10-годишно момче настоява да спи с майка си

То така се взима дете от майка му...

Не го казвам сериозно, разбира се......

И аз мисля, че има нежелание от страна детето да ходи при бащата. Дали го е страх не мога да кажа, напълно възможно е, щом дори плаче за майка си. Но определено не иска да бъде с бащата. Самото дете ли не иска или е настроено, отчуждено от майката, също не се наемам да гадая...
Детето настоява не да спи с майка си, а да бъде с майка си, не с баща си. И определено то най-много страда от тия съдебни войни, но уви родителите нямат нужния капацитет, за да го проумеят.

Аида, първо, темата не е правна - както писах. Но като си започнала:

Как изменението на режима да не става по чл.59 СК? Според теб по кой член е?

И що за нелепости пишеш за "привременни мерки"? Няма как да се постановят привременни мерки при условие, че вече има режим на лични отношения утвърден със съдебно решение. Може да се поиска изменение по чл.59 (9).

Започвам да си мисля, че май не се занимаваш със семейно право - както твърдиш.

Това за "опашатата лъжа" е друга тъпотия. Което започва да не ме изненадва. Но тук ще ти дам benefit of doubt - просто ме обвиняваш в лъжа защото си допълнила "творчески" написаното от мен. И така - първото смислено закрито съдебно заседание се състоя 4 месеца след моя иск. Съдът реши да отхвърли иска защото, според съдийката, това, че детето живее 1г в БГ не означавало, че детето е с обичайно местопребиваване в БГ. И отказа с мотив липса на юрисдикция. Явно не и се занимаваше и затова реши да пусне делото по тъч линията. Естествено, обжалвах. По-горната инстанция взе единствено смисленото решение и върна делото за доразглеждане. Но минаха още 4 месеца. След което първата съдийка пак не се разбърза, а насрочи открито съдебно заседание след 4 месеца. И така се изтърколи 1 година.

Не знам защо влизам в този обяснителен режим. Темата така или иначе е друга. Аида, явно нямаш намерение да пишеш по темата - моля те не спами


Някакви проекции има тука. Детето казва, че иска да ме посещава, но искало да спи с майка си. Майка му настоява да го вземам без преспиване. На практика то ретранслира исканията и.

Хайде - аз съм "лош баща" (както явно тролетариатът тук реши) и "заслужавам детето да не спи при мен". Но защо не го пуска на зелено училище? Това дете явно, според нея, трябва винаги да спи с нея. Кога ще се научи да спи без нея? На 15 години? На 18 години? На 30 години?

Кога е нормално за едно дете (още повече момче) да може да спи без майка му да е в същата стая?

Хайде да се фокусираме в/у тези въпрос, а не в/у толкова колко "лош" баща съм бил аз - става ли?

То това си е и темата, ама повечето постове са от Чукотка.

Моето дело от юли до сега не е помръднало. Папката сигурно вече е мухлясала!
Сега пък съда щели да правят инвентаризация!
Има ли към кого да се обърна, след като съдията спи? Май няма.
Съжалявам, че наспамих.

При граждански дела май може да повдигнеш въпрос за "бавност" или нещо такова. Не съм го правил защото при мен бавенето се прояви чрез нелепо тупане на топката и още по-нелепо решение, че съдът няма юрисдикция, което предизивика ненужна "разходка" до по-горна инстанция.

А при наказателни дела дори това го няма. И, респективно, едното наказателно дело "отлежа" една година преди да се насрочи открито съдебно заседание.

Тука е така.

Какво се очаква от тази тема? За мен не е нормално 10 годишно момче да спи с майка си, но какво значение има моето мнение? Много ти е агресивен тонът, атакуваш вербално съфотумки и не приемаш различни мнения. Детето го е страх от теб, бившата ти жена хич не те обича. Капацитетът, който хвърляш по описания казус е голям и вероятно ощетява настоящата ти жена и малкото ти дете.

Писал съм какво търся в тази тема и то многократно:

"Имали ли сте подобен случай и ако сте го решили - то как?"

Ако нямате такъв случай защо пишете? Само спам се получава.

За тона - каквото повикало, такова се обадило. До тук повечето постове не са по темата. Да не говорим, че съдържат преки или непреки обвинения.

Да потретя - моля за постове от хора, които са се сблъскали ЛИЧНО с подобен проблем. Другото е спам.

Стига с тоя спам! Това е форум, за тебе спам, за мен полезно мнение.

А, сетих се кой си. Този, който си прати детето на 5 години в първи клас. И не приемаше различни мнения от "супер е, браво".

Ясно, спирам да чета....

Ами това е форум и сме кибици...

Значи все пак първото ви заседание е било 4 месеца от подаване на молбата. Тоест излъга ли, че една година все още не е насрочено - излъга.
Повече няма да коментирам твои теми.
Постовете и въобще темите ти са пасивно-агресивни. Целиш да покажеш колко са лоши майките и колко добри бащите най-общо казано. В такива полемики не желая да участвам.

