?Въпроси всякакви за СО? 2025

По принцип е лошо човек да задържа, лошо е и да нагрубява, това за самия него. Достатъчно е да се каже – не приемам това отношение, не харесвам, не заслужавам, с кротък тон. Заради себе си.
И пак за много неща просто не си струва човек да се обяснява ако може да се омете и повече да не среща тези хора. Вече ако трябва да общува и в бъдеще кротко казване на момента си е нужно. То стресира хората, но да не са настъпвали чертата.

Кеч, теб те "боде" и ще намериш начин да си го върнеш.
Аз съм друг тип, мнооооого търпя и нося, стоя над нещата, толерантна съм към околните, защото си давам сметка, че хората сме различни. Допусна ли някого за общуване в по-близък план, го приемам с все девиациите му. Обаче.
Като се натрупа вътрешно, капка по капка негатив, и по някой дребен повод слагам край с взрив. То лошото е, че е безвъзвратно. Някакъв вътрешен инстинкт за самосъхранение блокира цялата ми емпатия, ама цялата.
Така приключих с една от най-добрите си приятелки от студентските години, от раз. И няма, търси ме жената, макар да и казах да забрави телефона ми, ние почти ежедневно се чувахме, хипер близко приятелство беше. Тактично искаше пак да  възстановим поне малко отношенията ни. Няма братче. Насилих се, не става.
Сега е още по-опасна ситуацията. Напът съм да сложа стената на племенницата, а тя ми е една и много си я обичам. Взех тези дни да набирам вътрешно и много ме боли, и ще ви кажа защо. Изпратих и много хубав подарък, знам, че го иска и си е мечтала, с мерак и го купих. От вчера, повече от 24 чАса, едно мерси нямам. Направо откачих. Замислих се тези дни, че все така е било през годините, но какво ми стамва напоследък, и аз не знам. Ставам сантиментална, ранима и  ме владеят чувства като обида и огорчение. Дано се справя, че вече е много близък кръг това. Не че общуваме често в последните години, тя си има приятел и живее с него, но със сестра ми сме много близки, да не кажа, че сестра ми ми е най-близкият човек след сина и мм. Та така. Оплаках се.

Дали е сигурно, че вече е получила подаръка? Може да благодари по-късно

Абсолютно сигурно е. Минала е през сестра ми вчера следобяд и си го е взела.

Аз още чакам, то все ще мъцне, предполагам, но се загуби цялата магия и меракът ми умря. Голяма бяла птица съм.

?!?!?!? tays - а ако собственото ти дете не ти благодари за подарък?

Младите са много отвеяни. Може акълът да й е съвсем другаде, дори и много да се е зарадвала.

Таис, възможно ли е девойката да е презадоволена и да не отчита просто подаръка по начина, който си очаквала.
Защото има разлика да подариш подарък на човек, който много го иска и не може да си го позволи. И на такъв, който може, но само си мрънка, че иска.
Лично за мен доброто възпитание изисква да благодариш за всеки подарък – без значение стойността му. И то на момента.

Таис, ако напоследък реагираш много по-силно от обичайното на ситуации, може да има друга причина. Например разбутани хормони. Само давам идея, понякога реакцията е подсилена от нещо друго, което няма общо със самата случка.

Аз съм 50:50. Моето дете например рядко получава подаръци, обикновено получава пари и те минават през мен и аз първа благодаря и то сякаш разчита, че вече е благодарено. Обаче аз напомням. Обикновено карам да си купи нещо и после го показва на подарилия.
От друга страна всяка година изпращаме подаръци за България и един определен роднина никога не казва едно “благодаря”. Винаги уча и давам пример с това, че даващия го дава от себе си и не очаква да получи нищо в замяна, но вече след толкова време и на мен започва да ми става изключително тъпо. За капак и все няма време да мине да си го вземе. Ем да на път съм да му спестя това неудобство.

Липса на възпитание! Спираш с подаръците, може и да се сети защо.

Ами ето това е. То Сульо и Пульо ми пращат честитки и слагам по едно сърчице, а тя се спотаява.
Гледам да не се настройвам, защото написах вече, че процесите при мен са необратими.

Флокс, скоро гледах хормони.
Заболя ме от незачитането, ама защо, и аз не знам. Затова споделих.
Пък и мислех тези дни да ги каня с момчето на гости, тя сама искаше. Защото , откакто са с него, не ми е идвала на гости. Май няма да и се случи Нещо много се обидих, много.


Янтра, не ми се е случвало, но ако го направи, не знам, може би пак ще буча тука. Защото подаръкът е отношение, грижа. Не че чакаш равностойност. Но пък едно ей така "мерси" , нищо не коства.

Боли те, защото имаш очаквания, базирани на твоята личност, аз съм също така.
В моите разбирания е много грубо някой с желание да ти подари нещо, пък ти да го игнорираш.

Не знам другите хора как са, но до сега не ми се е случвало дори не толкова близки поне едно "мерси" по месинджър да ми пуснат.

Иначе не знам , ти казваш, че не е за първи път, иначе ако беше единичен случай може да е присто нещо под пара, разсеяна, знам ли...
Но ако принципно не благодари, май си го приема за даденост

И това, но аз да си дам петте евроцента.
Когато човек минава през живота и натрупва години зад гърба си, в един момент започва да "мери" неизбежно какво е дал като време (което се смалява за всички ни) и усилия (които пък стават по- трудно с всяка изминала година по всички параграфи) и какво е получил насреща.
И като се натрупа..., за каквото става и дума и в поста на Тайс, вече започваш да режеш.
От друга страна, нервите изискват енергия, както уточнихме.

За мен е много лицемерен мит да се твърди, че хората като правят нещо добро или подаряват, не очакват нищо. Да, можеш да не очакваш ответна постъпка, но разбира се, че трябва да бъде оценено - не като самоцел и причина да правиш добро, а като следствие и взаимност.

Поне тези хора не се ли обаждат да кажат, че са получили подаръка, колко е хубав и т.н.? Точно "благодаря" може да не е, но някакъв отговор, емоция на радост.

Аз на “дете” няма да се разсърдя, па и да приключа взаимоотношения чак.
Нито ще чакам специално обаждане за благодарност.
Ако се чуем за нещо ще питам харесано ли е и толкова. Това е “мое” дете в крайна сметка, знам си ги от бебета, знам им на всяко характерчето и настройките.

Тайс, за глупости се напрягаш, казвам ти.
Не бъди жестока с нея, дай ѝ шанс.