Да се оплачем... 2025

  • 1 622 576
  • 26 692
  •   31
Отговори
# 150
  • Мнения: 7 284
Освен това като стане скандалът, мъжът автоматично ще се насочи към вратата и семейството вече няма да е добре дошло там, което пък е в твой плюс Grinning

# 151
  • Пловдив
  • Мнения: 27 460
У нас има ясно разделение кое на кого е. Моите са с твърде малка разлика за да няма. Кабелите на телефоните даже са надписани. Има някои комунални предмети, но личните са си лични. Например компютрите са лични, и всеки си държи на своя. И аз поддържам това. При проблем - общия компютър е моя..... ама то да не съм раждала.... Единия ми син е по-неотстъпчив, с по-силно чувство на собственост. Неговото си е негово, чуждото не се пипа. Примерно плейстейшъна е общ. Всеки има собствен контролер, ако си поканил приятели и искаш да играят - питаш брат за контролер. Суича е на големия - останалите искат разрешение от него да го ползват.

За нас е четка за зъби, за тях е негово и нещо важно. Аз например не си давам колата на всеки (извън децата и мъжа). И телефона, на никой. Че и лаптопа (извън децата и мъжа).

# 152
  • тук и там
  • Мнения: 13 714
За много години!Да е мирна,здрав и щастлива 2025-та!Да имаме по-малко поводи за оплакване и повече радости!
Вита,да ти е здрав и много щастлив младежа!Супер дата за РД-на първият ден от новата година!

# 153
  • Мнения: 23 097
Вита, честит празник на детето, здраве и щастие пожелавам!

Донау,  докато не се научиш да казваш не, да влизаш в спор и ако щеш и скандал, вечно и навсякъде ще се държат по този начин с теб и с децата.
Отстоявай себе си, както и интересите на децата си.
Никой няма да ти каже браво. Напротив. Ще те уважават все по-малко.

Днес ядох разни боклуци и се дразня от себе си.
И аз съм като Джаки,  в тотален калориен дефицит съм и едва свалям.
Няколко дни не съм правила нищо, но от утре продължавам с домашните опити. 😀

# 154
  • Мнения: 1 861
Джаки и Есеншъл , преди няколко години ходихме до Париж и вървяхме по цял ден в жегите - от сутрин до мрак, а в самия Дисниленд ударихме рекорд от изминати 30км пеша (изминати от сутринта до полунощ). Прибираме се в България - кантарът 2 кг отгоре - пълен ужас!
Та, тогава по-разбиращ от мен човек ме светна, че краката ми били изградили мускули, които пък от своя страна задържали вода и затова кантарът мерел тежко.
Вижте дали и при вас не е така.

# 155
  • Мнения: 23 097
Никакви мускули нямам аз, дълбоко погребани са. 😄
Иначе след всяко пътуване се връщам с по 1-2кг отгоре, които после свалям по 2-3седмици.
Сега кантарът пак се е запънал,  а целта са 6кг, които ако сега не се напъна да разкарам, няма кога.
Освен това упорито съм решила, че трябва да вкарам движение и някакви колкото и малоумни и леки тренировки да са.
Защото годините си вървят, и нещата ще стават все по зле.

# 156
  • Мнения: 11 848
От драстичен калориен дефицит накрая тялото ще започне да складира всяка хапка, която му се предложи.

Донау, няма начин да гледам мълчаливо как ми тормозят детето и единствената ми реакция да бъде оплакване по форумите.

# 157
  • София
  • Мнения: 20 042
Не е нужно да е драстичен калориен дефицит, но без такъв и без физическо натоварване след определена възраст е трудно.
Донау, можеш спокойно да се намесиш. Децата трябва да имат граници, а и сте роднини все пак.
Намесвала съм се и с племеника ми и с други деца, когато се е налагало.

# 158
  • Мнения: 15 521
Честита Нова година. Здраве и щастие желая
Да признават всички за гащите
Аз бях с едни в червено и черно
На какво ли е

# 159
  • София
  • Мнения: 14 103
Аз бях със зелени. От питката на Бъдни вечер ми се падна парата и от баницата ми се паднаха пари. Утре освен да пусна тото. Thinking

# 160
  • Бургас
  • Мнения: 24 596
Признание кой с какво бельо е бил, колко зърна грозде е успял да изяде и дали се е напъхал под масата!

