Жените имали много претенции

Никак не вярвам във връзки, в които всеки е сам за себе си и всеки си движи там неговите неща и прочее.
Тогава за какво ми е? Ако сама ще си се занимавам и ще си движа това, което е мое?
Вярвам в точно обратното.
Вярвам в създаването на семйство заедно- деца, приятели, СИО.

Приносът никога не може да е равен и еднакъв. Затова мъжът е мъж, жената- жена.

Не мога да се сетя за причина да се делят сметките на две. Ако са семейни е нормално мъжът да ги поеме (стига да не е безработен), ако не са, тогава ги плаща този, чието е жилището, но това е с перспективата, че просто си съжителстват и няма нищо сериозно.
Живеят ли като семейство, изключение е жената да плаща, освен ако заплатата не и е по-висока от тази на мъжа.

Разбирам какво казваш, има резон.
Но при мен никога не е било така.
Нищо не искам, така смятам за редно, но да не ме занимава с нейните си неща.
С жени без пари не съм бил досега. Всяка си е имала за нейните си "режийни", и начинания.
Може би затова разсъждавам така, не знам, но ми е странно да се разберем, или да й кажа "дай 30 лв. за тока", мега тъпо.
Това в сериозните ми връзки.

А преди като излизах с 23-26 годишни, то е ясно, че там за пари въобще не става дума от тях, нищо, че някои се напъваха и искаха да участват. Поне не са ме карали да "тегля кредити", чанти за 10к, което е абсурд.

Ази,
Когато се срещнете на 35-40+ смятям е друго.
Извинявай, ама примерно аз съм подел някакво бизнес начинание, никак не смятам, че е редно, ако "светна в червено", да й говоря за пари, "субсидия", или тя реши да си купи имот "за инвестиция". Евала на мацката, подкрепям, давам крила, но защо ако не искам, или искам да дам за друго наличен ми капитал, да има сърдене?
Мисълта ми е, че това решават двамата вътре вече в "заедността" и отношенията си.
Смятам, че така трябва да се прави и "смята", ако въобще дойде този момент, че и двамата да се чувстват, че са допринесли, доволни и да няма ощетени.

Защото ние нищо не "градим", имаме си, аз не искам нищо да кажем, тя си има всичко, дори в излишък, примерно.
Не остава нищо друго освен да се прави секс, хобита и приятно ежедневие.

В тези "изградени" години би трябвало да се градят отношения и преживявания, заедност и спокойствие, леко да ти е на душата и да танцуваш между капките на живота с твоя си човек.

О, нищо лошо няма, но това е лека форма на неангажираност.

Да не ме разбереш погрешно сега, аз нямам никакви претенции към това как живеят останалите и как си дефинират и собствеността и семействата, как си плащат сметките, ипотеките и все в този дух.
Аз имам претенции към себе си, собствените си разбирания и не бих допуснала в живта си мъж, който не иска да се ангажира с мен и си представя подобни самостоятели изяви, иначе само се виждаме от време на време за секс и забавления.

Едно време много повече от браковете са били по сметка, ако не финансова, то данък обществено мнение


Ако и двамата така искате, няма лошо. Фокусът по-скоро беше, че за мен е абсурдно да се плащат вноски и ремонти в апартамент, от който утре можеш да изхвърчиш. Колко жени сме чели тук, които живеят в ужасни отношения, но не могат да позволят да си тръгнат? Хем говорим, че жената трябва да е разумна, хем като всъщност започне да мисли разумно, все се намира кой да се вайка за любовта. Където има любов, има и грижа, а не сърденки, че другия все пак иска да има някаква сигурност.

Ама няма грешни разбирания, лафим си, дефинираме си, много ясно.

Винаги претенции имам и аз само към себе си, а от жената искам уважение и нормално отношение, любов взаимна и т.н., което не става на сила, нищо, че при доста хора е изкуствено и щастие напрактика няма.

Не говоря за "самостоятелни изяви", не си ме разбрала.

Говоря, че ако единият има ресурса, и иска нещо да инвестира, другият не знам защо да се сърди.
Всичко си се обсъжда.
Не е нормално да искаш да имаш дял от нещо, за което не си допринесъл.
Оттук ли идва идеята на всяка цена, или почти всяка жена да иска да се види булка, и да надене халката.
Респективно браковете по сметка, и предбрачните разделности и режими.

