво да ям, а Тай кухнята има много вегетариански ястия.

Кате Финикия е супер вкусен ливански ресторант, а има и един в хотела Феста Баряело на България и той е вкусен.

За бременеето: при мен се случи много неочаквано и ацки бързо. Та така запознавам се аз с таткото през февруари 2005, той от 16 години живее в Ню Йорк, запознава ни един наш много близък общ приятел, като след една седмица в БГто той си заминава обратно за САЩ. Следват 3 месеца ежедневни тел разговори по няколко пъти на ден. Юни месец си дойде за около 3 седмици, заминахме на море с притялите и той пак си замина. След около 10 дни му звъннах и му казах че съм бременна Той се стъписа за момент (все пак докато осъзнае), и каза  че така или иначе е смятал че аз съм жената на живота му и тази новина го прави неимоверно щатслив.  Аз така се шашнах шото все пак го познавам от 2 месеца само Но пък наистина всичко беше любов от пръв поглед. И така 10тина дни след като му казах аз един ден си седя в къщи и чаках едни приятели да заминаваме на морето за уикенда - звънни се на вратата и отварям аз и кой да видя - той с един огромен букет слънчогледи в ръка Почувствах се толкова щастлива и токлова обичана!!!! Всичко бяха нагласили с нашия общ притятел да ме изненадат. След което пак си замина и декември месец 2005 си дойде окончателно от Ню Йорк И така до ден днешен - щастливи, обичащи се и с едно разкошно същество до нас - Анна-Мария!

Сори, че е малко дълго....
Цунки!

Привет ,
Мики , както винаги умирам от смях като ти чета постингите От сърце ти се радвам по колко забавен начин представяш всичко
Мила , разбирам ти яда и тревогата , но не се притеснявай.Такива дребни , завистливи същества рано или късно се давят във собствената си злоба.Щом те следи , най вероятно ще прочете и това , но ............не ми пука.Аз ако съм на теб ще разказвам всичко с по-голямо въодушевление , та съвсем да го хване яд
Сега за забременяването
Ние с мъжа ми сме заедно от края на 98-ма год. веднага пламна Любовната искра и не ни е пускала.Отначало и двамата не искахме дете , защото бяхме малки-19-21год , а и учехме.Да но преди 3-4 години изведнъж всички наши познати се изпожениха и си родиха деца.На половината кумувахме и после бях кръстница на децата им.Тези събития направо ми преобърнаха живота и започнах трескаво да искам дете.В последствие усетих това желание и в него.Имам един спонтанен аборт , в края на 2004 ,който изживях много тежко.След като забременях пак - умирах от страх да не се случи нещо , защото не знам как щях да го преживея.Ами .......това е .Сега се радваме на дете което си правихме съвсем съзнателно и с любов.
А пропуснах да кажа , че Ели е правена един ден след като се върнахме от екскурзия в Белгия.Там не можахме , защото на мъжа ми му бяха отекли глезените от път и разходки и изобщо не му беше до секс

Зори, много романтично

При нас пък всичко беше и е толкова тривиално...познаваме се от 9 години, бяхме малки като станахме гаджета, после се изнесохме да живеем заедно, после се оженихме и айде Али. Някъде 6 месеца преди да забременея почна да ми се върти тази мисъл из главата, ровех се из интернет, представях си се бременна и пр.после юни 2005 решихме да идем на почивка в Италия / и ние да не останем по-назад/ и аз реших, че искам италианче и хоп във Флоренция /надявам се де, не  че не може и да е било и през останалата част на месеца/ заченах Али. Както се казва от първия път, останалото го знаете Планирано до незнам къде беше всичко.

Ей като казахте суши от сега ми стана лошо само като го видя

Калина, нещо ме притесняваш, айде иди на лекар. Ако се чудиш къде, повечето от нас тук са доволни от някой лекар, кажи и ще те съветваме.

