Защо мъжете бягат от жена, която живее с майка си?

  • 28 944
  • 895
  •   1
Отговори
# 675
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 904
Кръш, така както си го написала и спрямо може би "тона" и "леката фрустрация", ако имате някакъв проблем в къщи, и съм засегнал болна тема, съжалявам, не съм целял това. Желая здраве на всички и бързо да се оправят нещата!

Не знам, докато си ученик, прохождащ студент, ок.

Но сега посмъртно не мога да си представя да "деля бит, домакинство и гащи". Laughing
Само секси бикини с любовно-романтична партньорка и още нещо. Relieved

Нямам против "трансфера", стига да може всичко, и да е самостоятелна, родителското тяло да не "виси на врата".

Не казвам, че е невъзможно да си работи, и да си е "отделно домакинство", споделящи просто един имот.

Софиянка е ясно, че ако няма пари, стабилна работа, няма да си вземе апартамент и в повечето случаи "трансферира", или би предпочела "обща съсъпружеска" ипотека.

Не знам, Неве, по-хубаво нещо от това да си правиш, каквото искаш, да си ходиш гол, по гащи, да си надуеш музиката, и каквото се сещаш, няма, с една дума свобода, самостоятелност и независимост.

В противното не може да ме убедите. Няма доводи, освен тези, които посочих. Wink

Таня, на 23-25, ако следва Право или Медицина, може, но да има "визия" за изнасяне, като цяло.
Естествено, че се ограничават много възможностите за гаджета, време, "дупки", "дебнене".

Или по-скоро за мъж е неприемливо, докато за жена и още как?

Последна редакция: нд, 26 яну 2025, 09:35 от Revoker

# 676
  • Мнения: 8 263
Написала съм ясно, че за мен е неприемливо и за мъж, и за жена. Тъй като аз съм жена съм гледала мъжете, тоест не са ме интересували много много жените около мен с кого съжителстват, макар че и това е било фактор, ако сме си ходили на гости и някои не могат да ме поканят дори на чаша вино, защото живеят с мама.

Разбира се, ако е временно и поради обстоятелства може да се разбере, но затова хората трябва да общуват, и да имат някакви намерения един към друг, да се харесват...тук както е писала авторката, за мен тези мъже просто не са имали никакъв реален интерес към момичетата, затова и тези неща не са сметнали за нужно да ги коментират, разбрали са нещо, което е кофти и са ги гоустнали, толкова.
По време на локдауна и аз живях за 6 месеца с родителите ми, а не бях живяла с тях от години. В началото ми беше много добре, защото баба ми точно беше починала, аз бях необвързана и ми беше много тежко сама вкъщи, без да мога да се срещам с хора, хоум офис и първа такава загуба... те ми предложиха и още на следващия ден се пренесох. Бяха ми голяма подкрепа, упора и разнообразие, но и разбрах, че съм пораснала и сякаш апартаментът е станал по-тесен Grinning и още с идването на пролетта се появи и желание да се изнеса. Иначе те намекваха да си намеря работа там, мъж и да остана. GrinningСамо като си го представих веднага си събрах багажа.

# 677
  • София
  • Мнения: 16 000
Свикване с комфорта на родителско тяло често се отразява негативно в социално-любовен аспект, защото води до измамно притъпяване на нуждата от приятели или партньор посредством задоволяване на нуждата от комуникация чрез родителя. Не го одобрявам и при жени, и при мъже. При вторите обаче смятам елементът с обгрижването е по-сериозен и влошава още повече перспективите - или търсят жена да ги обгрижва като мама, или даже не търсят, нали си имат мама.

# 678
  • Мнения: 1 465
Аз живях с баща ми и дядо ми, докато се преместих при мъжа ми. Място имаше бол, а аз съм от хората, на които не им е готино да живеят сами, след като почина мъжа ми, ми беше трудно дори да свикна да спя сама в жилище, не ми се беше случвало от тридесетина години. Мъжът ми също до 30+ си живееше с техните, но той заживя отделно няколко години преди да се съберем. Вече две семейства -стари и млади в едно жилище не си го представям, но за необвързан човек мъж или жена, не виждам лошо да живее с родители, вместо със съквартирант или сам. Даже бях благодарна на свекър ми и свекървата, че бяха научили мъжа ми да живее и да се съобразява с други хора, за разлика от други "стари ергени" на неговите години тогава, живяли дълго сами и отвикнали да се съобразяват, с огромни претенции към партньорките си. Той и готвеше прекрасно и всичко можеше да си прави. Но като ученик е живял сам пет години в друг град.

# 679
  • София
  • Мнения: 15 259
Живеенето с родител не означава живот като дете. Много хора живеят с родителите си като равноправни възрастни, включват се пазар, домакинстване.
Познавам пък и мъже, не един и двама, уж са си отделно, но мама идва два пъти седмично да изчисти и да сготви, че и му плаща сметките, голяма самостоятелност, няма що.

