Яслата на 2 години - позитив или негатив

От към емоционална страна не сме имали проблеми, пуснахме дъщеря ни на 2 години и един месец. Разбира се, първоначалният период на адаптация беше драматичен, но след като свикна си ходеше. С градината след това не сме имали изобщо проблеми. За справка второто ни дете не е ходило на ясла и две години рева като почна на градина (ходеше рядко заради постоянните боледувания).
Дъщеря ни е по-социална от малкия, вече е на 12 години и общо взето се справя сама със социалните ситуации в учулище. Сменила е три училища и две държави за този 12 годишен период и 5 или 6 различни класа.

След като сме писали пространно по въпроса в няколко (поне) теми, трябва ли пак да въртим същата плоча? Направихте ли си труда да потърсите такива теми и да ги изчетете?

Иначе по въпроса - аз съм ЗА. Дъщеря ми тръгна на ясла на година и три месеца. Никакви проблеми с адаптацията. Смени градина на ново място, без познати другарчета от яслата. След това първи клас на съвсем ново място, пети клас отново. Социална е, адаптивна и винаги е нямала проблеми с общуването.

Благодаря, момичета! Чела съм доста по темата и още ровя, докато детето спи, но просто понякога има и нови мнения… надявам се не е проблем. Иначе ми е голямо притеснение това сега и постоянно гледам за това да чета.. мненията ви наистина помагат, благодаря!

Моите и двамата тръгнаха с голямо желание на ядла-баткото на година и 8 месеца,малкия-на 2 и 1 месец.Но много,ама много боледуваха(с големия два пъти стигах до болница).И с двамата можех да изчакам и направо на ДГ да ги пусна,но самата аз съм малко антисоциална,нямах (и сега нямам) много приятелки, особено с малки деца,не обичам да ходя по паркове и градинки,а децата имаха нужда от социализиране.И двамата са много привързани към мен(даже според мен повече отколкото трябва).
За мен е по-скоро позитив,но имай едно на ум,че може да боледува често.

Много зависи! Моят опит е такъв, че дете, което отговаря на описаното от теб тръгна на градина малко след 2 години. Градината беше частна с обща група на малки и големи, с различни занимания и игри на двора. Няма да те лъжа - плачеше. По това време още я кърмех. Сравнително бързо се адаптира. Получихме място в държавната ясла. Там детето тръгна много уверено, но определено рамката, в която ги слагат се отрази. Стана нервна, отказваше да спи, ходеше с играчки за утеха. Продължи да бъде кърмена. Персонала в яслите не е педагогически, а медицински (поне преди така беше) имаше доста правила и ограничения, опитваха да упражняват натиск да се откаже от играчките (а иначе разрешават биберон?!), да карат да спи, да карат да яде, да ми убеждават, че ме манипулира, да си мислят, че могат да я принудят. Може би около месец трая това нещо докато детето каза, че е готово, остави си играчките вкъщи и пожела да ѝ дадат нощничка да спи. Беше на възраст почти 2 г. 6 мес. За мен изводът е, че изключително зависи от персонала и системата в яслата. Някаква огромна полза не видях, защото често ги занимават само с книжки и стоене на килима. Рядко излизаха, понеже било много усойно в двора … След това детето продължи в чужбинска градина с подход като в частната - смесени групи, много занимания, много игри навън. Детето беше много по-зряло и готово и нямаше абсолютно никакви проблеми. За моето дете държавната ясла беше спъване, защото нито даваха ножици, нито рисуваха много, нито моделираха, не ги оставяха и насърчаваха да се оправят сами, а ги обгрижваха. Когато си беше с мен имахме цялото време на света да си обуваме и обличаме, да си закопчаваме копчетата, да творим разни неща, да четем, да повтаряме, да разказваме … Играта с други деца я наваксвахме по площадките. Ако може почасова ясла примерно до обяд бих я избрала.
Боледуване не е имало, но ние вървяхме пеша до яслата и след това оставахме пак по площадките за игра. Играеше много навън и в дъжд и в сняг.

Аз съм твърдо ЗА. И 5-те ми деца са ходили на ясла (в различни държави и в съвсем различни системи), но и на петимата им понасяше много добре.
Да, имали сме нормалните сълзи понякога, "болното коремче" и даже едно "бягство" на втората дъщеря. Но винаги им се е отразявало добре и са ходили с удоволствие.
В началото винаги ги пускам на половин ден, за да преценя кога са готови и после остават по цял.
Най-малкият най-бързо се адаптира и буквално за месец свикна по цял ден. На 12.08. направи 2 и от началото на септември почна яслата. По някое време през октомври остана по цял ден. Надявам се сега след 2 седмици у дома с цялата рода да нямаме проблеми с връщането обратно.

