И на мен навремето баща ми прецени да ни "спести" със сестра ми факта, че на майка ни ѝ остават броени дни.
Аз като цяло спестявам разни болежки. При дребни и поне не достатъчно сериозни такива, т.е. които да ме тръшнат в хоризонтално положение, най- много на половинката да се оплача. Ако вече е нещо по- сериозно, семейството ми (мъж и деца) е в течение, близките ми приятелки, с които поддържам ежедневна комуникация- също.
Толкова.
Скрит текст:
Хубаво, аз бях дете, но сестра ми не беше. И вместо да пропусна свиждане, защото навън беше кучи студ, можеше да отида поне да ѝ кажа за последно колко я обичам и колко много значи за мен. А не да влезне в стаята и да ни каже какво се е случило. Близо 40 години по- късно не го обвинявам, така е преценил, така е постъпил; той самият е бил в огромен шок, не е имал идея какво да направи и какво му се е стоварило на няма и 40 годишната глава; но ми е мъчно за начина, по който разбрахме.
Аз като цяло спестявам разни болежки. При дребни и поне не достатъчно сериозни такива, т.е. които да ме тръшнат в хоризонтално положение, най- много на половинката да се оплача. Ако вече е нещо по- сериозно, семейството ми (мъж и деца) е в течение, близките ми приятелки, с които поддържам ежедневна комуникация- също.
Толкова.
Ядосвам се, когато крият някакви неща от мен, но в същото време самата аз крия. 
не съм им купувала. Имат тук едни пухенки, имат и панталони за дъжд, обувки за студ нямат също. Абе няма да спечеля приз за майка на годината, това е ясно 
