В зимното небе звезда блести, а от сърцето ми любов струи - декемврийчета :heart: тема 8

  • 16 406
  • 273
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 3 941
Пиф, адски много съжалявам за това, което ти се случва! Мислиш ли, че ше ти помогне да си поговориш с психолог? В болницата има ли? Във Вита деня след раждането дойде да предложи подкрепа, в други болници също има. И аз мога да ти пратя контакти.
Няма да умреш, скоро ще си при бебето си Heart Много сила и смелост ти пращам!

Стрйндж, аз не мога да съм полезна, давам на поискване. Когато иска и колкото иска. Не будя да яде, не държа гладен. Яде горе долу между 2.5 и 4 часа, най често ма 3 и нещо. Горе долу яде 70-100 мл

# 211
  • Мнения: 513
Дух, нямаме такива в Силистра. Освен да потърся в друг град. То май за доста неща ще се наложи...Тук няма много специалисти, да не кажа почти за нищо няма. Аз задавам някакъв въпрос за бебето, вдигат рамене, казват, че всички бебета са така и приключват разговора. Харесвам спокойствието на малкия град, но в такива моменти завиждам на хората в по-големи градове. Има си адекватна подкрепа и по време на бременността и след това, курсове, специалисти и т.н.

Пиф, това което ти се случва е ужасно, но не мисли негативно. Няма да умреш. Скоро ще си при бебчето и ще се гушкате, всичко ще мине. Пращам ти много прегръдки! ❤️

Стрейндж, ние с храненето още сме пълен хаос...на 24 дни сме. Още сме на смесено. Ако реша да я храня само с АМ изяжда 90, а като я кърмя я дохранвам с 60. Реално не знам колко яде, но и тя има 8 хранения за деня, а на кутията пише, че 90 се дава при 6 хранения. Понякога проспива хранене, друг път пък на 2 часа иска да яде...и аз не знам кога да вдигна количеството и на колко. Според личната на 20 дни трябва да яде по 60, което е абсурдно, малката ще умре от глад, ако я храня само с 60.

# 212
  • Мнения: 1 278
pifiella искам само да ти изпратя позитивна енергия. Скоро ще си вкъщи и ще гушкаш бебето Flowers Four Leaf Clover

# 213
  • Мнения: 693
Благодаря за подкрепата, момичета!
Няма психолог, но не е това проблемът, а че като ме видят да рева и ми викат - нека ти го покажат на камерата, какво толкова ревеш. Цял живот ще го гледаш това бебе. Ще потърпиш, то и без това не разбира, че те няма.
Не всички акушерки са такива, разбира се, има много добри и състрадателни, но отношението е… Ако си лабилен психически такива неща ще те довършат.
Моята акушерка, която присъства на раждането и ми помагаше с кърменето, идва като е на смяна и ме разведрява малко. Каза, че преди две седмици е имало друго момиче с инфекция и е лежала 7 дни.
Аз самата съм завършила психология и най-близката ми приятелка е действащ такъв - чувам се с нея всеки ден и говорим много, но наистина е страшно. Поне си превъртам в главата, че е по-добре аз да лежа, а не бебето и че то е добре с майка ми.

# 214
  • Мнения: 3 941
То със сигурност е добре с майка ти. Преди време ми беше попаднал някакъв клип за семейни констелации, в който се казваше, че ако майката я няма за някакъв период, най-добре е грижата да е поета от роднина по женска линия и че тя пренася енергията на рода и майката. Знам, че е малко тъпо, но на мен ми действа успокояващо, когато се налага да оставям бебето с майка ми.

