Връзка с мъж с дете - как се справяте?

Никой не е казал да стои сам, просто да поставя детето над всичко. Това е.

Иначе има грижовни бащи, но братът на Даниела не е сред тях според описаното

Намирате извинение за чудовищното поведение на единия родител чрез (предполагаемото) лошо поведение на другия родител ли? Тезата е, че за да се държи една жена лошо с детето си или когато една жена се държи лошо с детето си, то непременно мъжът трябва да е лош също? Каква еманципация на жените само.

Разбирам донякъде какво казвате за отговорността и на другия родител. Обаче не отчитате, че в общия случай много мъже желаят доброто на децата си и се борят да са в живота им, включително като, въпреки желанието си, стоят в брак, точно за да имат достъп и влияние над децата си. А след развод, често става като в Соломоновата притча с дърпането на детето. Отстъпват, за да има някакъв мир или защото в даден момент детето е изключително настроено от жената и някои мислят, че биха налели масло в огъня с контра действия.

Бояна, не става.
Детето от два дни е при баща си и се молим да остане там. Наистина крайна фаза на унищожение, като оръжието е детето.

Нормална, образована, любяща майка.
Никой не знае какво стана…

Какво е станало - липса на емоционална зрялост и егоцентризъм. Няма общо с дипломите.

Това, което казахте, че детето един ден ше получи това, което му се полага, не е съвсем вярно.
Ако бащата има следващо дете, то първото ще получи по-малко. Поне наполовина, а всички знаем, че това което отглеждат получава повече.

Нали двамата живеят с детето, хайде да не е толкова настроено. Като се започне с това настройване и настръхвам. Ако детето е до 4-5-6 вярва и в дядо Коледа, но затова при развод има режим на лични отношения и никой не ограничава бащата до толкова дни, че детето да го забрави. Веднъж на десет дни са режимите, защото детето е било с бащата до едната неделя вечер и след 10 дни в петък пак е с него.
Който изчаква, защото детето било настроено от майката е манипулатор, защото това е лъжа. Няма психолог и педагог, който да посъветва някой да чака, защото тогава става по-лошо. Колкото повече време не са в контакт, толокова по-изоставено е детето и вече съвсем основателно ще отхвърля родителя без никой да го настройва. Това са типичните извинения на мъже и хора, защото има и такива жени, които не желаят да се грижат за децата си. И жени, които се влюбват в тях им вярват, често и роднини. Но помислете и като при другото момиче, което пише тук, ще видите, че това са извинения. В реалността единственият солиден случай, който е известен е с бащата убит от бившата и тъщата, и помислете защо се е наложило да го убият, за да не вижда детето си. Няма нито един начин законно дете да се лиши от контакт с родител, деца ходят и на свиждане в затвора, толкова е строг закона. Единствено може ако родителят застрашава детето да се вижда присъствието на служебно лице. Тия филми, които постоянно вървят чак с мъже, които стоят с жените си, за да не изгубят децата си, не знам откъде идват, ако не е от някой американски филм, но съм решена да разбера, защото са абсурдни.


Дете, което не е получило грижи от единия родител, баща или майка, е завинаги ограбено. Каквото и да наследи някога като пари, няма значение. Децата имат нужда от любов и грижа, докато растат, всички знаем. После пари могат да си изкарат и сами.

Т.е. тава, че следващите деца получават повече е добре емоционално и финансово?

Настройването на децата е често срещана практика. Не знам защо се твърди всячески, че такова нещо е просто невъзможно или възможно, ама, задължително и само, ако мъжът е лош. Настройването е и (понякога!) доказуем и (понякога!) осъдим феномен - отчуждаване.

Делата с деца са сложни. Не са никак прости. Щеше да е хубаво може би да може да се разчита на преценката на закона. Обаче правната система борави с доказуемост. Не всяко влияние е доказуемо. Вие се замислете, че, ако всичко се решаваше толкова ефикасно и правдиво в съда или при развод, нямаше да има ужасните случаи с малтретирани деца на жени, на които е дадено попечителство, при все че явно нямат психическите и морални стандарти да си гледат детето. Отделно, психологията е млада наука. Психолозите много неща казват и дори си противоречат в зависимост от школата, която следват. Реалният живот обаче не се живее с теории. Ако смятате, че децата стават разумни и мъдри след като спрат да вярват в Дядо Коледа, няма какво да коментираме повече.

Пак ще спомена не случайно има класическата Соломонова притча - понякога въпреки любовта ти, се налага да отстъпиш за момент. Това не е извинение или липса на отговорност, а е понякога наложено от обстоятелства.

Явно просто с вас сме на различно мнение.

Те възрастните не стават разумни

От пораснали деца на разведени съм чувала, че настройването срещу другия родител, само ги е отблъснало от настройващия ги. Но в случая бащата е полагал много грижи и не се е скатавал зад това, че бившата му жена е настройвала детето. Децата не са глупави и много бързо виждат кой се грижи за тях и кой само мръчи, че му пречат.

