?Въпроси всякакви за СО? 2025

  • 245 196
  • 6 795
  •   1
Отговори
# 6 570
  • Мнения: 25 000
Ако са просто тъповато упорити за комуникация – любезно ги отсвирвам постоянно – на вечеря съм, в среща съм, пътувам, болна съм (отдавна не изпитвам вина да лъжа подобни досадни хора).
Ако са агресивни, нахални, арогантни и прекаляват – сипвам им. Даже го правя нарочно, за да ми се разсърдят и да ме оставят на мира.

# 6 571
  • Мнения: 13 605
Изобщо не разбирам за какво говорите. Някакъв човек очевидно се е държал лошо - дали? - но не е роднина, приятел, колега, никакъв не е, но има дилема дали да се провежда Разговор - как, под формата на какво?
И аз не разбирам нищо от ситуацията. Как толкова може да ме трогне някой, който не ми е никакъв. Нито роднина, нито приятел, някакъв си, който, да кажем в моите очи се държи зле с мен, пък искал да си общуваме. От какъв зор? Кое налага?

# 6 572
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 523
Може да е свекърва? Зълва? Не се харесват, но се налага да се виждат заради мъжа...

# 6 573
  • Мнения: 3 369
Конфронтацията се прави на момента с реплика, забележка, коментар, съвет това да не се повтаря. Ама така след време да таиш неприязън и да го изговаряте… човекът отсреща сигурно и не помни ситуацията… освен дребнава скандалджийка, която все нещо е обидена, няма какво друго впечатление да направиш.

# 6 574
  • София
  • Мнения: 22 932
Ама аз съм дребнава, не претендирам да съм над нещата Grinning

Момента невинаги го хващам, защото някои номерца ме хващат неподготвена, иначе е правилният подход безспорно.

Последна редакция: пт, 26 дек 2025, 17:31 от The Catcher in the Rye

# 6 575
  • София
  • Мнения: 16 046
Дълги години бях винаги директна, никога не ме е било страх от конфликти и го отчитам като грешка. Пълна загуба на енергия в посока на хора, които са без значение. Тихо изнизване по допирателната, любезна дистанция и точка. То на когото се налага да обясняваш елемнтарни неща няма с какво да те разбере. Да не съм начална учителка. Ама мина време преди да разбера, че няма смисъл да се хабя.

# 6 576
  • Мнения: 9 116
Аз пък съм пъзла и не ми стига смелост да си отстоявам границите, затова компенсирам с измъквания и изнизвания. Отчитам го за грешка, ставам директна едва когато някой мноооого жестоко ме настъпи. Губя време и енергия в самотровене и стратегии как да се измъкна.

# 6 577
  • Мнения: 8 186
Аз пък съм като були ,захапят ли ме ,излъжат ли ме , захапвам и не пускам .Особено ,ако е някой мъж -бивш или познат,който се има за нещо голямо и велико .Чак идва момент и "кирливите ризи " му изкарвам .Успокоявам се така ,нека знае че не съм мълчалива лицемерка.

# 6 578
  • Мнения: 10 801
Никоя крайност не е ок - нито да се свиваш и мълчиш при откровено грубо и неуважително отношение, нито дребнавост и скандалджийство, което само си търси повод да се изяви. Хубаво е човек да развива самонаблюдение и да си задава въпрос защо реагира по определен начин, какви бутони му се натискат и т.н.
Иначе само се носим по течението с оправданието "Ми аз съм си такъв, околните са зле"

# 6 579
  • София
  • Мнения: 38 388
Аз съм много мързелива изначало, обичам да ми е чисто, розово и подредено.
И чисто органично мразя драма и мелодрама.
Въобще не мога да си позволя да изпадам в ситуации с хора, които не са близки на сърцето ми. Да се обяснявам какво е искал да каже автора, ама защо така, а не иначе, какво си помислил някой си, реплики, дуплики, монолози…. изморих се, докато го пиша.
И не, не ми се налага с никого. Просто, нищо не го налага.

Не допускайте цапачи в живота си, момичета.

# 6 580
  • Мнения: 24 928
Ама аз съм дребнава, не претендирам да съм над нещата Grinning

Момента невинаги го хващам, защото някои номерца ме хващат неподготвена, иначе е правилният подход безспорно.

Да, теб това те ядосва, че не си успяла да реагираш навреме, не толкова значимостта на "събитието". И сега циклиш върху случката и се ядосваш и на себе си, че не си успяла да реагираш в момента. Затова го мислиш. И аз съм така. Истината е, че хората невинаги целенасочено и с премисляне, с някаква умисъл, се държат по определен начин, казват определени неща и т.н. Поне повечето хора. Сега ще циклиш, ще го избуташ в даден момент от съзнанието си, ще го забравиш, но в подходящ момент ще изскочи отново, при кореспондираща случка с въпросния човек. Тогава, ако успееш да реагираш навреме, да сложиш точката, ще мине.

# 6 581
  • София
  • Мнения: 22 932
В случаите става дума за неща, които са ме засегнали, а не просто подразнили. И просто не съм казала веднага от криворазбрана гордост, а после започвам да се дразня.
И затова казах това с приемането. Не мож' вечно да си "the bigger person" с цената на собственото си усещане.  

Кукумицинке, не баш. Аз мога да реагирам, преди бях така и се чувствах по- добре, после реших, че трябва да съм по- обрана, но това ми носи само негативи.

Мерси на всички за отговорите

Последна редакция: сб, 27 дек 2025, 10:55 от The Catcher in the Rye

# 6 582
  • Мнения: 2 648
Аз реагирам много странно когато някой ме засегне.
В самия момент все едно нищо ми няма, минава през едното ухо и излиза през другото
И после вечерта се замислям, абе тоя човек днес много ме обиди и чак тогава идват каквито негативни емоции е имало
Затова никога ме се сещам да се защитя на момента, а обикновени постфактум комуникирам с хората или директно се отдръпвам ако не ми е важен човека.
Не знам някакъв защитен механизъм ли е това, какво ли Grinning

# 6 583
  • Мнения: 41 723
Аз преди съм си мълчала за какво ли не, сега гледам да не си мълча.

# 6 584
  • София
  • Мнения: 38 388
Когато някой цели да те засегне и изплющи нещо, просто питайте - всичко наред ли е, защо ме ядеш с най човечния глас. Като почне да пелтечи, че си въобразяваш и така е прозвучало, но то не е, със същия глас продължаваш - знам, че е точно това и ти знаеш, просто питам защо? Наред ли е всичко с теб?
Значи, някак се сепват, че срещу тях стои човешко същество, а не обект.

Последна редакция: сб, 27 дек 2025, 11:33 от Ms.Gorgeous

Общи условия

Активация на акаунт