Публикувана: 9 ян. 2025, 07:09 ч.
Последно мнение: 12 ян. 2025, 08:44 ч.

10-годишно момче настоява да спи с майка си

3 660
139
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е текущата ситуация с режима на лични контакти с детето?
Какви са причините за привързаността на детето към майката и какви могат да бъдат последствията от това?
Какви правни действия могат да бъдат предприети за разрешаване на конфликти относно правото на посещение на дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е текущата ситуация с режима на лични контакти с детето?
  
  Режимът на лични контакти с детето в момента е ограничен, като се разрешават само две срещи годишно. Ситуацията изисква активни усилия от страна на родителя, за да се увеличи честотата на срещите. Логистичните предизвикателства и съществуващите пречки от страна на майката не улесняват процеса.
- Какви са причините за привързаността на детето към майката и какви могат да бъдат последствията от това?
  
  Детската привързаност към майката е естествена реакция след развод и раздяла. Тази привързаност може да доведе до трудности при адаптирането на детето в нова среда, особено ако то настоява да спи с майката. Това може да подкрепи нездравословна зависимост и да създаде конфликтни ситуации между родителите.
- Какви правни действия могат да бъдат предприети за разрешаване на конфликти относно правото на посещение на дете?
  
  Постепенни правни действия, като например дела за промяна на режима на лични отношения, могат да бъдат предприети. Въпреки това, процесът на разглеждане на дела може да бъде дълъг. Без постигане на нови споразумения от майката, настоящият режим на контакти вероятно ще остане в сила за продължителен период от време.
- Какви фактори се вземат предвид при обсъждането на необходимостта детето да спи само?
- Има ли случаи на деца, които проявяват силна привързаност към един родител след развод?

9 ян. 2025, 07:09 ч.

Мнения: 393

Заглавието на кратко формулира и проблема: Синът ми е на 10г и настоява да спи с майка си.

Контекстът:

С майка му се разделихме когато той бе на 18 месеца. След това живееше с нея. В преобладаваща част от периода м/у 18 месеца и 9г с него живеехме в различни страни. Виждах го 2 пъти годишно за около седмица като за тази цел летях от единия край на Европа до другия. През тези редки периоди детето изглеждаше привързано към мен - разделите бяха тежки, с много плач от негова страна. И за мен бяха депресиращи.

Когато той стана на 3г аз срещнах друга жена и много скоро след това тя забременя и така се роди вторият ми син. Уведомих майката на първия ми син. Тя поиска на първо време да не казваме на сина ни за това, че има брат.

Съгласно решението на съда след навършване на 5г можех да го взимам да спи в моя дом, но майка му отказваше да изпълни съдебното решение. Също настояваше да продължаваме да не казваме на сина ни за брат му. Консултирахме с психолози и те казаха, че е нелепо синът ни да не знае за брат си. Но тя всеки път намираше повод да иска "отлагане".

В началото се надявах, че наистина е временно отлагане, но това продължи близо 3г след което на мен ми писна да отлагам и казах на бившата, че ще му кажа сам (психолозите бяха препоръчали да му кажем заедно - заради което до тогава аз чаках тя да се съгласи да го направим). Тя ме заплаши, че ако го направя сам тя няма да ми даде никакъв контакт с него. Но вече търпението ми се бе изчерпало и на следващия ден аз му казах, че имам ново семейство и той има брат. Той прояви интерес към брат си, Същевременно недоумяваше "защо не съм го виждал?". Майка му (която присъстваше на разговора) се престори, че не знае и също разбира за пръв път.

След този разговор тя действително блокира моя контакт с него за около 6 месеца. Нито можех да го видя, нито да говоря с него онлайн. След което, по нареждане на чуждестранен съд, тя възстанови онлайн контакта ми с него. Детето все още имаше топло отношение към мен. За директен контакт чуждестранния съд не успя да се произнесе по същество защото междувременно тя и синът ни се върнаха в БГ. Искам да вметна. че докато навърши 8г синът ни спеше на едно легло с майка си (дори и когато в жилището и е имало повече легла и стаи). След това, по думите на майка му, вече не спят на едно легло, а на различни легла в една и съща стая.

