Покана за участие в проучване: Самокритиката и себезаявяването на жените в България

Вътрешният/външният диалог със себе си не са ли обект на изследване предимно от психиатрията?
Не ми се е случвало да водя диалози или спорове със себе си.

https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0 … 0%B0%D0%BD%D0%B5/
Институт за български език
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)
Да не би да става дума за себеизява?

Психическите процеси не са ли човешки, а не женски/мъжки?

Станах алергична към всякакви "женски енергии" и тем подобни.

Здравейте,

Благодаря Ви за коментара!
   1.   Относно вътрешния диалог: Изследването не цели да изследва патологични състояния, характерни за психиатрията, а естествени, ежедневни психични процеси. Вътрешният диалог е нормална част от човешката психика и касае начините, по които мислим, вземаме решения и осмисляме преживяванията си. Това е обект на изследване в психологията, философията и редица други хуманитарни науки.
   2.   Думата „себезаявяване“:
Признавам, че терминът не е често срещан в ежедневния български език, но е използван като адаптация на понятието „self-assertion“ в психологията. Не всеки днес у нас намирам, че разбира какво точно е “асертивност” за да използвам напълно точния превод на думата. Исках да бъде по-разбираемо.
Още повече, липсата на думата “себезаявяване” в онлайн речник по книжовен език далеч не мисля, че инвалидира съществуването на понятието и колко точно то всъщност представя онова, което аз целя да измеря.
   3.   Защо женската психика?:
Да, разбира се, че психичните процеси са универсални, но психологията обръща внимание и на това как различните социални, културни и биологични фактори влияят върху тях. В случая избрах да се фокусирам само върху жените, защото самата аз съм жена, това ми е интересна тема, а и в България точно тази тема е сравнително слабо проучена, а заслужава внимание.
   4.   Относно „женските енергии“: Разбирам вашата чувствителност към термина. Моето изследване не се занимава с подобни концепции. То има за цел да използва научен подход за разбиране на психичните процеси, без да навлиза в езотерични или алтернативни интерпретации.

Ще се радвам, ако решите да участвате, или пък да не решите, и таз добра.

Благодаря за обратната връзка!

Поздрави,
Златка Иванова

Начините, по които "мислим, вземаме решения и осмисляме преживяванията си", са по скоро анализ, а не диалог със себе си.
Не е нужно да си измисляме несъществуващи думи, за да преведем буквално някоя чуждица. Себеизява се припокрива терминологично. Още повече, че бъгарският е много по-богат език от английския.

Има ли разлика в тези усешания между мъжете и жените? Според мен, същите въпроси могат да се отнесат и към мъжете. Ако аз правя такава дипломна работа, бих я направила като анализ на разликите между двата пола, ако има такива. Считам, че ако е насочена само към единия пол, изводите биха били изкривени, тъй като не вклюват сравнителен анализ до колко се отнасят сам до този пол, или са валидни за всички хора. Но това си е мое мнение. Не ангажирам никого с него.

Попълних въпросника. Намирам, че около 40% и повече  от въпросите са манипулативно формулирани. На много въпроси, доста се чудих кой точно отговор да избера, заради конкретната формулировка. Някак останах с усещането, че въпросите са  насочени предимно към слаби и раними хора, без самочувствие и реална самооценка. Бих преформулирала голяма част от тях.

Един пример:
Въпрос - Все още се чувствам обичана. Въпросът косвено съдържа в себе си внушението, че все някога няма да се чувствам обичана и, че това е нормално.
Аз бих отговорила, че винаги съм се чувствала обичана, намирам това за нормално в семейството ни и мисля, че и в бъдеще ще е така.
В тази връзка, как точно да отговоря? Ако акцентирам на "чувствам се обичана", ще отговоря напълно утвърдително, че важи за мен. Ако акцентирам на "все още", ще отговоря отрицателно, тъй като не мисля, че това важи за мен.

Имаше и някакъв въпрос в смисъл дали съм нежна към себе си, дали подкрепям себе си. Не съм изпитвала подобни потребности, имам достатъчно самоуважение, което е различно от нежна към себе си, или подкрепяща себе си. Достатъчно силна се чувствам, за да имам нужда да се подкрепям. Но ако отговоря с "не важи за мен", влиза в конфликт с останалите въпроси и отговорите ми на тях.

Надявам се, че този мой коментар би допринесъл за изчистване на въпросите.

ПС Ако имате желание, мога да помогна за изчистване на въпросите и да отбележа и други такива формулировки, пратете ми ги на ЛС.

Самоутвърждаване е най-близо. Като част от увереността. Там с всичко свързано с взаимоотношения, самооценка, цели и т.н.

П.с Не съм попълвал анкетата, само я погледнах.

