В момента чета ... 93

Lorito, гледала съм преди години аржентинския филм с участието на Рикардо Дарин, когото много харесвам като актьор и помня, че филмът ме беше впечатлил много. Не знаех, че има и книга.

Оооо да, актьорът в главната роля е мега як. Тези сини очи  ... И двамата са много естествени. Нейните са пъстри,и доста често ги дават в близък план, защото именно очите им казват повече, отколкото изричат на глас. Но той , особено, когато е 20г по-късно още по-страхотен е. Почти до средата стигнах на книга, но до момента филмът ме впечатли повече!

Дочетох "Непокорните" от Емилия Харт и съм доста раздвоена в оценката си - от една страна авторката има перо - пише увлекателно, четивно и интересно, структурата на романа е обмислена добре, макар и да е шаблонна.
Обаче идеите и внушенията, натъпкани в книгата, са като излезли от главата на недорасла тийнейджърка, която се е набълбукала със стабилно количество феминизъм, прерастващ в агресивно мъжемразие.
Можеш да пишеш с любов към жените и за жените без да мразиш мъжете - Алиенде е емблематичен пример в този жанр и дори нашата си Виктория Бешлийска мога да посоча като илюстрация за типично женска писателка, която не залита във вредни разсъждения, докато според Е. Харт един мъж може да бъде единствено злосторник, изнасилвач, садист и убиец, рядко бива нещо повече и то само в случаите, когато трябва отнякъде да се вземе семе за създаването на следващото поколение силни жени, владеещи тайното знание и природните стихии.
През цялото време бях убедена, че авторката е бита или е наблюдавала как баща ѝ пребива майка ѝ всеки ден и сега си преживява травмите чрез героините, но в края на книгата благодари на цялото си семейство, с което явно е свързана с топли чувства и отношения.
Магическият реализъм е смехотворен, може би сега така е модерно да наричаме всяка абсурдна измишльотина, която идва навреме, за да спаси от провал края на романа.
Но най-странно от всичко е защо тази книга е в категория исторически роман, когато вътре няма нито капчица история, никакви исторически събития и личности. Единствено е ясно, че едната времева линия е в началото на 17 век, когато гонят вещиците, втората е по времето на ВСВ и третата е в наши дни. Явно само да споменеш годините (1618, 1939 и 2018) и хоп - имаш си исторически роман.
Като цяло намирам, че авторката има потенциал, но би могла да го реализира по-добре, а книгата е попрехвалена. Оцених с 3 звезди, но на моменти си мислех, че не заслужава повече от 2 и честно си мисля, че подобни четива, попаднали в ръцете на твърде млади и неориентирани читателки, които още нямат изградени ценности, могат да бъдат объркващи за оформянето да възгледите им за майчинството и отнешенията между мъжа и жената.

Ясно. Поредната греда на изд."Лабиринт".
Благодаря за споделеното мнение, Райна!
Аз ѝ бях хвърлила око на тази книга, но предвид издателството съм доста осторожна.
Ще пропусна.

Не е чак греда, но все пак не мога да подмина набиващата се в очите крайност - отношенията между мъже и жени непременно са по оста власт/подчинение, мъжете носят силата да създават войни и да убиват, докато жените забременяват насила и носят теглото на живота. Имаше и някои направо вредни подмятания като че на този свят и без това има прекалено много мъже и че нероденото дете е просто спора, носеща сянката на лошия ген от мъжа и най-добре да се премахне. Разбира се, като човек и жена определено съм за правото на аборт, но тук нещата са много, много черни и тенденциозни. Затова и казвам, че младите момичета по-добре да не я четат тази книга.

Аз мисля, че в това твърдение беше по-скоро болката от това, че е насилствено заченато детето и че не е желано. Т.е. тя след като открива какви гени носи самата тя и че е потомка на определен тип жени, един вид имаше болка и тъга от факта, че семейството прекъсва там тези гени. Но да, определено е кофти послание, че трябва така да се решават въпросите с насилието.
За мен беше много противоречива тази книга - от една страна интересна, защото авторката пише много увлекателно, от друга - внушенията са прекалено ярки и силни и могат да бъдат опасни. И хем не мога да я препоръчам, хем пък не смятам, че е ужасяващо лоша.

Нова тема