От септември 2023 всички сме в БГ. Майката обаче продължи да отказва да ми даде контакт на живо със сина ни. Обвини ме в "домашно насилие" и поиска от съда да нямам контакт със сина ни. Съдът, за щастие, и отказа. Но тя продължи да не ми дава контакт на живо. Отново спря и онлайн контакта. Наложи се да заведа наказателни дела. През май 2024 онлайн контактът бе възстановен, но детето вече се държеше доста по-студено. Обвини ме, че "съм се държал зле с майка му". Майка му явно бе решила да го използва като оръжие във войната си с мен.

През юни 2024 майката най-после започна да изпълнява съдебното решение и така можех да го взема в дома си и той най-после да види на живо брат си. Но дори и така тя настояваше тя да го води в града в който живея и докато синът ни беше с мен тя също беше в съшия град на хотел.

В началото когато синът ни беше при мен той бе много наплашен. Но постепенно започна да се отпуска.

През октомври 2024 мина съдебно-психологическа експертиза (СПЕ) по едно от делата. В общи линии, нищо не казваше. Но си давам сметка, че фактът, че има насрочена експертиза е действал дисциплиниращо върху майката. Защото веднага след това поведението на детето се промени - когато идваше вкъщи плачеше и твърдеше, че не може да спи без майка си. Искаше да се съглася когато то ме посещава да не спи в дома ми, а с майка си, която бе в същия град докато той бе при мен. Аз не се съгласих. Поисках от майката да го заведем на психолог. Дори звъннах на психолог, който конкретно практикува в областта на родителското отчуждение. Психологът каза, че би искала да види не само детето, но и двамата родители. Но майката отказа да съдейства. Имала резерви към психолога, Помолих я да избере някой друг психолог в същия град. Пак отказа.

По Нова Година детето бе ужасно разстроено и постоянно настояваше да го пуснем да спи при майка си. След Нова Година за няколко дена отидохме на планина. Поведението му рязко се преобрази. Нямаше плач. Участваше с охота в забаленията, които имахме. През това време майка му беше останала в града в който живея, т.е. беше много далеч.

Междувременно майката ме уведоми, че нямало вече да води сина ни при мен. Това е ОК за мен - тя не е длъжна да го прави, а и съдейки от поведението му то по-скоро е по-добре майка му да не е наблизо. Но от имейл кореспонденцията с майката оставам с впечатлението, че тя отново смята да възпрепятства контакта на сина ни с мен и моето семейство. Този път, базирайки се на "нежелание на сина ни да спи при мен".

Тази ситуация има правен и психологически аспект. В случая ме интересува ме психологическият. Детето изглеждаше много убедително когато със сълзи на очи настояваше да спи при майка си. От друга страна, плачът му рязко изчезна след като майка му вече не бе наблизо. Не се съмнявам, обаче, че ако майката реши да възпрепятства изпълнението на съдебното решение и каже "нека детето реши дали иска да спи при теб" то ще каже, че не иска.

Няма как да знам дали това е, което ще се случи когато се опитам да го взема. Но за мен сам по себе си е проблем това, че синът ни дори на 10г смята, че той трябва да спи с майка си. То не, че би следвало да съм изненадан - майка му никога не го е пускала на зелено училище, допреди 2г е спала на едно легло с него. Сега, ако се вярва на думите и, вече спят на различни легла, но пак в една и съща стая.

Порових се в Гугъл и се оказва, че има и термин за това, което наблюдавам у сина си - "Separation Anxiety Disporder". Ако разбирам правилно, това е страхът от раздяла с майката, който е типичен за малките деца, но в случая става дума за много по-големи деца или дори възрастни. Това, определено, ме безпокои. Подобна психологическа зависимост от майката не е нормална за дете на тази възраст. Ако това продължава така това би представлявало проблем за нормалното психо-емоционално развитие на сина ни.

Интересува ме дали някой се е сблъскал с подобни случаи и как е бил преодолян този проблем (ако е бил преодолян).