ееееееееее Габи много благодаря какви комплименти

4естит рожден ден зори
4естит рожден ден на преслава и мадлен      
Ние се събрахме с мъжа ми декември 2004г,3 месеца по късно ми заяви,4е иска дете от мен и сам си запо4на с опитите,въпреки моите протести (не много усилени ),май месец подписахме,юни забременях,спомням си,4е като видях двете 4ерти4ки изпаднах в тих ужас ,моя мъж като ме видя и ми каза,4е изглеждам така сякаш целия свят се е стоварил върху мен и то4но така се 4увствах
А сега за раждането .След 9 дни преносване ме вкараха в болницата и ми казаха,4е ще из4акат още един ден и ако не запо4не раждането ще ми го предизвикат.В 21 4аса ми изтекоха водите,бяха зелено кафяви,с 2см разкритие ме приеха в родилното.Запо4наха и контракции през 2мин,адски болезнени,молех се за епидурална ,към 00:30 си я полу4их и се по4увствах в рая Мъжът ми беше с мен през цялото време и това страшно много ми помогна.Но в ошашкането беше забравил фотоапарата.Цяла нощ спах в родилното,по4ти не правех разкритие.В 6 4аса сутринта изведнъж за 10мин полу4их 10см разкритие и виках,4е ми се ходи до тоалетната да ме пускат ,докато установят,,4е съм с напъни и по4на едно голямо неефективно 30 минутно напъване,докторката ме заплаши с форцепс ,аз ревнах и тя ми ско4и на корема и Дани изхвръкна като тапа на шампанско  ,а възклицанието на лекарката беше "оле,4е голямо бебе сега разбирам защо не искаше да излиза" Аз о4аквах да видя бебе синьо лилаво,грозно и с 4ерна коса,но замое у4удване беше бяло с светло кестенява коса и тъмно сини о4и4ки и си помислих,4е това е най хубавото бебе,което някога съм виждала ,беше любов от пръв поглед.Бебето беше с мен през целия ми престой,къпехме го всеки ден,мъжът ми беше до мен всеки следобед и това бяха най щастливите дни в живота ми.Въпреки,4е бях зашита лошо,с възпаление и хемероиди и не можех да седна,въпреки 4е Дани беше с колики от първия ден и аз неможех да му помогна ,въпреки 4е ме избиваше само на рев,въпреки 4е от кърменето много ме боляха зърната и полу4авах контракции,въпреки 4е ми падна кръвното и припаднах след раждането и повръщах и ошашках сестрите.С нищо не може да се сравни огромната любов,която изпитвам към Дани и съм готова през вси4ко да премина заради него,вси4ко бих могла да жертвам за малкото 4ове4е.Айде стига толкова,4е много дълго стана.
Само да добавя,4е това съм аз няколко 4аса след раждането http://images05.snimka.bg/000495133.jpg
А това е малкия на няколко 4аса http://images05.snimka.bg/000503393.jpg

Честит Рожден Ден на Зори, на малките Преслава и Мадлен! Да сте живи и здрави, и големи късметлии!
Ние още не сме напълно здрави и сега не мога да пиша, затова ви желая лек ден!

Ох,бе жена ще ме умориш от смях

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАЛКИТЕ СЛАДУРИ.

Ние с мъжа ми се запознахме във Варна,по точно моята колежка ни запозна.Един ден ми каза,че комшията до нея е лекар и бил точно като за мен ,един нисък,малко пълен ама точно за мен.Аз го приех на шега,но шега, шега ама почти 8години сме заедно.А що се отнася за детето след като се оженихме на следващия месец бях бременна.
Как родих -ами като първия път със секцио, не че го исках, но нито Деница ,нито каката изкаха  да излязат по нормалния път.
Това на кратко са моите истории дано от бързане не съм написала някоя глупост ама всеки момент беба ще се събуди.Чао за сега.

Ох, Иван има проблем с дъвченето. Като му давам пюреобразни, всичко е наред, но като се стигне до кус-кус, намачкан банан, настъргани ябълки- ужас, започва едно давене...днес чак повърна от това. А иначе ако му давам парченца храна, едно по едно - не се дави. Не знам вече. По тази причина и попара не яде. Как да го науча, не знам. Вие как успяхте?