Как да отгледам възпитано дете?

Е карай му се, какви са тези ежедневни играчки, защо му позволяват да е шефа?

Ами той си е разглезен. Всеки ден играчки. Каквото поиска, го получава. Ако не го получи на момента, реве и пак го получава. Сега е момента да се научи, че "Не" е не. Обяснявате защо и толкова. В живота и да тропа с краче и да реве, все тая. Няма как да получи всичко, което види.

Влязъл е в бебешки пубертет. Има много литература по въпроса.
Спокойно, ще го преживеете още веднъж с истинския пубертет.

Да ,наясно съм ,но ще помогне ли това ,ще спре ли да хленчи ако не му позволявам разни неща. Тук не става въпрос за играчките ,а за неща в ежедневието.  Примерно туко що се разрева ,защото баща му не му позволява да му пуска играчки в чашата с бира . Кога ще спре да реве за всякакви подобни  ,отказва му се и все реве. Пак казвам проблема не е в играчките,ние сами решаваме да му купим ,такаче въпроса ми не е за ежедневните играчки  ,а за това като му кажем да не прави дадено нещо да не реве и да се тръшка ,че му е отказано .

Ако разбирам правилно,  чудите се дали е нормално да слагате граници. Да, нормално е, даже е задължително.

Очевидно сте на прага на първата възрастова криза на сина Ви. Това е времето, в което малките ангелчета, на които всичко до този момент им е било позволено се сблъскат за пръв път с правилата и нормите. Това е времето, в което детето се осъзнава като самостоятелна личност и се бори за желанията си. Въоръжете се с търпение и въведете ясни правила и граници. Опитайте да бъдете спокойна и позитивна, но и категорична в позициите си. Обяснявайте защо не може да получи желаното в момента, онагледявайте и сравнявайте. Може да използвате личен пример или на помощ да ви дойде любим герой от приказка. Когато казвате какво не може обяснете и какво може. Давайте му право на избор от разрешените неща. Насърчете развитието на емоционалната интелигентност - зачитайте и валидирайте чувствата на сина си. Може да звучат като "Имаш право да се чувстваш така!", "Това не може сега, но може това и това или пък това, кое от тях искаш да пробваш сега?".
Лесно е да съдим, но нали идеята е да си помагаме...
Успех

Сигурна съм в това и знам че трябва да сложа граници ,обаче се чудя поставянето на тези граници ще дадът ли резултат някога или аз ще съм си с границите обаче след 1 година той все така ще си се тръшка за същите неща.
Първо дете ми е , племенникът ми е на 8 и е адски невъзпитан ,отговаря и още куп лоши неща и не искам моя син да стане същия

Е, той е само на 2, нали не очакваш да му кажеш два пъти 'не' и той да престане да се тръшка? Тепърва започва да изпитва големи емоции и да се учи как да ги регулира, за това мъничко човече всяко 'не' е трагедия. Говориш, обясняваш до откат, отстояваш си границите и това е. Трябва му време.

ПП. Също така както му се караш, когато се държи лошо, може да го хвалиш, когато те слуша. Казвай му колко е добър и послушен, радвай му се, за да насърчаваш доброто поведение.

Няма да се тръшка за същите неща, ще се тръшка за други След година-две ще влезете в едипалната фаза и фокуса ще се измести. Границите не са ограниченията за децата. Те са стабилността, на която да стъпят в своето развитие. Важно е едно дете да разбере причинно-следствената връзка, а не просто правило, наложено от позицията на по-възрастния и по-силния.

Проблемът е в подчертаното. Какво значи "Винаги му се дава това, което иска, в името на това да бъде щастлив"? Днес ще е щастлив, като получава ежедневно играчки, на 14 - 15 ще иска да не се прибира по цяла нощ, да не учи и да прави, каквото поиска, на 18 ще поиска чисто нов мерцедес, за да бъде щастлив - и това ли ще позволявате? Вие сте голям човек и знаете много добре, че детето не може винаги да бъде щастливо и това е част от живота, с която то трябва да свиква от малко. Детето е едва на 2 години - сега е момента да коригирате ВАШЕТО поведение спрямо него, за да си спестите много проблеми вбъдеще. Сега ще се потръшка, но ще свикне - като порасне ще е много, много по-трудно, дори невъзможно.
Съветът ми е да спрете с постоянното даване на играчки и на каквото друго поиска, ако Вие прецените, че това не е ОК. Поставете граници и ги отстоявайте, докато е малко. Ще пореве, ще се потръшка и ще спре. Много говорене със спокоен тон и непреклонност от Ваша страна, когато сте поставила някаква граница или сте казала НЕ за дадено нещо. Без да се поддавате на плач, тръшкане и манипулации.