ЕДИТ:

Очаквано, 90% от постовете не са по темата. За да няма недоразумения: търся постове от хора, които ЛИЧНО са се сблъскали с подобен проблем. Другото е спам.

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 11:22 от N_ik

# 1 9 ян. 2025, 07:59 ч.

Мнения: 35 382

За съжаление майката се е вкопчила в детето и няма да го "пусне", докато тя самата не намери мъж. Детето се използва във войната между вас, но ти това си го знаеш. Какво казва съдебното решение за графика на посещение и защо тя не го спазва? Можеш ли ти да вземаш детето лично от дома му и да го връщаш, т.е. тя да не е замесена да идва, да спи на хотел и т.н.?
За мен лично детето трябва да си има стая и самостоятелност, както всеки човек. Особено след 10-годишна възраст, когато влизат в пуберитет и се оформят като личности.

Познавах подобна майка с такава връзка с дъщеря си. Дори на лагерите ходеше с нея, защото "не може да спи без мен".....ейййй, айде, бе. Най-малкото не може да създаде връзка с децата на същата възраст при присъствието на майка си по лагерите.

# 2 9 ян. 2025, 08:40 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 531

Сега, когато вече всички сте в България, какъв е режимът на лични контакти, продължава ли да е 2 пъти годишно? Действай в посока по-често вземане на детето при теб.

# 3 9 ян. 2025, 08:47 ч.

Мнения: 23 854

Доколкото си спомням от старите теми, ти самият не искаше да казваш на детето, че има братче, даже и след като майката, която се консултирала с психолог, който я посъветвал това да стане възможно най-скоро е настоявала за това в някакъв период

Другото, което е, режимът ти за виждане на детето е определен, докато и ти, и бившата съпруга живеете в София. После ти се местиш във Варна, казваш, че не шофираш и настояваш да взимаш и да връщаш детето всеки път с влак, вероятно осъзнавайки, че имаш здравословни проблеми, които биха ти попречили да си през цялото време на пътуването с детето, оставяйки го без надзор за известен период. И се изненадваш, че майката настоява да го кара лично от София до Варна с автомобил?

# 4 9 ян. 2025, 09:25 ч.

Мнения: 393

Цитат на: Soul Free в чт, 09 яну 2025, 08:40

За съжаление майката се е вкопчила в детето и няма да го "пусне", докато тя самата не намери мъж. Детето се използва във войната между вас, но ти това си го знаеш.

За мен лично детето трябва да си има стая и самостоятелност, както всеки човек. Особено след 10-годишна възраст, когато влизат в пуберитет и се оформят като личности.

Познавах подобна майка с такава връзка с дъщеря си. Дори на лагерите ходеше с нея, защото "не може да спи без мен".....ейййй, айде, бе. Най-малкото не може да създаде връзка с децата на същата възраст при присъствието на майка си по лагерите.

За съжаление, всеки от нас познава такава майка. В моя случай, се оказа майка на едно от децата ми.

Изглежда, че по-често се случва при жени, които стават майки късно (в нейния случай в края на 30-те). А в нейния случай го има проблемът, че тя самата е израснала без баща (майка и е го е отчуждила след развод), така, че, може би, несъзнателно възпроизвежда дисфункционален семеен модел в който бащата го няма. То, всъщност, майка и (и чрезмерното влияние, което тя имаше над нея) бе една от причините семейството ни да не оцелее. Но това е друга тема.

Така или иначе, няма как да я променя. Трябвало е да съм мислил навремето. Сега е късно - така или иначе го има детето. Заради него стават тези терзания. Иначе отдавна да съм забравил, че съм имал нещо общо с майка му.

Въпросът е как да му се помогне да преодолее тази нездравословна зависимост.

Цитат на: AIDA_N в чт, 09 яну 2025, 08:40

Режимът винаги е предвиждал по-чест контакт. Просто докато бяхме в различни страни нямаше как да се реализира. А, както писах, в един определен момент дори и 2-та пъти годишно не се състояха защото майката реши да създаде обструкции. Тогава мина година и половина преди да видя детето на живо - и то това стана след като заведох наказателни дела.

