esstela, от тук нататък това те чака, поне до 4 клас. После има едно изхвърляне в 7ми и накрая в 12ти. И аз съм отказвала да давам, в единия случай се наложи да си преместя детето в друга група. То пък за късмет се оказа с чудни госпожи, че и родителите бяха супер.
- Публикувана: 31 дек. 2024, 23:50 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2026, 01:04 ч.
Да се оплачем... 2025
Това я чака Естела, ако е навита да блее в стадото и да дава, колкото решат активистките. Отказваш, купуваш цвете за госпожата и толкова.
Точно така ще направя.
Знам, че тая простотия ще продължи дълго, но нямам намерение да се съгласявам с такива глупости.
Нали е тема да се "Оплачем.." ..а някак вътрешно душата ми е пред пълен разпад, пред нужда дори от това..най - после да се разплача..така, както за всичко през живота си за нищо не заплаках, нали ме учиха все да съм Боец..слагах брони и стени, когато най - много имах нужда и най - много бях слаба..минавам през тежък период, в чувство на безизходност, безсмислие, безпътица и самотност..в такива моменти човек стигайки дъното, душата му се преобръща..и има нужда за нещо да се хване, нещо дето да му донесе малко утеха..изолирах се дори от всичко и всички социални мрежи, оставих си една единствена група във фейсбук..от която без абсолютно и никаква причина, просто питайки за едно видео, което търсех в групата..ме блокираха.. и особено сега в моментното ми състояние, колкото и глупаво да е това..в такъв момент, търсейки нещо и нужда да се хвана..това те срива..сякаш да имаш нужда да отидеш в Божи храм в момент на най - голяма нужда и да те изгонят от там...
Всеки има такива моменти, но е важно да има и рамо на което да се облегне. Затова си мисля, че колкото и да сме успяли, постигнали, замогнали се и т.н. в крайна сметка опираме до човек. За маса и купони хора много, но в тези моменти се броят приятелите.
Което ме подсеща да попитам за среща в Пловдив нещо да кажете?!
Което ме подсеща да попитам за среща в Пловдив нещо да кажете?!
И аз съм навита за Пловдив.
И аз съм нещо потънала. Ставам сутрин и първата ми мисъл е че живота ми е тъп и няма смисъл. Добре че ходя на работа та съм стегната през деня.
И аз съм нещо потънала. Ставам сутрин и първата ми мисъл е че живота ми е тъп и няма смисъл. Добре че ходя на работа та съм стегната през деня.
Е то голямо стягане… Снощи се прибрах, плаках поне 3 пъти, втресе ме, вдигнах 38.6, днес ме боли главата съответно. Няма стягане, само си мислим, че се стягаме, реално всичко гърми в един момент 