На тази възраст пуснахме детето на ясла, адаптира се като рибка най-накрая намерила нейния пасаж , сутрин тичаше натам, събота и неделя ходехме, за да реве вкопчена за входната врата, понеже е затворено, а тя иска вътре. Даже с мм говорихме, че сме я ощетили като сме я държали до тази възраст, а тя явно е имала нужда от детски колектив.

Накратко - моят опит е положителен. Вие си познавате детето, пробвайте и преценете.

Няма еднозначен отговор. Всички отговори ще са пречупени през субективната призма на личния опит.
Моят тръгна на  1 г. и 6 мес. и беше сравнително добре. Получава социализация в яслата, каквато не става вкъщи при мама/баба. Колкото и хора да твърдят, че на тази възраст не може да се говори за социални умения, лично аз смятам, че се създават взаимоотношения между децата. Щом детето е без памперс и се изразява добре, не виждам причина защо не.

Ако можеш да си го позволиш - остани със сина ти.

Моят син плака всяка божа сутрин от тези две години, когато не беше болен. Почупи се да боледува.
Това е моето мнение.

Освен това в книгата на Стив Бидълф Как се възпитават момчета, на страница 12 пише "За момченцето е най-добре да стои вкъщи с някой от родителите си до тригодишна възраст, ако има такава възможност." Пише и други неща за отглеждане на момчета. Можеш да ѝ хвърлиш едно око.

Сега, момиченцата са нещо съвсем различно.

А въпросният Стив Бидълф е какъв точно, че се вярва сляпо на всяка негова дума?

Много е относително, зависи от детето, от вашите разбирания с таткото, дали се налага да се върнете на работа и т.н.
Нашето дете също беше много комуникативно, но около нас имаше много деца на нейната възраст. Всекидневно ги събирахме заедно и си бяха направо като малка яслена група с обичайните приятелства, караници, обмяна на вируси.
С мъжа ми бяхме наясно, че скоро ще влезе в обичайния режим м/у 4 стени, затова за нас беше много важно да е максимално време навън. Прибирахме се само за ядене и спане, това в яслата е невъзможно. В тези около нас дори градинските групи не ги извеждаха в продължение на няколко месеца. И това смятам беше един от факторите, който повилия много на имунитета. Понеже си общуваше с други деца си въртяха вирусите, но едно е цял ден да е затворена в стая с болни и съвсем друго да ги хваща навън и да има достатъчно време да се възстанови напълно след всеки. Липсва и стресът от отделянето, ставането рано, лягане под час. След това в градината (на 3 г. тръгна) не сме имали проблем с болести, по 1 настинка на крак караше за сезона.

Друг минус (конкретно за дъщеря ни) беше, че на 2 г. още не говореше и ако има проблем, нямаше да може да обясни.

Аз съм против ясла, това не е образователна институция, а такава за заместваща грижа. Ако имате възможност да си гледате детето не го пускайте на ясла.

И аз съм против. Всъщност ако групата е от 6-7 деца бих била много "за", но големият брой деца в група ме възпря с първото ми дете, второто не го приеха. Факт е, че ако детето е ходило на ясла, адаптацията в градината е по-лека. С каката зорът в градината е огромен. Въпреки това не съжалявам, че не е ходила на ясла. Не е нещо, за което горчиво ще съжалявам, както повечето хора обичат да казват, когато става въпрос за деца 🤣. Каквото и да решите, важно е човечето да се чувства добре.

Аз съм за, големият ми син тръгна на 1 г.  и 9 месеца, отразява му се добре. Адаптацията отне около месец, от тогава ходи с желание, вкъщи постоянно говори за другите деца и пита за тях, когато е вкъщи по-дълго време. Засега се е разболял веднъж за 4-те месеца в които посещава ясла.  В нашата ясла рядко се събират повече от десетина деца от групата и ги извеждат всеки ден.

Второто дете ме притеснява повече, защото се налага да го пуснем на 1 г., просто има само една градина в квартала и тя приема нови деца само в 1-ва яслена група. Планът ми е да го взимам на обяд докато стане поне на 18 месеца, пък ще видим какво ще стане.