Тогава веднъж поканих един съученик вкъщи на кафе, защото бяхме на разходка и той ме изпрати (наистина не помня точно предисторията, защото отношенията ни бяха приятелски и не отдавах никакво значение на това момче). И влиза той вкъщи, майка ни посреща, поздравява любезно, "Мамо, ние тук ще пием кафе.", "А, заповядайте, ей сега ще направя кафе!" и отива в кухнята, а съученикът ми: "Ама майка ти тука ли е?"



Като срещнах БНД вече не бях толкова малка, но все още наивна. Двамата се разбираме да гледаме филм в тях (на видео). Даже аз предложих, че ми се гледаше конкретния филм, а вкъщи нямахме видео. И наистина смятах, че филм ще гледам. Е, оттогава знам, че тия предложения се приемат другояче.

В една книга четох после, че като почнете да излизате с някой, той следи вашето поведение дали образно казано светофарът свети зелено или червено за секс, и ако е зелено, се пробва. За зелено се смятат ситуациите, когато оставате само двамата на удобно място, например у вас, сами. Дори да нямате такива намерения, той го тълкува, че светофарът е зелен и се чувства длъжен да опита. Ако сте на театър или на вечеря с други хора, светофарът очевидно е червен. Авторката е американка. Дори да ми кажете сега, че българските мъже не са така първосигнални, поне американците явно са.