Как да отгледам възпитано дете?

Не е егоистично да не му купуваш всяка глупост, която му се прииска. Това е сигурен начин да го разглезиш безобразно, няма да цени нито вещите си, нито парите.

Освен това е полезно за децата да имат по-малко играчки. Когато имат малко си измислят нови игри с едни и същи играчки, а това стимулира въображението им, както и се научават да си задържат вниманието на едно нещо по-дълго. Зариването с играчки произвежда дете, на което всичко му омръзва бързо и нищо не може да му задържи вниманието повече от няколко минути.

Не е нужно да се оправдавате пред когото и да е. Една майка би потърсила помощ и то на адекватно ранен етап, защото иска най-доброто за детето си. И никой не е роден научен и готов за родителстване. Така че аз приветствам това, че търсите съвети за промяна.  Със сигурност сте разкъсвана между майчината любов и възпитанието. Ако ви е трудно на вас потърсете съдействие от бащата - обикновено те са тези, които въвеждат правилата. Друг значим близък също може да ви е от помощ. Много е важно, обаче, да имате уеднаквен подход и критерии - каквото е забранено е забранено, независимо при кой. Не вие да забранявате, а някой друг след вас да върви и да казва "тихо и не казвай на мама".

И на двете ми деца от малки съм обяснила (няколко пъти разбира се - не е станало от първия разговор), че винаги, винаги, винаги, когато искат да им се купи нещо в магазина, първо трябва да ме попитат дали може, защото понякога може да нямам пари в мен и, ако вземат нещо без първо да са ме попитали, ще се наложи да го върнем и ще се изложим. Доста пъти умишлено съм взимала точно приготвена сума или малка сума в мен и съм я показвала, за да видят, че в момента нямам пари да купя това, което искат. Правила съм го с цел да видят, че парите не достигат. По-късно, когато вече се научиха да питат, ако преценя, че това, което искат в момента не трябва да им го взимам, директно казвам, че нямам толкова пари в мен. Научиха се да питат тихичко, на ухо, за да не чуват другите. Ако решите, пробвайте този вариант, но знайте, че детенцето е малко, научено е всичко, което поиска, веднага да го получава, така че това ще отнеме време.
А че искате да дадете всичко на детето си - повярвайте ми, всички искаме това. Но това не е правилно, защото в един момент, когато порасне, ще ви кара да се чувствате длъжна да купувате всичко, което поиска. И в първия момент, в който откажете да му купите нещо - дали, защото преценявате, че не трябва или, защото нямате възможност, автоматично ще станете най-лошия човек на света. Това го пиша от личен опит с мой близък роднина, който в чудо се вижда с пубера вкъщи. И това е точно, защото не му се отказваше нищо, когато беше малък. Само че с времето "играчките" стават все по-скъпи.

Има доста литература по въпроса, ютуб е пълен с интересни и много полезни видеа.
Препоръчвам Анита Гергова и “Осъзнати родители” и “1 Наум”. За мен са най-сбити, информативни и се канят специалисти в областта на темата.

Относно играчките - това е много контрапродуктивно, Как’ Сийка го е обяснила,  няма да се повтарям. Отделно, че децата нямат нужда от много играчки, за да им се даде изобщо ввъзмоност да си развиват въображението.
Отделно ресурс за пластмаса и боклук, тези пари могат да се инвестират в детски фонд. Солидното образование е доста скъпо перо в семейния бюджет и е добре да се мисли в перспектива. Същото се отнася и за безсмислените подаръци от роднини - много по-практично е да му дадат 5 лв за фонда, отколкото 10 лв за количка.

Вие сте го разглезили и ще ви се качи на главата. За да е щастливо едно дете не е необходимо да получава играчки всеки ден! Детето иска любов, внимание, а вие трябва да наложите и дисциплина, ако не искате след някоя година да пишете теми как детето е буйно и ви обижда и удря.

Вие глезите своето "вътрешно" дете, компенсирате за липсите в своето детство - така не се възпитава. Има много книжки по темата, попрочетете, като сте толкова "боса" в отглеждането, както казахте. "Забравеното изкуство да възпитаваш", "Как да говорим така, че  малкото дете да слуша", "Възпитание без сълзи и капризи", "Детето и ние" и тн. и тн. Последната даже я има свободна онлайн в пдф формат...

