Здравейте. Как преживявате смъртта на домашните ви любимци? Вярвате ли, че след нея отиват в Рая? Трудно ми е да приема, че най-доброто ми приятелче вече го няма..
- Публикувана: 3 ян. 2025, 12:28 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2025, 09:00 ч.
Кучето ми почина
Здравейте. Как преживявате смъртта на домашните ви любимци? Вярвате ли, че след нея отиват в Рая? Трудно ми е да приема, че най-доброто ми приятелче вече го няма..
Не се преживява. С времето тъжиш по-малко, но винаги ще се сещаш с тъга. Но това е при мен, хората сме различни. Още повече, че са чисти душици, които са давали само любов и не носят лош спомен по никакъв начин. Също бих препоръчала ново любимче. Ще ви разсее със сигурност и ще ви е по-леко. Аз си пожелах, като умра да отида в кучешкия рай и изобщо не ме вълнува на кого и колко му е смешно това ми желание.
Съжалявам за загубата ви. И според мен, като всяка една смърт, не се преживява, но с времето болката избледнява. Винаги съм казвала, че загубата на домашен любимец е най-самотната болка. Повечето хора около теб не могат да разберат как може да скърбиш толкова "просто за едно куче", а често дори няма с кого да споделиш скръбта. Това, което ми е помагало на мен е било: не изхвърляй играчките му, леглото му и тн. и не се опитвайте да се отървете от спомена за него. Сигурна съм, че за вас, вашето куче е било най-доброто куче на света и заслужава да бъде запомнено. Помогнете на бездомничета в нужда. Не казвам да ги приютите, защото за много хора(мен включително) това би било последното нещо, което биха искали да направят след такава загуба. Просто купете един килограм кучешка храна и я сложете където се навъртат бездомничетата, погалете ги, порадвайте им се. Кажете си "Това е за моето кученце, то вече не може да се радва на храна, но ти можеш." Когато кучето ми почина, мъжът ми дари пари към доброволческа кампания за спасяване на кучета в негово име. Може на много хора това да им се струва смешно, но такива неща наистина помагат да се справиш с болката.
Идеята на поста беше да споделите как свиквате със загубата, как преживявате.
Вземете си ново.
И аз си задавам тези въпроси. Моят дакел Вини почина на 29.12.2024, беше моята любов, бебе, приятел. Последните две години всеки мой миг се въртеше около него, защото беше със здравословни проблеми. Сега плача, гледам снимки, чета и се опитвам да намеря отговори. Пия и лекарство, защото не можех да спя и да ям.. Не мога да помисля за ново кученце..той беше бебето ми, не домашен любимец.
Знам, че за много хора звучи откачено, но тази скръб колкото боли, толкова и ми помага да усещам връзка с него и сега.
Знам, че за много хора звучи откачено, но тази скръб колкото боли, толкова и ми помага да усещам връзка с него и сега.