# 680
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 886
И като почнат да се повтарят  едни и същи клишета - пък детската стая, пък не знам си какво... дали е детска стая, дали е бърлога, или друга стая, какво значение има наистина?  Абсолютно никакво. И да, предпочитам в "детската стая" на апартамент 100 квадрата, вместо в "детската стая" на кибритена кутия 48 квадрата в софия. Но е така друго си е да се ръсят клишета и дребно заяждане на килограм.

Мислете малко преди да бързате да пишете. Аман от клавиатурни нинджи.

# 681
  • Мнения: X
Не знам защо мислиш, че това, което пишеш, е някаква аксиома.
Аз пък предпочитам да живея сам в 48 квадрата самостоятелно жилище от 100 квадрата споделена с други хора, особено роднини. Това ми носи спокойствие, удобство и свобода.

# 682
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 886
Не знам защо  мислиш, че като човек си споделя мнението това е аксиома. 

Да, добро утро - ти какво предпочиташ е различно от това аз какво предпочитам. Чак сега ли осъзна, че хората сме различни?

# 683
  • Мнения: 5 082
Щом не ти пречи да ти дават тон в живота и си ок да си седиш в детската стая, няма кой да ти попречи.
Повечето предпочитаме да сме отделно, дори и на по-малка площ, и да не ни се бъркат в решенията.

# 684
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 886
И като сте отделно какво ? Имате ли си мъже/жени? Пък за деца и дума да не става, как си представяте трима /или повече! /човека да се сгъчкат в дядовата ръкавичка.
Самостоятелни , мда. По- скоро самотни.  

А на мен никой не ми дава тон в живота.

# 685
  • Пловдив
  • Мнения: 16 261
Много хора живеят и с дете в 50 квадрата.
Може да си самотен и в двуетажна къща.
От това да живееш отделно няма по-хубаво нещо за мен - ремонтираш си както ти е кеф, интериор и т.н. по същия начин, каквото не ползваш просто изхвърляш, когато решиш си подменияш уреди и т.н., при майка винаги съм се включвала финансово и пак съм се съобразявала за някои неща.

# 686
  • Somewhere far away
  • Мнения: 5 886
Е то и при мъж да живееш не е ли същото - пак се съобразяваш с доста неща.

# 687
  • София
  • Мнения: 44 834
Според мен, всеки човек трябва да мине през някакъв етап на самостоятелен живот. Колко дълго и под каква форма - зависи. Но да има свободата и отговорността да решава всичко. И чак след това да мисли за живот на семейни начала.

# 688
  • София
  • Мнения: 16 000
Живяла съм с родители. Живяла съм със сестра. Живяла съм сама. Живяла съм с мъж. Отскоро сме с бебе. С роднини никога не бих живяла пак. Като дете става, после вече задушава и спира развитието. С мъж си трябва съобразяване, няма как, но идва с много бонуси и се предполага, че градите заедно бъдеще. Сама ми беше супер, насладих се на свобода и това сама да си определям всичко. И с мъж, и сама си има плюсове, има си и минуси. За мен други приемливи варианти на този етап няма. Опитах почти от всичко (без съквартиранти), обаче, имам база за сравнение, не се чудя какво би било, всяко ми даде нещо и ми изгради характера и уменията.

# 689
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 904
Скрит текст:
Според мен, всеки човек трябва да мине през някакъв етап на самостоятелен живот. Колко дълго и под каква форма - зависи. Но да има свободата и отговорността да решава всичко. И чак след това да мисли за живот на семейни начала.

Живяла съм с родители. Живяла съм със сестра. Живяла съм сама. Живяла съм с мъж. Отскоро сме с бебе. С роднини никога не бих живяла пак. Като дете става, после вече задушава и спира развитието. С мъж си трябва съобразяване, няма как, но идва с много бонуси и се предполага, че градите заедно бъдеще. Сама ми беше супер, насладих се на свобода и това сама да си определям всичко. И с мъж, и сама си има плюсове, има си и минуси. За мен други приемливи варианти на този етап няма. Опитах почти от всичко (без съквартиранти), обаче, имам база за сравнение, не се чудя какво би било, всяко ми даде нещо и ми изгради характера и уменията.
Категорично.
Естествено, че по-добре сам в малко, отколкото в конюшна с мама и баба, примерно.
Какво означава "съобразяване с мъж"?
И двамата се съобразяват, в смисъл има си навици, има си напасване, нормално.
Но това се случва с времето, и двамата като си свикнат, няма "съобразяване", а партньорство, заедност и любов.
Никой на сила никой нищо не кара.
Който не иска, не влиза във връзка.

Общи условия

Активация на акаунт