Здравейте,

Благодаря Ви за обратната връзка и че отделихте време да попълните въпросника! Оценявам усилията Ви да споделите наблюденията си.
   1.   Относно “вътрешния диалог”:
Понятието „вътрешен диалог“ се използва широко в психологията и никак не се свежда само до анализ. То обхваща и начина, по който човек разговаря със себе си – дали е подкрепящ, критичен или неутрален. Целта на изследването е именно да се разбере как този диалог влияе на самооценката и поведението на жените в българския контекст.
   2.   За термина „себезаявяване“:
Съгласна съм, че българският език е богат и често чуждиците могат да бъдат заместени. В случая обаче „себезаявяване“ е умишлено използвано, за да обхване специфичния смисъл на „assertion“ в контекста на психологическите изследвания – умението да заявяваме своите нужди, граници и мнения с увереност, твърдост и уважение към другите.
   3.   Защо фокус върху жените?
Напълно сте права, че подобни въпроси могат да се отнесат и към мъжете. Аз нямам нужда от сравнителен анализ. Вълнува ме мен като студент, на който са му дали право да избира тема, да изследвам ЖЕНИ.  Нямам нужда да свидетелствам пред когото и да било защо избирам тях/НАС/ВАС. Сравнителният анализ между половете е безспорно интересна тема, но тя изисква различна методология и рамка, и мен не ме вълнува колко асертивен е българския мъж. Смятам, че българския мъж няма толкова трудности да установи себе си в света и да се заяви. Затова не го и измервам.
   4.   Относно формулировката на въпросите:
Нямам свободата да ползвам собствен въпросник с въпроси, който звучат както аз искам. Въпросниците, които съм използвала, са стандартизирани и адаптирани от утвърдени скали в психологическите изследвания (FSCS и Rathus Assertion Scale). Разбирам, че някои формулировки могат да бъдат възприети като манипулативни или да оставят пространство за субективна интерпретация, но имам поставено условие от университета скалите ми да са стандартизирани. Превода им е изпипан за да бъдат въпросите максимално ясни. Преведените въпросници са проверени и приети за използване от научен ръководител. За мен също въпросите имат минуси и бих ги задала по съвсем друг начин, но ако твърдите, че разбирате от научни трудове, на вас вече ви е ясно, че аз нямам тази свобода.
   5.   За въпроса „Все още се чувствам обичана“:
Разбирам дилемата Ви и как различните акценти в израза могат да повлияят на отговора. Въпросът е формулиран така, че да отчете промените във възприятието на човек с времето. В случая акцентът не е върху „нормалността“ на чувството, а върху субективното преживяване в настоящия момент.
   6.   За „нежност към себе си“:
Подобни въпроси целят да измерят отношението на човек към себе си в моменти на трудности или провали.
В случая, това не е въпрос за слабост, а за отчитане на вътрешни механизми за справяне и самоподкрепа. Разбирам, че за Вас този въпрос може да изглежда чужд, но за други участници той би могъл да е ключов.

Благодаря още веднъж за желанието Ви да помогнете с усъвършенстването на въпросника! Изглежда имате енергия и усилия за авторска научна работа, които ще съм щастлива за вас да насочите в нещо свое, защо не.

С най-добри пожелания,
Златка Иванова

Това "прилича ми", "не ми прилича" е неправилен изказ. Буквално дразнещ.
"Отнася се/не се отнася до мен" или "Съгласна/несъгласна съм" ще стои много по-сериозно.
За мен "прилича ми"/"ходи ми" е диалектен израз за "отива ми"/"подхожда ми",  когато се отнася до дрехи и външност.

Четита Коледа!

Явно тези методики и преводите им са в светлината на крайния либерализъм, който ни залива от известно време. Разни ЛГБТ идеологии, Истанбулската конвенция и куп други актове, масововото промиване на мозъци, че само жените са подложени на домашно насилие, само те са слабите, а мъжете непременно са силни, мълчанието срещу насилието, извършвано от мигранти в Европа, за да не те заклеймят като расист и още множество подобни изкривявания на човешката природа.

За мен, като юрист,  точната употреба на думите е много важна. Дори една запетайка може да промени смисъла. В този смисъл, много показателен е старият пример:
Да се обеси , не да се освободи.
Да се обеси не , да се освободи.

Питала съм мой много близък човек, внесъл един от първите психополиграфи и един  от основателите на тази дейност у нас, дали е възможно да "излъжеш" полиграфа и до колко достоверни са тези изследвания. Отговорът му беше, че много зависи от уменията на психолога, извършващ изследването, въпросите, които задава и прецизността на тяхната  формулировка.  
Мисля, че това изчерпва всичко.

ПС Fever Ray, +1
Подозирам, че е буквален машинен превод. Също както и асертивност .

Google Translate:

"Скалата за асертивност на Rathus (RAS) е предназначена да измерва нивото на асертивност на дадено лице. Това е също инструмент за измерване на поведенческата промяна в обучението за утвърждаване. RAS предоставя резултат и процентил за тълкуване."