Баща ми е останал без баща на 2 години. Баба ми не се е женила, след като е овдовяла. Не, че ми е баща, но аз по-стабилен психически, по-отговорен, щедър, добър, а и успешен човек рядко съм виждала.
Да не говорим, че допреди 60-70 години светът е бил постоянно поле за военни действия и масово е имало деца без баща, защото бащата загинал. Отделно високата смъртност при раждане е оставяло пък друг висок процент деца без майка. Ми то да зачертаем човешкия род.
И само да вметна, че вредите от четене на психологическа и псевдопсихологическа литература от не специалисти, води до толкова щети, че вече не смогвам да ги изброявам. Това, че като видим човек с психологически или житейски проблеми и като му се заразплита кълбото на тия проблеми може да отведе до една или друга причина изобщо не води до извода, че въпросното нещо ще доведе до същото при всеки.
Отделно, много хора сме травмирани от съвършените семейства, от които произхождаме, защото имаме нереалистични очаквания. Майка ми и баща ми се обичаха толкова много, бяха толкова родени един за друг, толкова сродни души и докато смъртта ги раздели, че ми отне повече от 30 години, за да разбера, че това е изключение, не правило. Пък за мен беше нещо съвсем нормално и изобщо не можех да си представя, че е толкова извън норма, че може спокойно да мине за мит.
Да не говорим, че допреди 60-70 години светът е бил постоянно поле за военни действия и масово е имало деца без баща, защото бащата загинал. Отделно високата смъртност при раждане е оставяло пък друг висок процент деца без майка. Ми то да зачертаем човешкия род.
И само да вметна, че вредите от четене на психологическа и псевдопсихологическа литература от не специалисти, води до толкова щети, че вече не смогвам да ги изброявам. Това, че като видим човек с психологически или житейски проблеми и като му се заразплита кълбото на тия проблеми може да отведе до една или друга причина изобщо не води до извода, че въпросното нещо ще доведе до същото при всеки.
Отделно, много хора сме травмирани от съвършените семейства, от които произхождаме, защото имаме нереалистични очаквания. Майка ми и баща ми се обичаха толкова много, бяха толкова родени един за друг, толкова сродни души и докато смъртта ги раздели, че ми отне повече от 30 години, за да разбера, че това е изключение, не правило. Пък за мен беше нещо съвсем нормално и изобщо не можех да си представя, че е толкова извън норма, че може спокойно да мине за мит.
