Кучето ми почина

Много съжалявам
Прегръщам ви! Ще ги помним винаги, но болката ще намалее!
Врявам, че един ден ще ни порещнат там горе ... , а ако Бог отреди да съм долу вярвам, че точно косматото ми момченце ще слезе, за да е с мен без значение какво е мястото. Ще лае по дяволите, които идват да палят казана и ще ме гледа дали ще го подкрепя да ги ръмжим заедно И ще сме заедно завинаги!

Съжалявам за загубата Ви!За първи път в живота си имам домашен любимец- възрастна котка, и отсега ме е страх какво
ще стане, след като си замине.Понеже съм
губила много близки знам, че
това никога няма да мине, само човек свиква да живее с болката.
На съседите ми почина кученцето и страдаха много.Казваха, че
няма да вземат пакНо си взеха и някак ги виждам по-живи вече.

Има една тема в тоя раздел- Как се справите със загубата? Прочетете я ...

Нашето куче почина няколко дни преди да навърши 15 години.
Страшно много го обичахме цялото семейство.
След две си седмици взех ново куче, въпреки протестите на семейството. Нямало да е същото, не искали друго куче, обичали само предното..
Сега, нещата не стоят така, обичат новото куче почти колкото старото, установихме , че в сърцата ни има място за повече от едно животно и доста по-леко преживяхме загубата с присъствието на нов мъник в къщи.
Не мисля, че лесно се преживява, а и всичко напомня за предното животинче. Но когато е гледало на стъклената врата на кухнята  в едното ъгълче и погледна натам, сърцето ми се свиваше, а сега, когато там гледа друго личице, ми някак по-ведро ми е и щастливо.
Не агитирам никого , казвам как се случи у нас.

Съжалявам за загубата ти, alessaray!
Не мога да помогна много със съвети как да го преживееш по-лесно, тъй като скоро загубихме нашето коте, което за мен си беше моето бебче, както и друга потребителка се беше изразила. Почина внезапно без никакви симптоми буквално за няколко часа, беше доста тъжна гледка цялото нещо.

Много е трудно, обвинявах се, много плаках. Сега гледам снимки всеки ден, гушкам любимата му играчка и постоянно се сещам за него, защото във всяко нещо е било до мен (готвене, спане, работа, хубави и лоши моменти и т.н.) Имаме друго коте, което като че ли не забелязва липсата или по-скоро е знаело какво ще се случи. От хората, които вярват в прераждането съм и смятам, че някой ден отново ще се появи под някаква форма и ще ни намери.

Отиде си моето малко ангелче! Отне я от мен вируса на панлевкопенията. А беше ваксинирана!!! Бори се 6 дни, но не й издържа сърчицето! Бяхме заедно само 4 месеца, а боли като за 40 години. Голям мъж съм, а плаках. Дойде сама на около 4-5месеца подгонена от някакво улично куче. Скочи в колата ми и се сгуши в скута ми....и заживяхме заедно. Колко ме е ядосвала само. Колко бели и колко пакости! Но апартамента е празен без нея....и сърцето ми и то! Трудно се справям с липсата й. Месец вече и има дни не се сещам, има дни не мога да го изкарам от главата си. Не мога да си взема друго коте, защото вируса е дълготраен. Може би тя ще ме намери пак в новото си прераждане!

Колко добре те разбирам, Di Milo 775872
Моят дакел стана звездичка на 16 години преди близо два месеца, липсва ми ужасно много. И аз си сложих негова снимка за тапет на телефона. В началото ме болеше като я видя, сега ми стопля сърцето. Не мога да не мисля за него, а така сякаш е по-близо до мен. Копнея и мечтая да се намерим пак, но най-силно се моля да е добре душичката му.
След като си отиде прочетох безброй истории и съвети за хора, които са загубили кученцата си. Първото, което запомних беше - скръбта е цената на любовта. Затова скърбя и не се насилвам да залича скръбта.
А другото, което ми помогна запазих като текст и ще ти го копирам, дано донесе малко утеха и на теб.
Използвах гъгул преводача, може някои неща да не са точни, но смисъла се разбира:
"Загубих моето 15-годишно момиче (куче) през октомври 2022 г. Единственият съвет, който мога да предложа тук, е да запомните положителните страни и да не се фокусирате върху отрицателните (ако има такива). Той си е свършил работата, пази те в безопасност, щастлив и обичан и е негов ред да си почине.
Винаги ще ти липсва, винаги ще го помниш. Има много навици, които бавно ще спрете и това е добре. Промяната на живота ви така, че да ви подхожда, не означава да го забравите. Даряването/изхвърлянето на неговите играчки или одеяла не означава да го забравите. Няма времева линия за скръбта и няма времева линия за продължаване. Плачи сълзите си.
Съжалявам, че стигнахте до края на вашето пътуване. Думите никога няма да направят това по-лесно. Просто вдигни главата си и живей живота, който той иска за теб.
Това е добър момент да поживеете малко за вас. Прекарах години в грижа за моето момиче, докато се разболя, и пожертвах много от себе си и от времето си, за да я опазя. Ако смятате, че сте направили същото, възползвайте се от това време. Добре е да си щастлива и да се радваш на живота без него. Животът не е свършил. Просто се променя."

