Любители на котки - Тема 203

Нашият котарак след кастрацията:

Горкият заспа на стола до мен. Затоплях го с едно поларено горнище, а беше април месец. Не е залитал, но беше много тих (по принцип е като сирена... та и до днес). Толкова ми беше мъчно, че си поплаках Но още на следващия ден си беше добре. Пазех го да не се качва на високо и да не скача, да не ближе раната... успях наполовина може би. "Мястото" на кастрация изглеждаше ужасно, черно, мислех че така ще си остане, но не.

Моят беше тъжен на 2ия ден след кастрацията. Боляло го е, имаше и леко кръвотечение, което бързо спря.

После забрави и му мина като на кученце

Ох, изтървах ви, ама пусто на работа ходя, а пък в почивките се разправях с Мег и Грейси по доктори. Грейсито два пъти ходи на инжекции за алергията, и двата пъти се напика в ръцете ми докато се опитвах да я сложа в чантата. Ама добре е вече, започна да расте козинката и не се ближе и чеше настървено.
Мегчето... Ох, това е такава изпипана крадла. Един ден майка ми беше донесла риба в кутия и я оставила в кухнята на плота. Еми като се прибрах имаше само нагризана кутия. На следващия ден ядох пилешки бутчета и нашата вечерта вадила от кофата кокали и салфетки и яла. Добре, че Кастиел ми донесе един кокал, че да разбера какво става. Освен това направила дупка на чувала й с храна. На другия ден вечерта изяде само половин порция гранули, а по принцип е голяма лакомия. Сутринта напълно отказа храна и хайде на доктор. За щастие се размина само с инжекция и ядене на пауч с варен картоф и масло, но й бяха раздразнени червата. Та яде си вече нормално, но се оказа, че има и бълхова тения, и сега лекуваме и нея. Снощи съм оставила кутийка със започната затворена руска салата на плота и докато изляза от банята тая бандитка отворила капака и си похапнала.
Грейси след кастрацията спа цял ден на облегалката на един форьоил, който се намира до тръбите на парното. Явно е търсела топличко. Кастиел след кастрацията се прибра на собствен ход, но беше малко неадекватен. Хем му се спеше и лежеше, хем се мъчеше да си държи главата изправена. Мег беше кастрирана  скоро, когато започна да се разхожда с нас, защото още й беше голо коремчето и се виждаше шев. Като я прибрах у нас и я заведох на лекар,  я провериха, била е зашита с обкновени конци и й ги махнаха. Милата едно 4-5 месеца е ходила така.
Опит с котка от развъдник нямам, само с куче. Беше любов от първата снимка с него. Писах на развъдника, казаха, че ще можем да говорим за взимане, след като се възстанови. Беше опериран от херния. Той е пет клас, има несъотвествия в уркаската и окосмението и не е годен за изложби. Не са ми пращали специлно снимки негови, след като го капарирах. Координирах си отиване и връщане до Варна с колата на моя приятелка и мъжа й, но в полседствие отидохме само двамата с мъжа й и тяхното куче. Предупредих развъдника, че идваме с друго куче и те казаха, че не могат да го пуснат да влезе, заради риск за новородените. Като цяло не съм разглеждала развъдника по същество, но видях в уграждение възрастни кучета, които всичките се изправиха на оградата и искаха да ги галя като приближих. Доведоха ми го, гушна се в мен и не съм го пускала повече. Имаше си цял джоб с документи - изследвания на родителите, таблица за хранене, договор подписахме. Взех го на почти 4 месеца, с поставени всички ваксини, чип и паспорт, социализиран с деца и други кучета. Не са ме задължавали да го кастрирам, аз сама така си реших. Това е моят опит с развъдник и не съжалявам за дадените повече пари.
Пак за Мег - псевдотрицветката. Ми има си оранжевко малко и едно черно петънце. Слагам сниките в скрит текст, че много дълъг стана поста.
Не знам дали се брои, който е по-компетентен да каже.

Как я откриха тази бълхова тения?
На мен след кастрацията ми казаха да ги държа на топло и тъмно. И доктора май където аз ги водя ги предозира според мен. Много време след процедурата те не са адекватни и ми става много жално и тъжно. Затова само отлагам процедурата на малкият.
Като реша да заведа малкият ще го разпитам и ще искам, ако е възможно да му сложат малко количество препарат. Без това за мъжките доктора ми каза, че процедурата отнема 20-30 мин.

Трицветка е Мег, не е псевдо.

Първия път като кастрирах Шушу с инхалационна упойка, се прибра все едно вода има в белите дробове, дишаше все едно мехури ѝ излизаха през дробовете и не можеше да мяука добре. И се зачудих така ли трябва да бъде, каква беше тази инхалационна упойка...
Вторият път в същата клиника като кастрирах Пъси нямаше такова нещо, но пък беше хиперактивна след упойката.
Сега трета кастрация в същата клиника - към 11 я закарахме, към 16 се обадиха, че е готова за взимане, предполагам са я кастрирали в 12. Към 17 екс-мм я взе от клиниката и два часа по-късно беше вкъщи и изскочи от чантата като разбойник, напълно адекватна, без да залита, въпреки, че зениците все още не бяха нормален размер, според мен. Спокойна, без наченки на хиперактивност. Явно на всеки организъм по различен начин му влияе упойката.