Първо е само на две и малко, това е бебешкия пубертет. Второ не може да получава играчки всеки ден.
Трето-направили сте детето шеф, то ви управлява вас.
Правите каквото иска. Не поставяте граници, че вие определяте правилата, а не то.
Това с играчките е много грешно.
Аз го спрях в мига, в които на една Коледа под елхата имаше много подаръци, ама буквално зарито. И малката ми каза "ама само това ли е"?.
Оттогава се приключи.
Една колежка ми беше казала-подаръци само по повод и така е нещо, което детето наистина иска. Всеки ден не се купуват играчки. Много правилен подход.
Презадоволени са децата днес. И изпускаме контрола. Трябва да им се покаже, че има правила. Това ще е само в тяхна полза.
И не въпроса да няма твоето, с другите да имат. Не. Обаче не може да получава всичко.
Това е лоша услуга. В живота не е така.
Затрупани с играчки, а нямат интерес към нищо. Всеки ден го виждам това.
Работя в училище. Положението никак не е розово.
Наистина излишни са тези играчи. И аз бях така в началото. Вече много рядко купувам. Тя и с нищо не играе. Само си рисува.

И аз съм още в търсене на формулата. Дори това да съм строга не върши работа. При нас е истински ужас откакто стана на около година и половина! Може да крещи и хленчи с часове и нищо да не помага. Прави нарочно това, което му се забранява, вършее из апартамента като хала, пипа навсякъде, иска храна, а я хвърля, не му ли дадеш нещо изпада в нервни кризи, също се смее когато се карам и не ме има за никакъв авторитет. Няма следобеден сън и може да не се спре от 8 сутрин до 9 вечер, ако не му пусна анимации и песнички за половин час на телефона (това много помага!). И вечер не спи добре и се събужда с рев за мляко, не дете, а фурия и предизвикателство и за най-търпеливите родители - така го наричам. Този бебешки пубертет налива масло в огъня и на без друго нездравия ми брак, всеки ден броя часовете докато стане вечер и си казвам боже, и този ден преживях...
От нас зависи ужасните две, както са познати на психологията да не станат ужасните три, а после ужасните петнайсет, двайсет, че и трийсет, както съм виждала при много хора, за съжаление. Тук е моментът да покажем кой определя правилата и това НЕ е детето. Когато поиска нещо, което не трябва/не му е нужно и започне да се тръшка отклонете вниманието му. Обяснете му, че ако реагира така за нещо дребно, един ден няма да може да се справи с истинските житейски ситуации. Аз го казвам на моето момче, нищо, че още е малък и ще му го повтарям докато е необходимо. Че един ден ще е мъж и трябва да се учи да е сериозен. Че има деца, на които им липсват много неща, но растат щастливи и пълноценни. И аз нямах охолно детство и никога не съм имала и охолен живот и също не искам децата ми още на 5-6 да разберат що е то икономия (като мен), но и не бих искала да свикнат, че всичко, което им хареса трябва да е тяхно на всяка цена. Не вещите са важни, а обичта и принципите!
Желая ви успех!

Аз мисля, че първо трябва да поработиш върху своите виждания за света и след това да се опитваш да възпитаваш детето. Няма как докато ти приемаш за нормално да получава всичко, да изискваш да приема откази.
Възпитанието става с личен пример!

Иска играчка? Не може всеки ден! Не може - точка! Няма да му се разбие сърцето от поредната глупост.
Иска още един път на клатушките в парка? Не може! Разбрахме се 2 пъти. Ще се тръшка и ще му писне като никой не му обръща внимание.

Това са 2 годишни все пак, а не 17 годишни! Ако на 2 не успяваме да ги контролираме и възпитаваме, то кога тогава?

Поставянето на граници не те прави лош родител, нарича се възпитание. Заливате го с притежания, но не смятате това за проблем? Напротив, огромен проблем е. Купуването на купища ненужни вещи лишава детето от възможността да цени вещите си, да прави разлика между нужно и ненужно, също и да разбере, че освен “да” има отговор “не”. Създавате усещането, че да получиш ,в случая играчка ежедневно, е напълно нормално, следователно защо да не е напълно нормално да получиш всичко друго, което ти скимне? Реално той репликира каквото му показвате вие, но и в останалите аспекти от ежедневието. Коригирайте вашите методи,  не може това и това, защото… И спирате с купищата купуване на вещи. Започвате да играете заедно с вече накупените. Търпение и обяснения е метода, не пръскане на пари, за да виждате нон-стоп усмивка. Защото на 2г. са играчки, но с възрастта идват все по-скъпи вещите, които ще го радват. И докато се усетите ще сте лоши ако няма последен модел телефон и т.н