Наскоро се оплаках и аз, че свинчето ми почина преди няколко дни. За някои хора може само куче и котка да са домашни любимци, обаче аз обожавам животните (особено гушливите и пухкави) и наистина тежко го преживявам. Бяхме заедно пет години ( аз и той) и беше уникално животинче, не знам аз ли случих на свинче или са такива по принцип. Миналата година по това време точно даже му взех другарче - по-малко свинче. Много готина връзка имаха. И макар, че с мен не можа новото, имаше една дистанция между нас, те двамата се разбираха. Точно преди да се преместя при ММ ми почина малкото в ръцете. Влоши се много рязко и за два дни ходене по лекари и накрая си отиде. И въпреки, че не бяхме чак толкова привързани един към друг ми беше много тежко. А представи си за пет годишно приятелче.
От няколко дни си плача, хората уж разбират, ама никой не знае какво ми е всъщност.
Разглеждам иначе разни други животинки ( кара ме да се чувствам по-добре), но ми е много тежко от мисълта, че каквото и да взема, аз се привързвам и все някога ще умре. Напълно наясно съм, че всички някога ще умрем, но когато си изградиш връзка с една невинна душичка е трудно.
Пиша ти тези неща, за да знаеш, че те разбирам и въпреки, че не е същия тип животно, аз също страдам.
Не знам дал ида те съветвам и аз да си вземеш нова животинка. Аз разглеждам, но не смятам, че мога и ще мога скоро да го преживея моето пухче.
Идва ми на моменти да ида до някой зоомагазин. Даже вчера гледах чинчили, понеже разбрах, че живеят доста, но пък и разбрах, че вдигат шум през нощта доста силно 😀 и че имат нужда от доста големи пространства ( в момента сме в малък апартамент). Сънувах след това, че отивам до зоомагазин за чинчила, но виждам само една ( а знам, че живеят по двойки и не ми се иска да взимам самотна). И изведнъж в ръцете ми скочи нещо тъмно и пухкаво. Взех го и си казах, че си ме е открило. Какво е, що е, не знам, защото се събудих.
Вярвам, че ще ни намери каквото трябва и ако ни е писано, ще имаме ново приятелче, което далеч не означава, че сме забравили първото. Но не съм готова, да, някои хора и на мен ми казаха вземи си ново свинче или ново животинче. За мен е като да ти почине партньора и на следващия ден да си намериш друг мъж. Така се усещам чак, толкова отдадена бях на животното. Но там е работата, че то също беше отдадено на мен.

Аз постоянно си гледам снимки още от както си го взех свинчето и проследявам какви неща са ни се случили, как сме порастнали и двамата.
Поплаквам си, особено вечер и особено като тръгне ММ на работа ( болничен съм вкъщи). Все си викам сега ще стана, ще се разходя, ще правя това и това.
Искам да говоря за него, искам да си споделям за него, но се усещам как хората просто не разбират тази болка. За повечето или те нямат домашен любимец или просто щом не е куче или котка изобщо не го вписват като възможност за привързване.

Още есента открих едно момиче, което плете много сладко животинки. Попитах я дали ще може да ми оплете моето свинчо, изпратих снимки, каза, че ще се пробва и онзи ден писахме, показа ми пробното и направо се влюбих. Много й е трудно, но и самото свинче не е лесно като оформяне.
Сега очаквам да направи точно като моето  и да си го получа, някак по-леко ще ми е.
Мога да дам линк към страничката й. Толкова реалистични ги прави, че чак й баннаха някои публикации 😀.
Ако се интересуваш, може да я попиташ да изработи и за теб.