Аз имах грозде у дома, но не се сетих да го изкарам да е поне на масата...
Другите неща не съм ги правила.

Донау,вземи мерки !

# 161
  • Сф
  • Мнения: 12 014
За много години момичета! Да е успешна годината за всички!
Моята щерка беше у приятели. Почти не мога да я видя от ангажименти. Сега е вкъщи и чувам ,че прословутата кашлица, която влачи 7+ дни хич не е ок.Почваме аб. Дано хората не си помислят, че съм безотговорна и я пускам напред назад.. Винаги след боледуване и остава някаква остатъчна кашлица, но и тя не се пази , пие си коли и тн. За бабешки методи ,билки и подобни да не говорим.. Разбирам ,че се чувства здрава , ама не може и да кашля така.. Аман вече!
Донау, как може 4 възрастни да не може да се оправите с едно двегодишно, ами и твоето си е право. Дава се да се види и се връща на собственика. Любимата играчка ,личната четка, как пък не, даже не е за игра.
Пък и бебе на 2 и малко лесно може да бъде залъгано. Направо не те разбирам. Аз като майка няма да позволя да ми страда детето неправомерно, пък ако ще и роднини на папата да са!

# 162
  • Мнения: 29 575
Аз прочетох, че мъжът на Биляна казал, че сини гащи са на много пари. Че коя съм аз да споря?! Други чудесии не съм правила. Обаче чакам да забогатея тая година. С гащи или без гащи Joy

Малката Лисичка ми липсва в темата

# 163
  • Бургас
  • Мнения: 24 596
Ха, и аз бях със сини, тъмно сини.

# 164
  • Мнения: 1 508
Нейното е малко, на 2г и половина и съвсем не разбира.Хапе, удря с дървени играчки. Мислех, че моят на 5г ще разбере и ще отстъпва, ама неее,  реве неутешимо, че другото му взело четката за зъби, любимото мече и некви други неща.  Писна ми да го увещавам, убеждавам и обяснявам, че е голям и разбира и да отстъпи. И в крайна сметка той се къса от неутешим рев за смотаната  четка за зъби и ме умолява да му я върна.  Е как да му я върна, не мога да дърпам от друго дете. Родителите виждат, че той се скъсва да реве, ама естествено предпочитат тяхното да е спокойно. А аз се чувствам гадно, хем съм гостенка и не искам да съм неуважителна, хем моето дете е по-голямо и би трябвало да не реве, хем ми е жал, че търси помощ от мен.
Като родител на няколко деца знаеш - четката си има собственик. Хващаш и безапелационно прибираш четката и я даваш на собственика. С право реве!

Не мога да сецам  четката из ръцете на чуждо дете. То не я пуска, държи си я в ръката цялото време. Щипе, родителите пасуват. ММ гледа с овче умиление.
Малките деца се превъзбуждат супер бързо, много хора, празнична глъч, не си е работа това гости с приспиване с малки деца. Вчера сам каза, че уж днес ще си тръгнем, днес каза утре, а сега вика, нека още ден-два, и аз излизам капризна и лоша, че искам да разваля купона.
Ми жал ми е за детето ми, не спира да реве.
А не можеш. Просто трябва да си бърза и решителна. Прас и взимаш. И на висок глас обясняваш "Пепи, четката е на Филипчо, върни му я". И внезапно гледай как родителите ще се поинтересуват.

Аз мога да прибера каквото и да е, какъвто и да е предмет. До към 7-8, когато захитряват.

Ми и моя опит с трите ми деца е, че докато са малки е лесно да им вземеш неподходящото нещо и да им насочиш вниманието към друго. Някой път е имало плач, друг път се придумват лесно.
Навремето ни учеха, че трябва да се дели и отстъпва. Сега преобладава мнението, че детето не трябва да се насилва да си предоставя вещите.
Окрилихте ме, чакам следващата атака, за да се намеся, дано се справя убедително и да не излезна вещица. Сега, две годишното не е някакъв изрод, нормално две годишно си е, на родителите ме е яд и на мъжа ми и сигурно на мен самата, че съм мека Мара.

Общи условия

Активация на акаунт