Капризно дете

Слагайте го с вас на масата, не го хранете самостоятелно. Подавайте малки парченца пред него, топнат залък, всичко, което ядете вие. Колкото и както иска да маже. Дайте и прибори.
Хранете се спокойно, без фиксация какво и колко яде той.
Ще го израсте, не се тревожете.

Децата преминават през периоди, и моят имаше момент в тая възраст, когато ядеше 4-5 неща на кръст. Давайте на детето чашка  , храни, които да захваща и се хранете заедно с него, а не него. Нека гледа и постепенно що започне да подражава.

Явно не е гладно достатъчно. Ако беше щеше да яде всичко и малко ви се е качило на главата ми се струва. В Африка едва ли децата капризничат.

Започнете да увеличавате парченцата храна. Не мачкайте до гладкост - да има все по-едри бучки, до цели парченца.
Все пак дъвкането е рефлекс.

Аз бих го манипулирала - слагам го в столчето за хранене, слагам солетка в ръчичката и отивам да сипвам храната. Да има време насаме със солетката, гладен и слюноотделящ. Рано или късно ще я загризе.

Твърде фиксирана сте в проблема и тревожна. Едно гладно дете би трябвало да поема храната с охота и наслада, това са инстинтки. Вашите вярвания определят поведението на детето.  Няма как нищо да не яде в градината цял ден. Вие ще издържате ли цял ден без да хапнете нищо, като сте гладна гледате да хапчета нещо, без много претенции какво, ако сте презаситена ще имате претенции и ще подбирате. А и това дете, сяда с другите деца гледа ги, хранят се, днес ще хапна едно, утре друго и така, щеъси додат нещата на място, същото и вкъщи, разнообразие от храна, от това ще хапна, от другото ще хапна и ще свикне. Така се създават навици.
Ако е жадно, гладно ще приема с наслада и течности и храна и ще му е вкусна, защото предлагате качествена, вкусна храна, нали? Ако търчите с биберони и храни и го молите, молите, фиксиране се в това детето ще се държи така, съвсем нормално и естествена реакция. Предлага се храна, не иска, прибира се и до следващото хранене би трябвало да е гладно, ако не му се дават всякакви боклуци да джвака и после, всички деца са злояди. Не, не са злояди.

Благодаря Ви! Много ми хареса вашият коментар и ще се опитам да се когирирам. Иначе детето няма никакви междинни хранения (единствено съм предлагала преди обяд плод, но се отказваше) и се храни 4 пъти на ден.

От началото до края в детската градина дъщеря ми не ядеше там. От 3 годишна до 6 годишна. Седеше с тях на масата, раздаваше си храната, но не ядеше - не искала, защото не и харесва как изглежда.
И не е единственото дете, което познавам такова.
На обед и даваха и молеха да хапне поне филийка хляб. Така изкара тази пуста градина - на филийки хляб.

Едно злоядо дете рядко е гладно и яде "каквото има". Може с дни да не яде. И моля не ми говорете, че някой давал боклуци на детето си, че е обидно да се правим на "по-най-мега майки".

За съжаление не сте права за това точно. Наистина има деца, които и хляб не ядат в градината. За останалото съм съгласна...прекалената фиксация има обратна реакция

Детето наистина е злоядо, а не капризно. Изживяла съм го лично с моето дете. Почти 2-3 години моето дете ядеше само няколко определени храни. Много е трудно това положение. Прояде по-различни храни чак като тръгна на училище и то много бавно добавяше нови. В смисъл някой в училище го почерпил с плод и прояви желание да му купувам от него. Нищо, че аз 5 години се опитвам да го накарам да яде този плод и така. Съветът ми е да не оставяте детето гладно, защото зная, че ще получите много такива съвети от сорта на: " То ако е гладно ще яде" или пък " Я го остави цял ден гладно, пък да видим дали няма да яде" . Не ги слушайте. Ако го оставите гладно, само за да прояви интерес към друга храна, става още по-лоша ситуацията. Съвсем свиква да не приема храна, може и с едно ядене на ден да свикне. Иначе единствено може да следвате съвета да се храните заедно цялото семейство на масата и детето да прояви интерес с времето към вашата храна, но ако не прояви, тогава си го хранете с каквото се храни по принцип. С времето всичко се променя, за жалост отнема години.

Сензорните нарушения, част от които са и хранителните, са в пряка връзка с развитието на моториката и говора. Позволих си да прегледам няколко поста назад в историята ви и със сигурност има още над какво да се работи. Светлана Картунова е добър специалист, можете да споделите с нея за този проблем.

Не обръщайте внимание на коментари "няма как да не яде в градината по цял ден" и "ако е гладно, жадно ще приема с наслада течности и храна."
Опитвайте се да бъдете спокойна, да поощрявате детето, да се отнасяте с разбиране към вкусовите му предпочитания. И се консултирайте със специалисти, не с бг леля.

