В момента чета ... 93

  • 43 465
  • 741
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 3 285
Някой чел ли е,, Забравената дъщеря '' на Джоана Гудман?

# 571
  • Мнения: 2 249
Още не, но я имам и я планирам за близко бъдеще, после ще споделя.

# 572
  • Мнения: 6 441
Дами, намерих съдържанието на българското издание на "Истории за кронопи и фами", няма нужда да търсите.

А иначе чета и четвъртата книга от поредицата за Трейси Кросуайт на Робърт Дъгони - The Trapped Girl. Много е интересна. Прави ми впечатление освен това, че Дъгони не си пише книгите по шаблон, както други автори, всяка е различна.

# 573
  • Мнения: 6 926
Преди 2-3 години прочетох две книги на Камила Лекберг и си казах, че съм дотук. Да, но ми попадна "Кукувичето" и реших да видя защо беше този отказ от четенето на произведенията ѝ. Ами за двайсетина страници въведе 12-15  действащи лица. Да се чудиш кой кой беше. Споменава марки на дрехи, магазини и бижута без да е нужно, сякаш е сключила договор за реклама. Стилът ѝ един такъв "ученически". По би отивал на чиклит. "Мисълта ѝ течеше като гъст сироп"!!!  Жените са красавици, разбира се.
До 70 страница съм, може пък да ме изненада нататък. Ако издържа, но пък аз съм съвестен читател и рядко се отказвам.

# 574
  • Мнения: 5 495
Дочетох "Да срежеш камъка" - малко бавно се чете, няма драма и действие, но е човешка и пълнокръвна, оплита много добре съдбите на двамата братя и целият път на живота им от преди появата им, проследявайки историята в Сомалия, през Индия и чак до Америка и обратно.  Научих интересни факти, докосна ме. Струваше си усилието, макар да не е някакъв бестселър.

# 575
  • София
  • Мнения: 12 020
Дочетох "Да срежеш камъка" - малко бавно се чете, няма драма и действие, но е човешка и пълнокръвна, оплита много добре съдбите на двамата братя и целият път на живота им от преди появата им, проследявайки историята в Сомалия, през Индия и чак до Америка и обратно.  Научих интересни факти, докосна ме. Струваше си усилието, макар да не е някакъв бестселър.

Аз я мъча в момента.
Далеч е от "Да срежеш камъка". По-скоро ми е за един и същи рафт с книгите от поредицата "Преживяно".
Бавно, мудно върви. Сега стигнах до един "повратен" момент
Скрит текст:
смъртта на Джоджо и откритието на проклятието на водата
, да видим дали ще стане по-динамична.

Камила Лекберг отдавна ми е в графата "скандинавски трилър тип чиклит" и изобщо не посягам към нея.

# 576
  • София
  • Мнения: 2 229
Тъй като досега съм намирала много добри книги благодарение на Goodreads, реших да се включа в новите им предизвикателства:
Скрит текст:
Всяка категория има 30-ина предложения от даден жанр, примерно исторически, мистерия, любовни и т.н. От първата прочетох "Йелоуфейс" на Р. Ф. Куанг. Много реклама, много ревюта, а всъщност през цялото време си мислех как има квота да се награждават цветнокожи автори. Съвсем спокойно може да се пропусне.

# 577
  • Мнения: 10 752
Потънах в дълбините на човешката психика с приключенския морски роман  "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен. Смайваща книга с невероятни завои и изненади. Оказа се, че ми е бедна фантазията.
След "Молитва за Чернобил" до нищо не ми беше, но тази ме повлече като подводно течение. Опасявам се, че и след нея ще съм така.

# 578
  • Мнения: 2 249
Много ми хареса "Там там" от Томи Ориндж - роман, съставен от преплетените истории на дванадесетте участника, всичките с индианско потекло, родени и израснали в града, но все още носещи травмата от избиването на предците им и потискането от бялата власт. Хора, изгубили себе си и идентичността си, попадащи в най-ниските социални слоеве на едно общество, към което не успяват да се адапрират или пък напротив - борещи се с всички сили да изплуват и да помагат на общността. Освен социален, в книгата има и криминален елемент, нагнетяване на напрежението и действие като на кино. Отделните истории са елегантно закачени една с друга, като всяка следваща разширява предишната и обяснява връзките между герои и събития. Мисля, че е страхотна книга, умно написана и четивна, така че я препоръчвам.
Продължавам индианската нишка с "Далече от Луизиана", Лус Габас.