Завел съм и дело по чл.59 СК за да бъде режима увеличен още повече. Но ми е ясно, че това е като да чакаш от умрял писмо. Тези дела се точат с години. В моя случай отне 1 година докато се насрочи първото открито съдебно заседание (което тепърва ще се състои).

Наясно съм, че настоящият режим на лични отношения ще си остане за доста дълго време ако майката не реши друго. По принцип, има резон да реши защото текат няколко наказателни дела, които с голям вероятност ще загуби и има интерес да се стигне до споразумение. Но на този етап отказва такова.

Но това, така или иначе, касае евентуален разширен режим. Този пост съм го пуснал най-вече заради психологическия аспект на въпроса, а не заради правния (макар, че м/у тях има връзка).

Цитат на: кукуциминка в чт, 09 яну 2025, 08:40

Виждам, че живо се интересуваш от живота ми. Трогнат съм. Но не си чела внимателно. Така или иначе, ако някой е решил да отговаря на поставения въпрос - фактологията е изложена в първия ми пост. Ти, за пореден път, влизаш в мои теми, коментираш не по темата и "творчески" я допълваш с "факти". Честно, нямаш ли нещо друго с което да се занимаваш в живота си?

И така, за всеки, който реално иска да отговори на поставения въпрос, а не да си чеше езика проблемът който дискутирам е:

"10-годишно дете настоява да спи с майка си. Имали ли сте такъв проблем и, ако сте го решили - то как?"

Моля постовете да са по темата.

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 09:52 от N_ik

# 5 9 ян. 2025, 09:55 ч.

Мнения: 1 152

Единственото, което мога да кажа е това, че детето е в много гадна позиция. При вас и брат си сигурно е много щастлив, но когато го върнете при майката остава без семейство, а тя го приема явно като заместител на вас. Децата на разведени родители имат много проблеми. Мен ако питате трябва да се борите да заживее с вас (стига вашата съпруга да го приема). Въпреки, че в този случай ще остане без истинската си майка и това отново ще му се отрази зле. Децата на разведени родители страдат много. Намерете вариант, в който да усети, че има семейство

# 6 9 ян. 2025, 09:59 ч.

Мнения: 23 854

Детето вече ти самият твърдиш, че не спи с майка си.

Ти самият, докато си бил в чужбина, казваш, че си нямал възможност и не си виждал детето. И точка по въпроса, това се подминава, майката на детето бе ти е създавала проблеми. И онлайн не си го виждал, докато на теб самия не ти е било удобно. После решаваш, че вече ти е удобно и калкулираш дори и времето, в което не си си виждал детето по свое собствено желание, в периода, в който не си го виждал, понеже и майката се е преместила в чужбина и този път тя няма възможност, но ти започваш да ѝ правиш проблеми. После тя иска да кажете на детето за новото братче, обаче на теб не ти е удобно и даже пускаш тема, в която всички те съветват да кажеш, но ти обясняваш как не е дошъл моментът. Сега обаче майката е изцяло виновна за това.

После се местиш в София, където е и майката, има вече решение за виждане, но ти се местиш в далече град и очакваш да се спазва. По твоя начин, както на теб ти в удобно. И даже излиза, че майката го спазва Детето реално наистина е отчуждено от теб и ти си допринесъл основно за това.

Докато си играеш да водиш дела да докажеш правотата си, вероятно неглижираш другите си 2 или 3 деца, не знам колко станаха вече, които да ти подръка и можеш да ги виждал когато си поискаш, стига да не се търкаляш с влака всеки уикенд с цел да докажеш някаква правота . Не се ли притесняваш, че с тях също се отчуждаваш по този начин?

# 7 9 ян. 2025, 10:03 ч.

Мнения: 393

Цитат на: RoseIsHere в чт, 09 яну 2025, 09:55

Детето е прието като наше в семейството ми.

Идеалният вариант е да има чест контакт с двамата си родители. Ако има начин бих го взел в моето семейство, но, доколкото знам, съдът дава правата на бащата само ако майката е алкохолик, наркоман или нещо такова - макар, че и тогава не е сигурно. А майка му и не е такава.