Моя позната фиксирана в детето си, злоядо, болно, бледо......оставиха го буквално насила при някакви роднини за седмица това дете наддаде, тича  червени бузи, дядото му мазал препечена филия с мас, което за мен е ужас, детето яде та се къса. Майката вечна драма и всички вярваха на всичко това, един път го пусна някъде с класа яло нещо, скъсало се да повръща, историята я разказва с години. Минаха години, с времето се запалих много по психология, възпитание, семейни модели и това в което майката вярва, фиксирана е, нейната реалност дали детето е капризно, дали нещо друго е абсолютно проекция на вярванията на майката особено в живота на едно малко дете. Някога никой не ни обсипваше с такива грижи, сядаш ядеш, на колко от вас ежедневно някой ви е приготвял специално нещо или да пиете вода не от такава или онакава чаша. Просто никой не се е фиксирал в това, та камоли да угажда, да не връщаме във времена на тежка работа и 10 деца.
Не случайно има поговорка, като си гладен и "сухи круши ще ядеш". Става сутрин детето отива на градина, сутринта не иска яде, на обяд пак, на следобедна закуска пак не, да може да откаже нещо, но всичко не се заблуждавайте, как ежедно ще на нищо или на 2 хапки хляб. Пробвайте се вие, като възрастни няма как да стане, освен ако не ми е лошо нещо и съм болна. Аз не закусвам, малко преди обедната почивка вече съм примряла от глад и честно казано всичко ми е вкусно като съм толкова гладна та камоли едно дете. Честно казано по повод случая който разказах, мнението ми се обърна на 180 градуса, но след години, когато бях попрочела доста неща. Първо в живота когато постоянно нещо повтаряш, защото вярваш в него, става и реалност за детето ти, второ с поведението и енергията си постоянно се създават някакви ситуации, като потвърждение, че това наистина е така. Затова човек не трябва да се самоубеждава, няма дете умряло от глад при такова изобилие на храна, защото просто  не иска да яде и е капризно.

Не можах да намеря видеото на Мадлен Алгафари за тревожната майка и хранителните навици на децата, много интересно и поучително.

Параход ти като си жадна, не пиеш на пук вода или посягаш веднага към чашата и пиеш с наслада и искаш и още и още? А като си гладна седиш и гледаш храната и се чудиш да ядеш или не, мрънкаш и капризничиш, а в същото време си гладна, защото нищо не си яла.

Храната поета насила не е полезна за детето, всяко нещо насила не е добре и пак казвам при това изобилие няма умряло дете от глад, не трябва да го гониш, молиш, тъпчеш, то ще поеме точно толкова колкото му е нужно. Да не говорим колко от вас са с нереолистични очаквания колко трябва да изяде едно дете.

Всеки да си гледа и храни детето както иска, но нашите действия определят навиците на децата в бъдеще. Ако аз някога носех плодове и вода, когато детето ми играеше навън и го взимах от градина, моя приятелка носеше сок, кифла, баница, нейното дете не ядяло плодове, обаче същото това дете, като нея я няма яде плодове. Моето дете било прекалено слабо, нищо не яде. Ами добре, това е нейното мнение, аз имам други разбирания и днес се вижда, тези навици до какво доведоха.

Аз съм на 40+, и мога да кажа, че си ни обсипваха с грижи и още как. Като минимум филийка с нещо, което харесвам, са ми мазали, ако не харесвам яденето. Картофи са ми пържили, кебапчета от местната кръчма, горещи в една хартиена торбичка сложени, са вземали да хапна нещо, което харесвам. Нямаше толкова неща, колкото днес, но майка ми, баба ми все са успявали нещо, което харесвам, да ми дадат да ям, не са ме оставяли цял ден гладна. Не се разрешаваше да се ядат само сладки неща, но търсеха начин с какво да се заситим.

За пиене пия (повечето хора обаче приемат недостатъчно вода, научен факт - не могат да разпознаят жаждата), но съм толкова придирчива на храна, че и на сегашната възраст, когато повечето ми връстнички са "глиган в анцуг" (по форума) и само се вайкат как да отслабнат, съм с поднормено тегло.
А иначе съм ценител на хубавата храна, просто адски много неща не ям, не ги доближавам дори. Манджорляците, характерни за много български домове, не съм близвала и няма да ги близна, ако ще да умирам от глад. Но като имам време и възможности, си хапвам добре и разнообразно, с качествени продукти, просто по малко.
В детската градина не съм яла нищо три години, НИЩО, това беше по соца, "ще й сипваме вода от чайника", казваха лелите за мен.
Та освен знания и поглед върху детското хранене и развитие, имам и личен опит някакъв.

Sephora , колко ваши деца сте отгледали?