Различно е защото много сериозни връзки в момента започват в една по-зряла възраст.
Ами не може аз в края на 20те си години да съм с висше образование, да се блъскам за развитие в работата, пък той още да "търси себе си".
И за това аз да съм виновна - айде пътувай. И тоя льохман деца ще гледа после - опазил Господ.

По същия начин докторите - след 37-40 вече специализирали започват да навлизат в практиката, продължават със специализациите, и към 41-44 вече "стъпват".

Изобщо няма начин да е "всяка коза на свой крак виси", и всичко да е нормално, ако тепърва ще се създава семейство с деца (едно или повече). Каква заедност при това положение, ако е така? И стига вече с тоя секс, всички разбрахме, че е мираж при теб, и само пишеш за идеалната от години.

Не, аз никога не съм имала отношения с мъж, който не ми е предложил ръката, сърцето си и всичко свое.
Сега, въпросът е, че има достатъчно жени, които биха приели предложение само със сърце и нищо повече.
Доколкото виждам, ти това си готов да предложиш.
Уверявам те, че ще има кой да приеме, за всеки влак си има пътници.

Ясно е, че повечето хора не са бедни сирачета и имат някаква собственост, инвестиции, наследство, спестявания  и прочее.
То и СК дефинира ясно какво е лична и какво- семейна собственост. Макар, че не винаги справедливо, но това е философски въпрос.
Въпросът е, че бракът е много повече от бяла рокля и куп пияни роднини.
Бракът не е сватба, а договор.
И с времето, тази двойка се превръща в съдружие и все повече се увеличава дела на СИО, за сметка на личната собственост, тя нека си стои. Да не говорим, че наследството също е лична собственост и всеки родител иска неговото имущество да облагодетества неговото дете и не е никак етично, партньорът или съпругът да има претенции към наследството. Освен, ако наследникът, така да се каже, не прецени да се разпореди с наследството си в полза на семейството и прочее, това са лични решения.

Въпросът е да се гради и нещо общо.

А аз вече го играх тоя филм със само сърцето, а от мене всичко останало. Ми не става. С годините се комплексират, агресират, изобщо става драма голяма. Не мерси. Вещица съм,ама сърца не ми трябват.

Окей. Съгласен.
Какво "общо" може да е това според теб?

Към горната част от поста ти няма да добавям нищо, защото нещата не са така, но както и да е.

Джеръми, защо да не може?


Къде ти 41-44, моят АГ е на моите години Един друг, води се едно от светилата в момента, поема супер сложни и специфични случаи. Много бях чувала за него, мислех си, че е някой дърт професор, а един ден го засякох в болницата, ми той видимо няма и 40


Факт, в момента повечето хора са събират на етап, в който трябва вече да са се развили. Иначе ми е много странно как някои виждат любовта - в любовта няма сметки, много те обичам, ама не смея с едно нещо да те подсигуря. Това ли е липсата на сметки?

Мъжът не може ли да си осигури сам сигурност, за къде е тръгнал.
Да чака само на черпене с тортички от колежки не става таз работа. То става, но и работата му такава – цял живот муфта от тук от там и сам.

Аз не знам как е, коментарът беше провокиран от твоите изказвания, които ми приличат на неангажиращи отношения, не те познавам, нямам представа дали е вярно.

Общото го решават двамата, Revoker.
Може да живеете в общ апартамент, да го закупите двамата, вашите лични имоти да се отдадат под наем и да го изплащате заедно. Ако момичето не е с твоите възможности, собствеността не е задължително да е 50/50, може да е 70/30, в зависимост от приносът на всеки един от вас.
Може и съвсем друг имот да си закупите- мъничък и респективно много по-евтин, който да се отдава под наем и да се самоизплаща, вие си живейте в по-големия и по-скъп апартамент. После го продайте и си купете два или по-голям, тоест надградете инвестицията.
Може да направите заедно инвестиция- там акции и облигации нискорискови със сложна лихва дългосрочно. Може ти да направиш в нейна полза, хората правят такива инвестиция от 5000 евро и всеки месец се внася по 300 лв в сметка със сложна лихва /цитирам конкретен казус- мой приятел, който това прави за съпругата си, дори без нейно знание, нещо като пенсия/.
Сигурна съм, че има и още възможности за предложения, освен това има разлика с деца ли е двойката или без, или ако има деца, те от предишни бракове ли са, изобщо това е много личен въпрос, който засяга един по-задълбочен анализ на ситуацията и участниците в нея и техните доходи, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Много, много неща може, стига да има желание, доверие, грижа за другия, за бъдещето.