Според мен има различни случаи. Това ви го разказват все пак “усетили” се деца. То не че е хубаво към когото и да било да са настроени.
Децата са инстиктивни, но не са зрели. Никога не съм разбирала като кажат, че не са глупави. Ами добре, дайте им да управляват държавата тогава. Да се женят, да боравят с пари, да говорят с непознати. Доста са си манипулируеми децата. Това е. Затова и показанията им даже са под въпрос.

Всички деца се усещат. Но някои са видяли, че бащите им не се интересуват от тях, не им се обаждат, не им честитят рожденните дни. Ами, ясно е, че няма да имат добро отношение към родителя, който ги е изоставил. И да, ако майката е изтрещяла има съд, има Закрила на детето и т. н. И всички са много загрижени да помогнат на бащата, дори когато той тормози майката, чрез институциите. Защото и такива случаи има доста. Та, ако иска наистина да си гледа детето има как да го направи.

По повод написаното от Бояна - да, детето, оставено да се осъзнае, осъзнава, че баща му не е искал истински да го гледа и да присъства в живота му. И това е много по-силно от временното настройване.

Не казвам, че настройването не е възможно, а че е нетрайно и нож с две остриета. Познавам дете, което преди сто години, след развода е за месец при бабата по бащина линия и тя го беше убедила успешно, че тя му е майка, а не майка му, но детето беше на 3-4.
И вярно, психологията не е точна наука, но споменах психолог по повод това, което се писа за изчакването. Детето настроено и се изчаква. И защо? Децата плачат и като ходят на детска градина, но отиват. Има си режим, детето се взима и за час ще е спряло да плаче и ще е щастливо с другия родител, защото му е родител и го обича.

И после, детето е дете и то малко, известно време. Най-късно в пубертета, дори осиновените деца започват да се вълнуват от биологичните си родители, а настроени или не настроени, децата неизбежно влизат в конфликт с отглеждащия родител и търсят другия, дори да не са го виждали никога. И какво става с онзи, който го е настройвал? И с детето?

В един справедлив свят изобщо няма да се стига до съд по тези въпроси, но има безброй примери, че бащите, които искат да се грижат за децата си печелят лесно дела в съда и си взимат децата. Не ги чакат да се усетят, нито ги оставят при токсичен родител, защото онова, което тук се описва като отмъстителност и неотчитане нуждите на детето, е патология. Коя майка ще остави детето с такъв баща ако ролите бяха обърнати и ще изчаква? Същата като баща, който изчаква детето да се било осъзнаело. То цялото му детство минало и да се осъзнае какво и за какво? Нали идеята е детето да се отгледа от този родител, не просто той да си получи реванш, че е бил прав.
Знам, че съм крайна, но имам нулев толеранс към всички видове извинения родител да не си гледа децата, независимо от пола му.

Това е доста гръмко изявление. Не познавате всички деца и не всички деца и възрастни са еднакви
Говорим за различни неща, защото не винаги става въпрос за неглижиране, ако не се стигне до съд, и не винаги манипулирането, отчуждаването или настройването от единия родител е доказуемо. Затова твърдя, че не във всички случаи има едно и също решение и начин на действие.
Това с физическото малтретиране от единия или нежеланието да е част от възпитанието и израстването на детето на другия са крайни ситуации и съответно затова и по-лесно доказуеми.

Аз поне за случая на брат ми мисля че новият на бившата му играе роля .И , целият този цирк според мен е че тя самата иска да отблъсне бащата от детето,чрез манипулации на детето защото брат ми не подписа тя да замине за Англия с новият и детето.Никаде не съм споменала че той не си спазва режимите на виждане.Но нейните изисквания са майка ми да ходи да взима детето, понеже новият се дразнел от брат ми ,ама иначе не искаме когато брат ми е с детето той да води втората си жена с него и пр .Ядосах се в коментарите тук ,по вашата логика за да не ощети детето от развода бившият или бившата,ако иска да има деца с новият партньор не трябва да го прави .Ама ,що за логика е това? Въпреки че един човек е образован , финансово стабилен,има имоти да даде както на едното дете, така и на другото по равно човек трябва да стой сам за да не ощети детето от развода.Я ,да си представим ситуацията че това дете порасне,иде е чужбина и си създаде семейство,а тоя баща остарее , това дете дали ще му пука и ще зареже апартамента си в Лондон примерно и работата си като адвокат,да се прибере на село за да гледа старият си баща ,било то майка . Всички знаем какво ще последва.Ще се плати на чужд човек да му бърше задника.Айде малко да спрем с егоизма!
Смятам да приключа вече тази тема тук защото просто няма смисъл.Казах , каквото имах да казвам.