Яслата на 2 години - позитив или негатив

Всъщност, не когато майката е изчерпана, а когато трябва да се върне на работа. А това се случва най-често именно около 2-та годинка на детето. След това или се връща на работа и детето тръгва на ясла или си остава вкъщи да го гледа, но в неплатен отпуск, което не е много гот.

Или когато майката е ЗА яслата и смята, че там е добре за детето.
Тогава не е нужно да има други съпътстващи обстоятелства.

Абсолютно!

И аз съм "За".
Първото ми дете беше на ясла много отдавна (преди 12 години), само положителни неща съм видяла, но щерката си беше и общително дете, адаптацията й беше за има-няма седмица и мога да кажа, че почти не е боледувала в яслата, за разлика от градината...
Сега  и малкият (на 2 години и 4 месеца) е на ясла от септември. Месец преди това махнахме памперс изцяло. Но проблема с него е точно, че е много привързан към мен и баща си, не обича чужди хора. И адаптацията му към яслата продължи дълго. Вземахме го на обяд близо месец. Но се адаптира. Не съжалявам, че го пуснах на ясла, въпреки "страха" му от други хора. Вече е много по-спокоен и повече се доверява на хората. Е, има разболяване от врмеме на време, но засега бързо минават болестите.

Не слушайте хорското мнение, а вашата интуиция за нещата. Всичко е изключително индивидуално за всяко дете, но моето мнение е, че ранното социализиране е препоръчително.
Аз имам въпрос/дилема, но не искам да оварям цяла нова тема за това, така, че ще го задам тук:
Случаят е следният:  В по-близка до нас ясла, за прием ще се чака до есента. Документи се подават пролетта, затова не съм подала. Междувременно, разбрах, че в ясла на няколко км. от нас, приема е целогодишен. Ще ни е малко тридно с воденето, ще се става сигурно в 6. Квартира не е вариант - рискувам си брака. 😤😤 Освен ако дотогавя нещо не се разделим, не се знае, всеки ден е загадка докъде ще се стигне, отношенията ни са много обтегнати заради разногласия във възпитанието на детето (сега е заради това, преди беше друго, ако не е това ще се намери за какво), въобще положението е ден за ден, не знам как да постъпя с детето.

Амбишън, относно казуса за ясла, подайте документи в близката, а в тази с целогодишен прием може да пробвате да тръгне сега и да ходи до септември.

Относно казуса на Дейзи, щом детето е комуникативно и говори, без памперс е и се храни сам, значи ще се справи. Може да го дадете до обяд в началото. Моето мнение е, че ще му хареса, всички деца обичат да са сред себеподобни. По-емоционалните и по-привързаните е възможно да плачат като ги оставяте, но с времето би трябвало свикнат. А какви точно травми очаквате да получи детето, не знам, яслите не са зверилник. Ако детето плаче и не могат да го успокоят, ще ви се обадят да си го вземете.

Раздялата от майката преди 3 годинки според повечето психолози е травматично, детето има все още нужда да е до майка си и това, че се адаптира не е показател за липсата на такава травма. Просто двете неща нямат нищо общо. Фактът, че не рядко има продължителен период на плач и голям стрес у детето, и после го преодолява, сочи, че травматично събитие се случва, разбира се, всяко дете е различно и възприема това по свой начин, но дори и да не реагира и да изглежда, че всичко е наред, нямаме доказателства как това се отразява на психиката му. С малки разлики между различната чувствителност и привързаност на децата към майките им, като силната привързаност в яслена възраст е норма. Аз съм абсолютно “За” слушането на авторитети в областта на психологията, като оставям на всеки правото да не вярва в психологията и да базира вярванията си на лични наблюдения. Има хора, които си пускат децата под една годинка на ясла, и те не реагират по никакъв начин, защото са твърде малки. Това доказателство ли е за неналичието на травма?

НО! Въпреки това пуснахме детето на две годинки, защото трябваше да се върна на работа. Адаптацията му беше тежка и продължителна и ако можех да го избегна - щях. Обективно погледнато повечето деца ходят обяче най-много всяка втора или трета седмица, а понякога не ходят със седмици. Отчасти го приемам и като отговор към стреса освен сблъсък с постоянни вируси. Сега вече на две и осем месеца ходи с желание.
Виждам го като позитив все пак и че за градината вече ще е гърмян заек и ще има този опит.

Всеки трябва да претегли везните за себе си, но в никакъв случай не мога да се съглася, че няма никакъв проблем, защото няма видими признаци за такъв. Известно отрицание тук е съвсем разбираемо - всеки се стреми към хармония между действия и мислене.

Монетата има две страни - аз пък не мога да се съглася, че има проблем след като няма признаци за такъв. Но сте права - всеки претегля за себе си, според детето и ситуацията си и всяко дете е различно.

Признаците понякога се виждат на по-късен етап и са проблеми с привързаността. Има такива изследвания за ранното отделяне на майката от детето. Разбира се, не само яслата е единственият фактор, но е фактор.

https://youtu.be/cialLfVZqm4?si=lejuUlvZtVu8g-Vo

45 минутно обяснение от експерт в областта.