Цитат на: RoseIsHere в чт, 09 яну 2025, 09:55

Кукуциминке, не трябва да хроня тролове, но понеже някой упорито ти пляска плюсове съм принуден да ти отговоря.

Първо - че детето вече не спи на едно легло с майка си не го твърдя аз, а майка му. Няма как да го проверя. Допреди 2 години спеше на едно легло. Тогава детето бе на 8г. Не мисля, че и тогава беше нормално още повече, че имаше други легла и дори други стаи в жилището. Защо го е правила - не знам.

Второ, сега според самата нея спят на различни легла, но в една стая. Което, според мен, пак не е нормално. Дете (още повече момче) на 10г трябва да има на разположение детска стая, а не да спи в една стая с майка си.

Трето, онлайн контакта не е ставал когато майката реши да го спре. После бе принудена от съда да ми даде онлайн контакт. Не виждам как това е моя вина. А и да беше - не е по темата. Ама темата теб по принцип не те интересува - тук си да правиш проекции и да си чешеш езика.

Тъпотиите за "калкулации" които си изпляскала ме мързи да се опитвам да ги осмислям - не ми я ясно дали самата ти разбираш какво искаш да кажеш.

Местенето в София и другаде няма да го коментирам - в грешка си (не си чела внимателно, ама то това не е изненадващо). Не ти дължа обяснения. А и - както писах - не е по темата.

За другите деца - пак си изпляскала глупости, ама то това си ти е обичай. Става дума за един уикенд месечно, а не за всеки уикенд. Чукча - писател.

Моля те сопри се и не ми пълни темата с глупости. Макар, че знам, че няма да се вслушаш. Постовете са ти пълни със злъч, не ме познаваш, но явно чувстваш нужда да "мъстиш" заради някакви си свои причини. И явно пляскането на подобни постове по някакъв начин придават смисъл на живота ти.

Последна редакция: чт, 09 яну 2025, 10:21 от N_ik

# 8 9 ян. 2025, 10:08 ч.

София
Мнения: 12 326

Доста подвеждащо заглавие Rolling Eyes

А и много удобно пропускаш някои постове и си намилаш само твоето си.
Върнах и аз назад, не знам защо обвиняваш бившата си жена за отчуждението на детето.

# 9 9 ян. 2025, 10:08 ч.

Мнения: 6 075

Да започнем първо от това, че от чужбина може да се чувате/виждате дистанционно. Правил ли си го? Имало ли е спънки от страна на майката или не си имал желание? За спането - моето също искаше да спи при нас до късна възраст, нищо, че е момиче. Какво общо има полът, очевидно детето е привързано към майка си. Това с криенето на брат не го разбирам, не е редно, но да - вече са го казали, децата на разведени родители имат проблеми от такова естество, за съжаление. Майката се е вкопчила в детето си, както може би почти всяка една майка. Твърде вероятно е да се чувства предадена, да не може да го преглътне, да се опитва да отмъщава, непускайки детето при вас. Това също не го разбирам.

# 10 9 ян. 2025, 10:22 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 531

Делото не е по чл. 59 от СК, ама както и да е.
Тези дела не се точат с години, това е една доста опашата лъжа, напротив, насрочват се за разглеждане във възможно най-кратки срокове. Можеше да поискаш привременни мерки. Така докато тече делото, щеше да имаш по-широк режим.

# 11 9 ян. 2025, 10:27 ч.

Мнения: 23 854

Значи, авторе, когато решиш да хвърлиш светлина върху казуса с "факти", представени силно едностранчиво, това е уместно, но когато се коментират същите тези факти на базата на предишна твоя информация, за да се хвърли още повече светлина, това вече не е по темата?

# 12 9 ян. 2025, 10:31 ч.

София
Мнения: 44 379

Искаш ли истината?
Детето го е страх от теб. Трудно понася времето, когато е при теб и затова плаче за сигурността, която изпитва с майка си.
Сори, ама и аз трудно понасям като някой "летен татко" реши да се прави на пълноправен родител, какъвто никога не е бил.