Здравейте! Вече доста пари отидоха за психолози и реших да премина към БГ мама.
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Бременна съм в 8ми месец и трябва да лежа до края на бременността. Това на страна.
Казуса по - скоро се касае за моята майка, която юни миналата година бе оперирана от рак на маточната шийка, след това мина през химио- и лъчетерапия. Появи се след 2-3 години семейни кавги за имоти със сестра и и баба ми, а след това грижи за същата ми баба, която беше енергиен вампир, заради мъката си. Тя и беше слуга. Профила на майка ми е на мазохист, заклет пушач с наднормено тегло, диабет, висок холестерол и кръвно, обездвижване. Срещнахме диагнозата и миналата година доста емоционално и аз бях с нея през цялото време на терапията и дори започнах да ходя на психолог, за да съм максимално полезна за нея. След това се преместих в друг град при вече моят мъж и малко се отделих. Тя остана сама с неподкрепящият ми баща и изпадна в депресия. Последва операция заради усложнение - херния, баба ми почина, падна и доста се удари, най - вече се оплаква, че я боли кръста. Ходеше по разни лекари, но бяха такива, които отбиват номера и тя също беше с такава никаква мотивация да си разреши проблема. Нищо не се промени от нейните вредни навици. На контролният скенер преди няколко дни се установи, че има находки в белия дроб и в гърдата. Освен това аневризма в аортата.
Тя е сприхав човек с който лесно не може да се общува, камо ли сега. Всичко, което чувам е как ще умре, как нищо няма смисъл и се натяква, сякаш с това ще ни отмъсти. Аз съм много емоционална, адски гневна и виновна в момента, понеже продължава да пуши и знам, че нищо не мога да направя. Опитвам се да говоря с нея и да действаме по тези въпроси, исках да и запазя час при съдов, но тя пак ми се развика. Опитвам се да не показвам никакви емоции и тя ми каза, че ако зависела от мен щяла да се чувства сама. Аз съм била неин отдушник за всичките и проблеми цял живот и ми е трудно да и показвам емпатия и дори да и казвам, че я обичам, но съм помагала винаги, когато мога, просто сега трябва да лежа, заради скъсена шийка.
Много се опитвам да се съхраня, защото бебчето, което нося в мен е най - важното нещо за мен сега и не искам да чувства всички негативни емоции, които изпитвам. Трудно ми е да съм от камък. Нормално ли е всичко, което чувствам? Объркана съм…
Да не говорим, че ми е заявявано още от дете това нейно желание, не успявам да го приема. Може би като се случи ще е друго. 
