СЪВЕТ ЗА ДОБРО ЧАСТНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ

Здравейте.
Работя в частно училище и ме заинтригува темата. Дано не ви се натрапвам, но искам да споделя с вас нещо.
Преди години имаше много повече деца, ориентирани към частните гимназии. Намаленият прием в гимназиите се дължи на две обстоятелства:
1. ограничена база, тъй като повечето от нас са под наем (да не кажа - всички)
2. В момента приемаме набори от 93 и 94година, а тогава раждаемостта беше на най-ниските нива от столетия насам. Не мога да говоря за другите, но в момента ние приемаме по-малко деца, за да направим качествен подбор. Не е редно да записваш всеки, който пожелае, защото нивото пада автоматично. За съжаление този подход не важи за повечето училища. Да всеки прави някакви изпити за прием, но един изпит може да бъде и лесен, както се видя на матурата по БЕЛ. Пиша това, защото имаме случаи на кандидати, чиито родители идват със самочувствието, че децата им са приети в едно или друго частно училище, но на нашия изпит не могат да изкарат и тройка. (визирам училища, които се споменават тук,  във вашата тема, като най-масови). Специално са гимназиите ориентир може да бъде реализацията на нашите възпитаници, защото това в крайна сметка е най-важното. Всеки иска да види детето си в елитни западни университети.
3. Политиката на министерството - от няколко години насам обявяват план прием за елитните училища по-голям от броя на кандидатстващите. И родителите се подлъгват, защото безплатното си е изкушение. Още повече, че хората живеят с илюзиите за добрите стари времена на наистина елитно държавно образование. Много от тях някога са останали извън класацията за тях, и сега когато приемат детето му в 1-ва английска, си мислят че това е огромно постижение.

А относно броя на децата в една паралелка, според нашия опит, в гимназиален клас не бива да са по-малко от 16. Най-хубавите ни паралелки са между 20-22 деца. Тогава не се страхуваме да се разделим с някои деца, които смятат, че си плащат за да вземат диплома. Не мога да си представя как някои се издържат с паралелки от 7-8 деца. Всъщност представям си, но това определено не са добрите училища.

Летвата се "наглася" всяка година според скачащия. Шегувам се. По мое мнение, разбира се, трудно може да се говори вече за елитарност. Изключая немската гимназия, където бала е най-висок в последните години и НГДК трудно могат да се намерят елитни гимназии. Моето мнение е конкретно за английските, от които ни идват деца в 9 и 10 клас. Текучеството е голямо на преподаватели и има много други проблеми, които тепърва трябва да се решават. Какво ще стане докато вие пораснете, не се наемам да прогнозирам, но с делегираните бюджети са заложени много капани и предполагам, че ще има сътресения. Учителите много са се наострили и няма да се учудя ако има нови стачни вълни, този път против делегираните бюджети.
Но, ще поживеем и ще видим.

А за границата, където свършват елитните "елитни" и започват масовите "елитни" е трудно да се каже, защото много често в масовите елитни гимназии има по-добри учители, отколкото в елитните. Но една птичка пролет не прави, проблемът или ще се задълбочи, или нещата ще тръгнат да се оправят. Според мен ще можем да говорим за елитно училище, когато заплатите на учителите там станат по-високи, отколкото на тези в масовите училища и най-вече когато за едно преподавателско място се направи конкурс, както е при частните училища. Сега идват много учители от провинцията, които са пъти по-добри от някои софийски, но те попадат в разни квартални и училища, защото там е имало свободни места.

Извинявай bib.bib! Наистина не съм чела подробно, но разбрах какво те е засегнало. По-скоро не съм се изразила точно. Не омаловажавам успеха на детенце, което се е класирало в едно от търсените училища, напротив, но това обикновено не е заслуга на основното училище (което също може би е елитно). Заслугата за това е на частни учители, курсове и т.н.  Нищо не се променя и след записването на детето във въпросното училища. Няма да го цитирам, защото явно се засягаш.

Не мисля, че съм казала нещо лошо за която и да е гимназия. Поста ми беше ориентиран към родители, чиито основен критерии е броя на децата в клас. Но ти вероятно си прочела това.

То било интересно в тези форуми. 
Lennyh, нямам нищо против да си поспорим. Само, че бих искала да пропусна учтивата форма, надявам се, че не си против, освен ако няма някаква йерархия установена тук (на фона на твоите 2582 публикации, аз със моите 8, съм направо като новородено).  Всъщност, няма нужда да спорим, защото сме на еднакви мнения. Просто ти говориш за основно, а аз за средно образование.
Та да си дойдем на думата относно броя на децата в един клас. В различните възрастови групи броя на децата е различен. За начално училище критичния минимума е 12 деца, в основното 14, а в гимназиите 16. Това е минимум в по-скоро в образователен аспект. От финансова гледна точка минимума е съответно 10-12-14. Под тази бройка класа трудно се самоиздържа, това налага да се правят икономии, а сама се сещаш това до какво води. Постоянните разходи от сорта на ток, вода, парно, наеми и т.н. си вървят, остава да икономисваш от дребните консумативи за дейността и от заплати. Как? Ами търсиш евтина работна ръка. Но всеки, който се чувства недооценен бяга при пръв удобен момент. Затова вероятно има голямо текучество на учители в подобни училища.
Другият аспект – образователния. Един малък клас действа адски демобилизиращо и разлагащо. Достатъчно е да имаш 1-2 зрънца в класа и какво правиш? Ако ги изгониш се лишаваш от 2 такси, класа става от 5-6 деца. И правиш компромиси. Да ама днешните деца не са будали. Веднага си дават сметка, че щом за Иванчо може, то и за тях може, защото както знаем лошия пример е заразителен. Именно затова в много училища е силно развит клиентелизма. Децата и родителите ги къткат, ухажват а обучението е някаква пародия. При нас кандидатстват деца след седми клас и сме се нагледали на такива примери. Релацията е почти 100% доказана. Освен това децата трябва да се социализират, да се учат да общуват. Това става по-добре в по-голяма общност, където да се обособят 2-3 групи според възпитание, ценностна система, интереси и т.н. Във всяка група да се отличат лидерите и всеки да намери своето място и начин да се изяви. Това не може да стане в малък клас.
Като обобщение бих казала, че е важно колко са децата в един клас, но не по малко важно е доколко са подбрани и отговарят ли адекватно на политиката на обучение, на която залагаш. Но си права, че най-важната личност в целия процес е добрия преподавател и педагог. Той може да работи добре и с 10 и с 20 ученика, въпросът е чисто мениджърски - може ли училище, което има средно 7-8 деца в клас да наеме  такива учители