Бълховата тения я откриха, защото от дупето й излизаха едни странни работи. Приличат на ориз като са пресни, а като изсъхнат - на сусам. Тя не е заразна за хора, освен ако не тръгнеш да ядеш въпросното нещо, но на Кастиел носа е все в дупето на Мег (мъжка му работа), та е добре, че го озпаразитявам целогодишно.

Морковелка, не се шашкай. Това е познатата на всички ни тения или "оризчетата". "Бълхова" ѝ викат, защото ларвите се предават също чрез бълхите, както още куп неща, които се предават чрез бълхите, като микроспорията, например.

Струва ми се, че при кастрацията, голямо значение има и индивидуалната реакция и организъм.
При домашните ми момчета - никакъв проблем, след прибиране вкъщи, още същия ден започваха да скачат и щуреят. Но и при момчетата е по-леко.
С домашната ми мацка голямо страдание беше. 3-4 дни беше в леглото ми, носех й там вода и храна. Ставаше само за тоалетна. Много зле й понесе.
Дворната мацка - отне ми време да планирам нещата така, че да мога да се грижа и за нея няколко дни вкъщи. Върнахме я от клиниката и тя веднага рипна и даде зор да си ходи по дела на двора 🤷‍♀️ Възстанови се много бързо.

Може да ви се стори странно, но аз имам отношение към астрологията, що се отнася до операции и гледам какво е разположението на планетите за деня, в който планувам операция. Когато Луната е в знак, който управлява репродуктивните органи избягвам да планувам кастрация. В тези дни органите са активни под влиянието на Луната и се смята, че може да има усложнения ако се оперират. Т.е., не трябва да се пипат, когато са активни, ами когато не са активни. Има таблица, която показва кой знак кои органи активира и така следя дали Луната е в знак, който не е подходящ за операция. Основно Луната, но и други астро аспекти оглеждам (като например да няма ретроградни Меркурий, Венера или Марс през този период) преди да планувам ден за кастрация или друг вид операция. Това е когато може да се планува деня за операция, когато не може - нещата са спешни и се действа по спешност.

Лео днес си е както преди, от сутринта тероризира другите, за да играят. Сега, в това ги време е вън. Но за сметка на това като го галя не мърка 😔

Нормално е да ни се сърдят, но с времето минава.

Чита много ни се сърдеше, нормално е. И сега като ни види с якета и бяга, мисли да не я водим някъде.

Оо, оризчета от бълхи ли се получават? Не знаех, а се чудих моите от къде се сдобиват с такива гадости. Ясно ми е вече. Снощи прочетох и също пишеше, че може и от мишки и птички да се заразят.

Аз моите ги взимах веднага след процедурата и затова гледката ми е супер стресираща. Ако кастрацията е в 10 часа в 11.30 женската котката си е вече при мен, прибирам ги току-що излизащи от упойките. Тобчо го чаках пред кабинета и нямаше и час по спомен и него си го взех. Целият процес аз си го наблюдавам и моите след 5-6 часа вече са адекватни, но в началото е много зле и направо ти се плаче.За човек, който за първи път се сблъсква с такива неща си е шок голям. При нас беше обратното Манди премина много по-лесно през процедурата отколкото Тобчо. След като си я прибрах, я преместих от клетката тя  си тръгна,залиташе като пияна, но влезна в тоалетната пишка, после скокна на високо и легна да спи. Тя ми се сърдеше няколко дни бягаше от мен все едно съм дявол. След като я заведох да и махнат конците се изплаши, разсърди и пак 3 месеца бягаше от нас. Тогава, ако знаех какво представлява процедурата хич нямаше да я водя, а аз щях да и ги махна.
Тобчо след като го отпусна упойката дойде и си легна при мен и изобщо нямаше промяна в поведението му, а той супер зле понесе тази манипулация. Цяла нощ си беше залепен за мен, мъркаше ми, говореше ми, а не мен ми беше супер гузно какво съм направила. Той повече време ходеше като пиян. Докато съм спала на сутринта сам си е излезнал и 3 дена го нямаше. Супер много се изплаших да не му е станало нещо. Питах и доктора възможно ли е да му се е случило нещо от упойката, казаха ми че не. Сега периодично пак изчезва за ден и малко.
Настройвам се психически за малкия и все си казвам другият месец ще е, той си минава и аз пак за другият месец го оставям и така от миналата година.

И моя случай е като този при Морковелка.
Аз съм споделяла преди.В тази клиника, която е в малък град,където кастрираха Тоби ги предават на собственика веднага след кастрация и ми беше много мъчно да ставам свидетел на всички етапи от излизането от упойка..

Аз за това си взех Лео по- късно. Не че не беше пиян.
На приятелка ми котката снощи дори като яла и после повърнала. Докато нашето прасенце омете две порции пауч за цялата вечер, с почивки , и вода пи. Днес му няма нищо, търчи подскача, раздроби една салфетка, тормози Точка. Още не се е прибрал, сигурно спи на тавана. Разликата е, че не идваше както обикновено при мен и не мърка. Дано до вечерта да му е минала сръднята, че ми липсва.