Страшно е, да. Страшно е да си далече от бебето си. Страшно е да си не разбран и да търпиш грубо отношение в един толкова уязвим момент. Абсолютно Страшно е и ти е се справяш страхотно! Ще премине и това.
А тези акушерки явно са с чувствителност и емоционална интелигентност на фикус

# 215
  • Мнения: 928
pifiella, с теб сме! 🤗 Изпращам ти много положителна енергия и стискам палци бързо да се възстановиш и прибереш вкъщи при бебето! ❤
В коя болница си? Ако си в Майчин дом София, изобщо не се учудвам на отношението на акушерките… 😐

# 216
  • Пловдив
  • Мнения: 3 434
Пиф, прегръдки. Съвсем скоро ще си с бебчето и ще се гушкате много ❤

# 217
  • Мнения: 142
pifiella, и аз се чувствах като теб след като родих, отношението на акушерките беше меко казано ужасно и въпреки че бебето беше с мен, ми трябваше подкрепа, която не получих... Искам да ти кажа, че дори и да не ти се вярва всичко минава, не съм забравила, но дните от преживяването са зад мен и при теб ще бъде така 😊 наистина се справяш страхотно, стисни зъби още мъничко и после ще сте постоянно заедно и много далеч от подтискащата обстановка в болницата 🤞🤞🤞 дано час по-скоро си добре и си идеш вкъщи

# 218
  • Мнения: 93
Ти си силна пуф, поставяй си го, че си герои и ще преминеш и през това. Можеш! Споделяй със нас как се чувстваш, дори и написаните редове понякога много помагат. С теб сме!
Не им обръщай внимание  на тъпите акушерки за тях това е само пореден работен ден, но за теб не е. Така,че изпрати ги там къде слънце не изгрява✊️✊️

# 219
  • Мнения: 173
Пиф, с наднормено тегло ли си? След операцията не ти ли сложиха дрен?

# 220
  • Мнения: 1 278
Пиф, пращам ти много прегръдки. Heart

Теодор го храним на 3 часа-3 часа и нещо, повечето пъти се буди сам, но гледаме и ние да го събуждаме. После ще се опитам да се свържа с педиатъра. Одеве изяде 135 мл наведнъж, което ми се струва много. Оформил е добри бузки. Grinning

# 221
  • Мнения: 513
Според мен да ядат колкото им се яде. Grinning Даяна плюе и гърдата и шишето като се наяде, прави нацупена муцунка и заспива. Значи все пак има някакъв момент, в който се наяжда. Grinning Ама и ние на килограми растем, само че на сантиметри не...ще станем май доста пухкави преди да започнем да вървим. Grinning

# 222
  • Мнения: 218
Пиф бъди силна изпращам ти много , много позитивна енергия и много прегрътки ! Дано всичко бързо отмине ! ❤❤❤

# 223
  • Мнения: 901
Пиф, бъди силна♥️ :/ съжалявам, че ти се случва, но мисли, че скоро ще е зад гърба ти.
Говори с приятелка и не обръщай внимание на акушерките. Много цинични са някои медицински специалисти :/

# 224
  • Мнения: 80
Момичета, на мен не ми се размина…4ти ден съм в болница с инфектирана операция  и се моля да оцелея.
Много ми е трудно, даже трудно не е думата. Смазана съм, рева постоянно. Вливат ми три антибиотика, в понеделник бях с црп 200 и с треска.
Толкова да ми липсва бебето, днес става на 14 дни. Не депресия, не знам какво ще развия тука.
Трети ден ми отварят операцията по- малко и изстискват каквото се е събрало под кожата. Няма да говоря за физическата болка, търпя я, ама психически съм чао. Чакат се да излязат секрети от матката и ранен.  Много ме е страх да не умра и да си оставя бебето…постоянно си меря температурата, не мога да спя. Чувам как реват бебетата от родилното и се сривам пак. Цедя се и хвърлям в мивката…
Майка ми взе отпуск и гледа бебо, той е със запек, защото мина рязко от кърма от АМ.
Вчера ме пуснаха след молене от моя страна да го видя за няколко часа. После си изревах очите в таксито.

Изобщо не си позволявай такива мисли, лекарите ще се погрижат за теб и ще си скоро при бебчето си! Ще запаля една свещичка за теб, стисни зъби и мисли положително заради бебенцето ти ❤️

Общи условия

Активация на акаунт