# 579
  • София
  • Мнения: 26 355
Прочетох третата част на Прислужницата. Много увлекателно пише авторката, но много повтарящи се елементи има в нейните книги. Убийствата някак все се случват по един тертип. Признавам, че не познах кой е убиецът, въпреки че през почти всички минах като заподозрени. Имаше едно убийство, за което се спомена, но ми се щеше и там да бъда разказано повече, как и защо точно се е е случило. Също разкриването на тайната на жертвата не беше достатъчно разгърнато според мен. Там можеше по-интересно да се получат нещата. Имаше и категорично неправдоподобни неща за мен, но не искам да издавам повече, за да не разваля нечие удоволствие. Ще дам 3.75/5.

Продължавам със "Защото никога няма да се срещнем" на Лия Томас. Изключително ниски очаквания имам към книгата, но е време да разкарам от купчините и книгите, които не знам как са се озовали там. Laughing После ще продължа с останалите книги на Макфадън, които са самостоятелни. Една приятелка ми ги даде да ги прочета, но няма да са една след друга със сигурност.

# 580
  • Мнения: 386
Прочетох третата част на Прислужницата. Много увлекателно пише авторката, но много повтарящи се елементи има в нейните книги. Убийствата някак все се случват по един тертип. Признавам, че не познах кой е убиецът, въпреки че през почти всички минах като заподозрени. Имаше едно убийство, за което се спомена, но ми се щеше и там да бъда разказано повече, как и защо точно се е е случило. Също разкриването на тайната на жертвата не беше достатъчно разгърнато според мен. Там можеше по-интересно да се получат нещата. Имаше и категорично неправдоподобни неща за мен, но не искам да издавам повече, за да не разваля нечие удоволствие. Ще дам 3.75/5.

Продължавам със "Защото никога няма да се срещнем" на Лия Томас. Изключително ниски очаквания имам към книгата, но е време да разкарам от купчините и книгите, които не знам как са се озовали там. Laughing После ще продължа с останалите книги на Макфадън, които са самостоятелни. Една приятелка ми ги даде да ги прочета, но няма да са една след друга със сигурност.
На мен ми допадна “Прислужницата” + останалите , мисля че бяха общо 3. И до там, сега съм в застой, чета, но с мъка - “Жена в неизвестност” - Мери Кубика.

# 581
  • Мнения: 209
Преди 10 минути приключих с "Удавниците" на Дженифър Макмеън. Очаквах да ми е интересна, но не и че ще ме погълне буквално от първата страница, дотолкова, че да не мога да заспя. Знаете как е – „само още една глава“, „о, тази е кратка, още пет страници и спирам“… и изведнъж е 3 часа сутринта.

Книгата е изключително увлекателна и завладяваща. Най-много ми хареса как се преплитат двете времеви линии и че историята е разказана през очите на самите герои.

Ако харесвате такъв тип художествена литература, препоръчвам я с две ръце!

Слагам и краткото ѝ описание. Има я в електронен вариант в Рулит.

Скрит текст:
https://www.rulit.me/books/udavnicite-download-788171.html


Авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Дженифър Макмеън с първа книга на български език

Отвори очи, мъртвите не се страхуват от нищо...

„Удавниците“ е изключително написана динамична мистерия, която създава усещане за уютна класическа призрачна история, пропита с копнежи и съжаления.“, Booklist

2019 г.

Когато социалната работничка Джакс се прибира от работа, заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Джакс подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и затова пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже. Но на следващия ден разбира, че сестра ѝ е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

1929 г.

Трийсет и седем годишната Етел Монро наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава.

Последна редакция: чт, 13 фев 2025, 17:04 от Toffee ᡣ𐭩

# 582
  • Мнения: 802
Изслушах “The Wife Stalker” на Лив Константин. Книгата има невероятни обрати, държи в напрежение до самия край, стилът на авторките е неповторим. Ако има почитатели на Макфадън, Константин е нейната най-добра версия като стил на писане.

# 583
  • София
  • Мнения: 2 229
Харесвам Макфадън, колкото и да са ѝ
 еднообразни книгите. Чета с интерес, върви бързо, разтоварвам се от ежедневните проблеми и после забравям. Лив Константин доста ме напрегнаха с "Последната госпожа Периш". Не разбрах кое не ми допадна в стила им, но няма да чета другите от поредицата.
Започнах "Загадката на стая 622" на Жоел Дикер. След едногодишна почивка от автора бива, иначе е изморително непрекъснатото прескачане напред-назад във времето, което го има във всичките му книги.

# 584
  • Мнения: 603
Довърших "Непознаваемо царство" на Яа Джаси - ами очаквах много повече. Главните герои ми останаха сиви, недоразбрани, далечни. На моменти ми беше скучно да чета, особено за събитията в сегашно време. Давам й 2.5*. Този месец блокирам с всяка книга...
Снощи започнах втората част на "Прислужницата" - дано по тръгне пак четенето.

Общи условия

Активация на акаунт