?Въпроси всякакви за СО? 2025

Нормално.
Особено в твоя бранш.
Имам още няколко примера около мен с 2 прокурорки, точно около 38-40 "надградиха".
И при лекарите е така.
Това е ~ точната възраст, вече с поне някакъв опит, и професионален, и житейски, нещата да започнат да "излизат с натрупване".
Но, то като всяко нещо в живота, като че ли.

============================

Определено с възможности, осигуреност - жилищно и финансово + на близо поне една баба, родител, който да удря рамо от време на време, дете се гледа най-лесно, и е най-добрият вариант.

На Филка иначе не са й излезнали сметките от сметалото, но такъв е животът - > провайдърът мъж само не е достатъчно.

Човек предполага, Господ разполага.

С трудно дете ще видиш покой евентуално някога, кариера забрави.

Децата са огромен ангажимент и въпросът не е само във времето. Трябва да са емоционално обгрижени, трябва да се сготви, а като станат по-големи - да им се даде шанс да се развиват те самите, което включва спорт, езици, помощ с учебните предмети до една определена възраст... Всичко това е свързано и с финанси.
Аз не бих казала, че имам кариера, а и в сферата на малкия бизнес в малък град, едва ли можем да говорим за нещо подобно. Повече няма накъде да израствам професионално. Евентуално мога да си сменя работодателя, но ако не си сменя и местоживеенето, ще е нещо на подобно ниво.
Запълвам "липсата" на кариера с хоби, което ми носи не толкова доход, а емоционално усещане за пълнота, а освен това и комуникация с хора от целия свят.
Така, че важен е балансът.

Децата имат нужда от внимание, не само бебетата, и съчетаването с кариера е трудно, няма какво да се лъжем. Работа от 9 до 5 ок, но извън това съм се нагледала на големи кариери и деца отгледани от някой друг. Всеки случай си е специфичен, но принципно митовете за всичко добре развито на всички фронтове са си митове. Според мен.

Грижата за дете не се измерва с извозване от една извънкласна активност към друга, ще ви замоля!
За съжаление, с кариера или без, жената губи от майчинството, освен ако не си работи от вкъщи и /или не прави академична кариера и го използва, за да твори. С други думи, в днешно време, не се получава твърде добре работата с - нека се върна на работа, и ще наваксам.

Ами, не винаги губи. По-горе някои дами обясниха, не всички без деца сме били кариеристки, някои сме си работили по-лежерна работа преди децата, за да имаме време за други неща. Животът не е само кариера и пари. На работата, на която по-късно работих с най-голямо удоволствие, не бих се задържала, ако нямах дете, много тегаво беше в началото. Започнах я около година и малко преди да родя детето си, ако не бях забременяла щях да напусна. 6 месеца след като се върнах от майчинство ми предложиха по-готина и по-интересна позиция, така че лично за мен двете години майчинство не ми донесоха негативи, а напротив. И пак в началото ми беше толкова трудно да се науча, тъй като беше много различно от работата ми до момента, ако не ми беше стимула, че сметките трябва да се плащат и да се постига някакъв стандарт, може би щях да търся друга работа в по-малка фирма, пък макар и за по-ниска заплата. Но съм имала 100% подкрепа в семейството. Сега на новата от няколко месеца работа, като цяло не ми беше толкова трудно, въпреки, че пак е много по-различна от всичко, което съм работила до момента и на дърти години трябва да уча нови неща. Но сега нямам човек до себе си и никаква морална подкрепа и се усеща.

За съжаление, животът е (и) работа, а работата е кариера, че даже и пари. Интересно, как сте я заработили тази нележерна работа, изведнъж така, от нищото, без основа, без подготовка, без образование и квалификации.

Квалификация имах. Имах и опит и доста години стаж, макар и не в същата област. А защо ме избраха без такъв опит, не мога да кажа. Може би, защото откриха ново предприятие в нашия град, обучени за специфичната дейност кадри липсваха, заплатите не бяха такива,че да привлекат кадри от другия край на България и вероятно са решили, че имам потенциал. В началото ми беше много трудно да свикна да работя в производствено предприятие, предишния ми стаж беше във фирма, предлагаща по-скоро широк кръг услуги. И ако не беше детето, пак щях да търся нещо подобно, в което да се чувствам в свои води, пък макар и с по-ниска заплата и с по-нерегулярни доходи. Като казвам по-лежерна работа, не смятайте, че нищо не съм работила. Икономист съм, в клон на фирма в малко населено място колко можеш да се развиваш, освен да станеш управител? Като си овладееш нещата, които правиш, си ги вършиш без грам да ти тежат. Даже съм замествала всички колежки, които бяха на най-различни длъжности и се справях. Под лежерно има предвид, че не съм търсила по-високо платена работа, лидерски позиции, а си харесвах работата, колегите, заплатата ми стигаше за мен и ако фирмата не беше закрила дейността си, преди да стана майка, не бих се преместила. В началото в новата фирма ми предложиха позиция близка до предишната ми, но там не ми допадаше, беше много различно. И няколко месеца след майчинството ми предложиха друга длъжност, на която също ми беше много трудно в началото, но в последствие много ми хареса и там се чувствах най-комфортно. До сега де, имам още 14 години до пенсия.

Дами, някоя излизала с по малък на години от нея? Как са се развили нещата? Ппц винаги съм държала мъжът да е мой набор или по голям, но животът ни поднася изненади.
Имам предубеждения, но засега се разбираме. 50/50 съм да приключа ли контакти или да се пусна по течението...
20+ и 30+ са годините.

Ако имате общи цели, интереси и виждания за бъдещето - какво значение имат годините?
Ако сте само за веселата част - какво значение имат годините?

Аз излизам все с по-малки от мен. Ако е само секс нямаме ядове. Препъникамъка се явява ако той иска деца, защото аз съм приключила с това. Иначе като цяло- възрастта е само цифра. Някои на 20 са като чичаци, други на 40 са като 15годишни. Всичко е относително.

Преобладаващо съм излизала с по-млади, и бившият ми мъж беше по-млад, но с 3 години, не с 10-15. Има лимит и отвъд него вече нещата в дългосрочен план не се получават. 20+ и 30+ е много общо. Ако той е на 23, а тя на 36 е отвъд лимита, защото той вероятно си е дете още. Иначе имам примери и на 10 години разлика в полза на жената и стабилен, щастлив брак. Просто зависи от хората, от конкретния случай.
Иначе мъжете съзряват по-късно и затова обикновено разликата е в полза на мъжа в по-ранна и младежка възраст. После пък жените по-рано остаряваме видимо и жена на 60 може да изглежда много неприятно по-възрастна от мъж на 50. Но пък ако не им пречи, важното е да се разбират.

20+ и 30+ разлика си е направо поколенческа, не знам какво общо бихте могли да имате извън леглото.....приемливата за мен е 10+, макс до 12-13 години, все тая кой е по-възрастния.
При мен го има и психологическия момент, че при такава разлика, все едно да съм с някой колкото синовете ми, бърррр...

Не се ли има предвид, че тя е над 30-годишна, а той е над 20-годишен? Което пак е много общо. Може да е както пренебрежима разлика от до 5 години, така и близо 20.

Щом се разбирате и отношенията ви не се влияят от това, че той е с 10 години по-млад, живейте си живота днес и сега, не задълбавайте в неща, които най-вероятно няма да се случат. Дали той ще иска дете, дали ще задълбочите връзката, дали нещо друго - когато стигнете до "този мост", както казват англичаните, тогава ще видите как и дали ще минавате изобщо по него.