МОН - промените продължават (6)

Относно Раздел 2. „Цели“:
Препоръчваме формулировките на целите да бъдат обвързани с ясно определени,
измерими и обективно проследими индикатори. Определянето на подобни индикатори ще даде
възможност след определен период на прилагане на предложените нормативни промени, да
бъде обективно установено дали е постигната поставената цел/цели.
В този контекст целите следва да бъдат формулирани по начин, който позволява
тяхното измерване както в качествен, така и в количествен аспект. Това включва използването
на конкретни резултати, очаквани ефекти или подобрения в определени показатели, които
могат да бъдат наблюдавани и отчетени във времето.

Няма да навлизам подробно колко добре аргументирани са всички промени, но ще посоча само това "логически издържано" и "дълбоко премислено" творение:
„(5) Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално–поведенчески умения.“
Ако не е ясно какво означава това, да поясня /защто подозирам, че и за авторите не е ясно/: допуска се едно абсолютно недопустимо смесване на два изцяло различни института в училищното образование - оценяването на придобитите знания и санкциите за дисциплина. Наред с това, със същите промени се въвеждат изисквания за обективност, справедливост и  прозрачност на оценяването, при ясни и предварително обявени критерии за оценяване. Поставят се следните въпроси:
Как отчитането на социално–поведенчески умения кореспондира с изискванията за обективност, прозрачност и ясни критерии за оценяване? Как и по какви критерии ще се оценяват социално-поведенческите умения? Доколко такова оценяване изобщо би могло да бъде обективно и прозрачно? С каква тежест ще се отчитат социално–поведенчески умения спрямо придобитите знания?
Въпросите са реторични, разбира се. Както казах и по-горе, това отваря широка врата за субективно оценяване на база лични симпатии и наказателни оценки, което по никакъв начин не кореспондира с посочените в мотивите към законопроекта цели. Разпоредбата изглежда като писана от научен сътрудник без какъвто и да е пряк допир с реално училище и без каквито и да е умения за моделиране на процесите в развитие.
Промените относно МГ-тата - въвеждането на допълнителен изпит за прием в тях е добра идея, автоматичното продължаване на приетите в 5-ти клас - не е. Последното не е в полза на изпълнение на посочените цели за осигуряване на достъп до МГ на добрите математици. Приемът в 5-ти клас е по-скоро избор на родителите и често не заради самата математика, а заради търсенето на добро училище в прогимназиален етап, в който именно се случва най-големият срив в българското образование. С допълнителния изпит ще се осигури оставането на добрите математици в МГ, без да е нужно да им се гарантира автоматично.

Та, аз ще драсна едно становище до МОН и гарантирам, че ще е по-добре аргументирано.

Е..хайде сега...да не се лъжем и преструваме че и сега ако иска, учител може субективно да оцени

Чл. 37. Според вида на подготовката училищата са неспециализирани и специализирани.
Чл. 38. (1) Според етапа или степента на образование неспециализираните училища са:
1. начални (I - IV клас включително);
2. основни (I - VII клас включително);
3. гимназии (VIII - XII клас включително);
4. обединени (I - X клас включително);
5. средни (I - XII клас включително).
(2) Според съдържанието на подготовката гимназиите по ал. 1, т. 3 са:
1. профилирани гимназии;
2. професионални гимназии.
(3) При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил Математически или Природни науки имат право да осъществяват обучение и в класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование.

(2) Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е светско.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 34 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2024 г.) В системата на предучилищното и училищното образование се забраняват действия, свързани със:
1. налагането на идеологически и/или религиозни доктрини;
2. осъществяването на политическа и партийна дейност;
3. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.
(3) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2022 г.) В системата на предучилищното и училищното образование идеологии, доктрини и системи от възгледи и идеи се изучават за постигане на целите по чл. 5, за формиране на национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие у децата и учениците и при спазване на държавните образователни стандарти и на учебните програми.