Аида, пиле шарено. Пак не успя да осмислиш написаното. Написах ОТКРИТО съдебно заседание. Ти би трябвало да осъзнаваш разликата. Ако си юрист, де - както твърдиш.

И, да, първото ОТКРИТО съдебно заседание е насрочено 1 година след подаване на иска. И дори не е единственото дело в което това се случи.

Съжалявам за тона, ама като си тръгнала с рогите напред (а какво друго и е да ме обвиниш в "лъжа"?) как очакваш да реагирам?

Не съм твърдял, че майките са лоши, а бащите добри. Това пак си го изсмука от пръстите.


Точно така, същият. И се оказа много добро решение - слава богу, че със съпругата ми не се подадохме на хора от обвинения какви "ужасни родители" сме. Детето се чувства добре и тръгването на училище оказа много добър ефект в/у развитието му. Едно от най-добрите решения, които сме правили.

Макар, че много от кибиците ще приемат това решение като поредното доказателство какъв "лош" баща съм.

Но това, така или иначе, си е пак отклоняване от темата. Моля да не разводняваме.

Що ли имам спомени, че дори на лично съм ти давала правни консултации?! Преди година-две? Изобщо не знаеше какво да правиш тогава, помниш ли? Сега стана по-голям юрист и от юристите...

Чисто практически, при положение, че живееш толкова далеч от детето, режимът на виждане не трябва да е през уикенда. Няма как детето да се кефи цял ден да пътува, да пристигне уморено, да е сред хора, и място, с които не е свикнало, и няма как да свикне при такъв режим, и на следващата сутрин да потегли обратно за цял ден път, вероятно тепърва да пише някакви домашни, защото на следващия ден е на училище. Като сте отишли на почивка, е имало повече време, правили сте интересни неща, нещо ново и вълнуващо е било, то е било отпочинало, вие самите също, а не е било просто в непознат апартамент, уморено и кисело, с още уморени и кисели хора, с които не е свикнало, във време, когато не може да прави нищо, понеже е пътувало цял ден и вече няма на какви забавления да се закара, с интересно прекарване на времето.

Точно така - даде ми съвет. За което и тогава ти благодарих и сега пак го правя. И наистина тогава нямах представа какво да правя защото изобщо не бях водил съдебни дела в живота си. Именно затова те имах за качествен участник във форума. Докато не започна да ме обвиняваш в лъжа и да пляскаш недомислици. Сори, ако съм те засегнал. Ама как очакваш да реагирам като ме обвиняваш в лъжа?

Сега поне осмисли ли, че не си била права и грешката е в "твоя телевизор"? Че просто не си прочела или осмислила това, което съм писал?

А иначе - да. Тъй-както допреди около година нямах представа каква е правната ситуация, така вече, по неволя, имам доста добра представа. Или поне дотолкова доколкото мога веднага да отсея някоя отявлена нелепост като "постановяване на привременни мерки при същестуващо съдебно решение за режим на лични отношения" - каквото написа по-горе. Вече доматите не ги ядем с колците

Така че каквото повикало - такова се обадило.


Кукумицинке, понеже бълваш спам в моите теми без малко да подмина единственият ти пост, който поне частично е по темата.

Първо, какъв трябва да е режимът го решава съдът, а не ти (или аз).

А иначе - да. Не е особено практично. Но режимът е силно ограничен защото навремето нямах желание да водя съдебни битки (не че сега имам) и това бе, което майката се съгласи да приеме за да кандиса на развод по взаимно съгласие. Та, ща - не ща, приех.

То тогава не изглеждаше кой знае какъв компромис от моя страна защото тогава така или иначе не можех да го виждам всеки месец заради това, живеехме на хиляди километри един от друг.

Сега е друго, ама майката, както и тогава, не е съгласна на по-разширен режим. А тогава дори нямах друго семейство (за което явно и ти и други тук ме хапят). Тогава не можеше да приеме детето да е повече време с мен, сега още по-малко може да приеме.

А иначе пак не си чела внимателно - по Нова Година панаирите с рева се разиграха у дома ми.

След Нова Година всички се метнахме на колата и следваше 6 часа път. И - о чудо - детето вече не ревеше. А си беше пак в същата компания - моето семейство. Разликата бе, че майка му бе много, много далеч, а не на 500 метра (когато го водеше при мен си взимаше жилище в непосредствена близост). И дори беше не просто в непознато жилище (моето жилище вече добре го познава), а направо в непознато населено място. Но явно това не беше проблем за него. И ние бяхме единствените познати хора наблизо. Пак не беше проблем за него.

Та толкова за "злия баща" и другите сказки от постовете до тук.