Мисля че очаквате прекалено много от дете на две години,реално дори не може да говори и да се изразява какво иска все още.Моят малкия е на 2,6 играчки получава рядко,той е по книжките за момента.Имаме купища от баткото,само по поводи получава нови.В магазина единственото което иска е банан.И него като баткото уча,отиваме понякога веднъж или два пъти седмично през хранителен/друг магазин и могат да си изберат едно нещо.Най-често е банан както казах.Играчки имаме предостатъчно с чували от големия,но са купувани през годините,подарявани,предимно по поводи.Разбира се купувам и случайно,тръгваме за парка искат топка или нещо дребно и не нося и го купувам.Наистина прекалявате с играчките и според мен,даже не мога да си представя какво толкова купувате всеки ден,къде го съхранявате и колко реално си играе с него като време.Аз от големия редувам различни играчки,после ги прибирам за около три дена им омръзват и просто вадя "нови" 4-5 играчки.Относно битките за тръшкане,подбирайте си ги.В бира не е искал да си пуска корабчетата моя,но редовно му пълня малко лигенче на средата на кухнята и си правят морски битки.Мисълта ми беше използвайте не само за важни неща,не мисля че е разглезване да угодите в някоя нова и различна игра.Моят си имаше и период не искаше да играе с нищо,тракаше с някой прибор и тенджера,играеше с вилици,завираше ги където му падне и ей такива неща.Малък е,говорете му,но поставете някакви граници с тези играчки и като цяло с вашата нагласа какво да очаквате от две годишно.Универсално укротяване и дресиране няма,всяко дете си е с характера.Големият много играеше с различни играчки,но и много обичаше да кара тротинетка на две,не се спираше.Малкият на същата възраст рядко играе с играчки,той обича да му се чете,гледа,повтаря,четем една и съща книжка до омръзване.Заобикаляйте магазина.

Децата нямат нужда от много играчки. Имат нужда от внимание, любов, да играете с тях, да правите нещо заедно. С една топка за 5лв може да играете и да се забавлявате по много начини, включете го да помага в домакинствето с нещо дребно, според възрастта му разбира се. Гледайте и коментирайте любимото му филмче, танцувайте, рисувайте, разходки с опознавателна цел,  все неща, които не изискват пари, а много по-ценен ресурс - време. Времето прекарно с децата е безценно. И за него, и за вас. А възпитанието идва с личен пример и много разговори.

Част от възпитанието според мен включва да се оставя детето да изпитва негативни емоции.
Дали ще му се откаже купуване на поредната играчка или ще му се откаже да прави нещо което е глупаво (да пуска играчки в чаша бира) има еднакво въздействие върху него - сблъсква се с неудовлетвореността или т.нар фрустрация.
Децата трябва да изпитват тази неудовлетвореност, за да се научат кое е ценно и смислено пред безсмислените предмети и действия. Това че едно дете е малко 1г,2г,3г не е оправдание да му се позволява да прави глупави дейности. Децата са достатъчно интелигентни и когато систематизирано им се показва кое е смислено и добро, те ще започнат да го отсяват пред безсмисленото и лошото.
Само че за да се случи това трябва родителите също да могат да отсяват нещата.
Има и други негативни емоции, които е препоръчително да дадем шанс на децата си да изпитат - срам, вина и тъга.
Когато ги предпазваме постоянно от негативното, услужвайки им (удобно за нас), не им позволяваме да съзреят и в крайна сметка отглеждаме емоционално незрели индивиди от които може да се очакват проблеми с различен произход.

Нормално е родителят да иска най-доброто за своето дете, въпросът какво е то в дългосрочен план.
Дете на 2 години е с незряла нервна система и неразвит префронтален кортекс. То има емоции, но не може да формира самостоятелно и зряло мислене с причинно-следствени връзки като възрастен човек. Затова до към 5г възраст родителят насърчава детето да опознава емоциите и да се справя с тях. Ако се опитвате да правите детето си щастливо постоянно, не го учите на нищо и го лишавате от цяла палитра изживявания. Нормално е да минава през фрустрация, недоволство, тъга.

Затрупването на детето с играчки го лишава от нещо важно - скуката. Именно когато скучаят децата развиват въображението си и започват да измислят игри от "нищото".

Има доста литература по въпроса, а също и специалисти, които работят с деца. Но и те винаги първо работят с родителите, защото обикновено "проблемът" идва от тях. Ако сметнете, че само с литература ви е трудно да се справите, направете си една-две консултации, ще ви дадат насоки конкретно за вашия случай.

"Как да говорим така, че  малкото дете да слуша" e доста добра книга, написана на съвсем разбираем език и с конкретни примери. Сама казвате, че сте "боса" в отглеждането - четете. Очевидно и примера, който имате с племенника си не е дал добър резултат, за да го повтаряте. Децата имат необходимост от граници, за да са спокойни и щастливи. Имат нужда да знаят кое е правилно, кое грешно и да им се казва "НЕ".
И не, няма да спре да се тръшка утре, но със сигурност ще има по-добър резултат в дългосрочен план от купуването на играчки и ежедневната доставка на щастие.

А играчките, реално са точно това, което ви казаха по-горе - най-лесния вариант за осигуряване на спокойствие и щастливо за 20 мин дете, който не ви коства никакви усилия. Егоистично е точно ежедневното купуване, а не обратното.