Относно цялостното възпитание - децата копират действията на родителите. Не слушат какво им се говори, а гледат какво правят мама и тате. Както казва ММ - не може да запалиш цигара и да си отвориш кенче енергийна напитка, а след това да викнеш детето и да му обясниш колко са вредни тези две неща, защото то гледа какво правите вие и приема това за нещо нормално. Това го пиша, като цяло за възпитанието занапред.

Само че ежедневните играчки са част от проблема. Вие сте решили да му угаждате за всичко, значи умишлено отглеждате дете, което в един момент никой с нищо няма да успее да задоволи. И по този начин ще го направите нещастно. Това ли ви е целта? Ами продължавайте...
Хем го учите как успешно да ви манипулира с рева си, хем питате как да престане да го прави. Че защо да спира, след като действа? Детето ви върти на малкия си пръст, трябва да е ненормално, че да се откаже от това доброволно.
Хем сте се отказали да възпитавате, заменяйки възпитанието с угаждане, че е по-лесно, хем искате възпитано дете. Как да стане?
На първо време седнете с таткото и си изяснете нещата – какъв резултат очаквате да постигнете с детето. Да си седи в ъгъла, където да му мятате по някоя играчка като кокал на куче с надеждата да не ви занимава, или наистина искате да порасне като възпитан и стойностен човек? Но преди да пристъпите към възпитание на детето, трябва първо да възпитате себе си с таткото.
Затова си вземете някоя книга за възпитание на деца. И я прочетете много внимателно, ако трябва и по няколко пъти. От нея ще разберете за възрастовите кризи, за пубертета при двегодишните, че това е нещо напълно нормално и ако имате късмет, може да намерите някое и друго трикче как да избягвате тръшкането и как да се справите, ако го допуснете. Не е казано, че всички трикове в книгите ще работят при вашето дете, но не пречи да опитате. Ако не един, то друг може и да подейства. Но най-голямата полза ще е за вас самите – да откриете къде и защо грешите във възпитанието или по-точно в липсата на такова.
Да, знам, че възпитанието е дълъг, труден и неблагодарен процес. Да превърнеш дивото зверче в разумен и успял човек никак не е лесно. Но резултатът си заслужава.
А и нали това е задължение на всеки родител? Не само да го родиш това дете, но и да го направиш стойностен човек?
Е, без възпитание няма как да се получи. А то започва още от раждането. Вече сте закъснели доста и е добре по-скоро да се задействате, защото с всяка година ще става все по-трудно и в един момент дори невъзможно да коригирате грешките си.

Подкрепям горните мнения.
Тръшкането си е част от порастването,не се притеснявайте,просто са ви спестили тази информация.В прав текст тръшкало се,тръшка се и ще продължава да се тръшка защото си е част от порастването.
Ще дойде момент в който ще намали и спре .

Благодаря за градивните критики ,ще взема напредвид всичко написано . Боса съм в отглеждането на деца ,така че всеки съвет ми е от полза . Само ще оточня,защото това изказване ме жегна , не целим да подхвърляме в ъгъла играчка на детето за да не ни занимава . Правим го ,защото след като си е харесало нещо детето и имам пари в себе си и е на разумна и допостима цена ,защо да не му го взема . Би било егоистично от моя страна ,да имам пари пък да не искам да му взема въпросното нещо. Аз като малка не съм получавала много неща,нашите нямаха финансовата възможност и до някъде сега искам моето дете да не бъде като мен,да гледа че другите дечица имат пък той няма . Надявам се да ме разберете и да няма коментари от този тип,,подхвърляте му играчка като на куче кокъл"
Пиша тази тема тук с мисълта да получа съвети , осъзнавам ,че трябва нещо да се коригира във възпитанието на детето

Тръшканията при нашия почти изчезнаха около 3, а беше много трудно - и магазинерите около нас го знаеха какъв е - достатъчно пъти се е тръшкал на тротоара. Не отстъпвайте за важните неща. Няма да е лесно, но не би трябвало да продължи много, ако не отстъпвате.
И аз обичам да купувам играчки, но ни трябва да се прекалява. Едва ли презадоволеността на децата е нещо хубаво.