Да се оплачем... 2025

Да,Дими, лазерна корекция. Астегматизъм нямам. Само това,че съм си кьорава и не виждам. Макар и с лещи, все присвивам очите, да фокусирам пейзажа. Особенно сега с тези лещи не виждам никак ясно.
Дали като ходих на преглед пролетта, нещо не ми измериха точно диоптъра или има промяна от тогава .... идея си нямам. Скоро ще съм по свободна и ще ходя пак на очен. И малко изследвания мисля да си пусна, профилактика.

В България никога и никъде не са ме черпили. Нищо.

В началото на септември в Гърция - със сядането ни носят хляб и вода, безплатно. Повтарям - ясно ми е, че са включени в цената, но носят.
Август в Одрин - след като поръчах три порции дроб по одрински да ги нося на децата и седнах да чакам и поръчах чай - черпиха ме два чая за мен и мъжа ми. В друго място купувах баклава, бая баклава, три кутии и говоря на български на мъжа ми, че съм много жадна и като излезем да отиваме да търсим вода и човека извади бутилка с вода и ми даде. Явно разбират български, нищо, че се опитвам да комуникирам на турски с преводача.
Сега, на друго място се опитаха да ме метнат със сметката и да ми обясняват как картата ми не работаи - не съм спорила, пробвахме двете ми налични карти, зарязах количката с пазара и си излязохме.

karzz направи си обстоен преглед и премисли добре нещата. Лазерната корекция може да изиграе лоша шега след време, както при мен лещите. Навремето обаче това беше решението.

В БГ няма практика да се “черпи” клиента.
В Тр по спомен вода и хляб не се плащат.
В дивият Диарбекир ни изчакаха, бяхме последни в ресторанта, накрая донесоха баклава за всеки. Нито намръщени погледи, нито нищо.

Оплаквам се от себе си, както брат ми ме нарече “ евтина на триците, скъпа на брашното”, и с право. Лятото отидох да си върна паспорта, служителката ми казва, ако не ми е важен, да го върна април догодина, за да не плащам глоба, че съм пресрочила. Супер, мерси, че ми каза,  не ми трябва , пущината, ще си спестя 20-30 лева глоба.
Днес приятелка ми се обажда, Жанин, айде на Саудитска Арабия, супер евтини полети, г@з път да види. Айде, дадено, сега ще се обадя на ММ и ще му докарам инфаркт Звъня му, той, аман-заман, от десет кладенеца вода носи, колко съм необходима, как той горкан не може с тия деца, цял ден и нощ е на работа, не може да си позволи 6 дни вкъщи, накрая ми вика, отиваш, ама с малкия. Е как да влача това дете, там хора от цял свят, зарарзи, болести, не е за него там сред лудницата. Отивам сама и край! Някак си 6 дни ще издържат без мен.
Тъкмо да поръчам на дружката да вземе билет, сещам се за злополучния ми изтекъл паспорт не е невъзможно да ида до БГ, да извадя бърза поръчка за 3 дни, ама си е време, разправии, билети до БГ, бърза поръчка е около 100 лв мисля. Та ето ми маймунската сметка, за да “спестя” 20-30 лв от глоба, би ми струвало около 200, за да отида до БГ, и накрая може да се окаже, че евтината оферта до С Арабия се е изчерпала.

Куцо ми е, криво ми е, заболя ме глава да мисля схеми кво-що, яд ме е на мене си. И от друга страна ме е страх да си вдигна чукалата, малкият много ще реве за мен.

Пак ми биха в спешното  три инжекции за сваляне на кръвното...

От Австрия не можеш ли да го извадиш или няма такъв вариант?

И като реве какво? М? Баща му да се оправя. И може и да не реве.

Може да се вади, преди се чакаше няколко месеца. Друг вариант е, в самата бланка да упълномощя  брат ми да го вземе от централата в СФ и да ми го прати насам, така съм правила за обикновена поръчка, не знам за бърза дали става. Ааа и за да си направя паспорт тук, помня, че искаха запазен час и не дават от днес за утре. Абе куцо е. Не е невъзможно, но разправии.
А и най-важното, дори да оправя това, ще ми е свито за децата. Айде, щерката като всеки пубертет, ще се радва, че ме няма, но малкият наистина ще страда, а и ако се случи да се разболее, ще полудея там на майната си.

Янтра, принципно си права, ама знаеш, има някои тънкости при него.

Всеки има нужда да остане сам.
Аз ги зарязвам другият уикенд и отивам с приятелки за една нощувка до съседен град. Мъжът ми да се оправя, имам нужда да избягам от уроци и памперси.
Адски ми липсва социалният живот, само бебето да поотрасне и заминава на ясла.

Donau, аз на твое място тръгвам, няма да свърши света, не мисли негативно.

Абе да не си умряла, мама му стара! Отишла си някъде за седмица! ГОЛЯМО страдание!


Извинете френския ми.

Точно казано от Янтра. Донау, вдигай гълъбите и заминавай. Имаш огромна нужда от смяна на обстановката.
Иначе за мен именно това е голям бонус на тукашното гражданство. Всички тия процедури са много опростени.

Оплаквам се, че днес сме 100 евро назад, защото си забравяме нещата вкъщи...
Казах на ММ да обуе кожените обувки на детето. Ама то щвло да бъде топло, айде и сандалите. Ок, теъгна детето със сандалите, взехме гумени ботуши, но кой да се сети да вземе обувките... Та купувахме обувки по пътя.
После се сетихме, че на мястото, където имаме 4-5 нощувки, чаршафите струват 60 евро... А ние забравихме да вземем от вкъщи. Айде спирахме и чаршафи и кърпи да купуваме. А утре сутринта трябва да изпера всичко и да изсъхне, за да може след два дни да си ги застелим. Сега се чудя кое е третото, което сме забравили...

Сега се чудя кое е третото, което сме забравили...


Ще разбереш, като стигнете, Лютиче

Едвам ме навихте айде, стиснете палци да ми се улеснят нещат и да ви черпя снимки от Саудия, и по златна гривна (ама виртуална)

Ще звънна в понеделник в посолството да видя, ако може да си спестя ходене до Бг. То така или иначе трябва да съм тук поне до вторник, че ще махаме гипса.
А колко простичко би било да си платя 20-30 лева глоба, да си изкарам нов паспорт за 30-40лв и да няма нужда от сложни схеми.

Като бяха децата малки ги оствих на ММ и отидох на екскурзия до Гърция с колежка. Връщам се - от вратата децата ми се хвърлят на врата от радост, баща им ги строявал 😆. Влизам вкъщи - всичко блести от чистота, чаршафите сменени и опънати като в казарма 😆. След тези 3 дни децата и ММ ме оцениха.🙂

И аз от време на време зарязвам моите сами. Като бяха малки повече ме оценяваха, ама какво да се прави.

Нямаше ме само 2 дни, за погребението на майка. И беше много странно, такова спокойствие не бях изпитвала никога.

Грешка, 3 нощи ме нямаше, не 2. Първите два ММ тактично не ме напъваше, но на третия ден започна да ми се оплаква от децата.
 Моя грешка, че никога не съм му оревавала орталъка, ми всяко лято съм си ги гледала съвсем сама, а като бяха малки си беше трудно физически, психически, логистично и всякак.
Отделно той доволно често пътува, та пак съм сама с децата. И не на последно място, дори да не пътува, пак аз препускам като кобила. Моя грешка, моя. Та сега дори от чист егоизъм ми се ходи