Как реагираме на болестите на децата ни

  • 395
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 439
Здравейте, надявам се темата ми да е в правилния раздел. Пускам я, понеже на моменти почвам да се замислям дали в нас е проблемът.

Живеем в Германия, родители сме на едно почти 3-годишно момче. Детето ходи на детска градина от миналата година, а преди това от 14-месечна възраст ходеше на една особена немска форма на гледане на деца, където жена гледа 4-5 деца у дома си. Съответно често боледува, според педиатърката му обаче в рамките на нормално и колкото всички останали деца на тази възраст, особено, когато посещават детска градина. Неговата лекарка, както и предишната му (сменяхме местоживеенето), а май както и повечето в Германия, много рядко прибягва до лекарства, а антибиотици само след потвърдена бактериална инфекция с тест.
Освен това препоръката и е (както и на предишната), температура под 39 градуса да не пипаме, защото това е механизъм, който еволюцията е изработила, за да се справя с болестите. Подобно е положението и в детската градина - децата си ходят нормално на градина, дори и да са болни, като ги връщат само ако имат повръщане, разстройство или температура от над 38,5 градуса.
Ние сме спокойни родители и сме ОК с тази гледна точка и забелязахме, че и доста лекари в България са по подобен начин, като дори ни казаха, че висока температура при дете е над 38 и нещо си, преди това е просто леко повишена телесна температура, която да не пипаме.

Проблемите ни идват обаче с роднини (естествено най-често бабите и дядовците), които когато чуят,  че детето е сополиво или леко кашля и започват: "Ама не му ли давате нещо на това дете?", "Ама то си му трябва лекарства"

Не помагат никакви обяснения, че детето си има лекар, който го гледа и преценява с какво да го лекува. И досега диагнозите и терапиите са били винаги на място. Като примерно да лекува инфекция на средното ухо с капки за нос, ибупрофен за болките и търпение. Детето си се оправи за 2-3 дни, обаче през това време слушахме само как това без антибиотик нямало да се оправи.

Когато сме в България положението е още по-зле, като последния път пак имаше някакъв вирус и дори ни се навикаха и ни казаха, че сме страшно безотговорни към детето си. Въпреки, че го беше гледал немски и български лекар и двамата казаха само капки за нос, за да може да диша по-добре. Въпреки дълбоката кашлица и т.н. Да игнорираме панирани роднини няма как, защото това би означавало да не контактуваме изобщо.

Ние обикновено процедираме по следния начин:
Температура до 38,2-38,5 не пипаме. Ако не продължава повече от 2-3 дни, не ходим и на лекар. Същото със сополи и обикновена кашлица.
Детето играе постоянно навън, във всякакво време, понеже при нас вали 220-230 дни в годината (чисто престъпление според бабите). Има си непромокаеми дрехи и обувки и винаги остава сухо.
Доверяваме се на лекарката му и следваме нейните насоки, без допълнителни неща.

Интересно ми е да чуя мнение и на други родители.

# 1
  • София
  • Мнения: 36 323
Не влизате в обяснителен режим и действате така, както смятате, че е редно. Просто е.

# 2
  • Мнения: 439
Не влизате в обяснителен режим и действате така, както смятате, че е редно. Просто е.
Това с възраста го научих, проблемът е, че това мрънкане все пак натоварва, дори човек да не се обяснява. Иначе да, особено за здравето на детето ни не правим компромиси и си следваме нашата линия.

# 3
  • Мнения: 1 757
Здравейте, надявам се темата ми да е в правилния раздел. Пускам я, понеже на моменти почвам да се замислям дали в нас е проблемът.

Живеем в Германия, родители сме на едно почти 3-годишно момче. Детето ходи на детска градина от миналата година, а преди това от 14-месечна възраст ходеше на една особена немска форма на гледане на деца, където жена гледа 4-5 деца у дома си. Съответно често боледува, според педиатърката му обаче в рамките на нормално и колкото всички останали деца на тази възраст, особено, когато посещават детска градина. Неговата лекарка, както и предишната му (сменяхме местоживеенето), а май както и повечето в Германия, много рядко прибягва до лекарства, а антибиотици само след потвърдена бактериална инфекция с тест.
Освен това препоръката и е (както и на предишната), температура под 39 градуса да не пипаме, защото това е механизъм, който еволюцията е изработила, за да се справя с болестите. Подобно е положението и в детската градина - децата си ходят нормално на градина, дори и да са болни, като ги връщат само ако имат повръщане, разстройство или температура от над 38,5 градуса.
Ние сме спокойни родители и сме ОК с тази гледна точка и забелязахме, че и доста лекари в България са по подобен начин, като дори ни казаха, че висока температура при дете е над 38 и нещо си, преди това е просто леко повишена телесна температура, която да не пипаме.

Проблемите ни идват обаче с роднини (естествено най-често бабите и дядовците), които когато чуят,  че детето е сополиво или леко кашля и започват: "Ама не му ли давате нещо на това дете?", "Ама то си му трябва лекарства"

Не помагат никакви обяснения, че детето си има лекар, който го гледа и преценява с какво да го лекува. И досега диагнозите и терапиите са били винаги на място. Като примерно да лекува инфекция на средното ухо с капки за нос, ибупрофен за болките и търпение. Детето си се оправи за 2-3 дни, обаче през това време слушахме само как това без антибиотик нямало да се оправи.

Когато сме в България положението е още по-зле, като последния път пак имаше някакъв вирус и дори ни се навикаха и ни казаха, че сме страшно безотговорни към детето си. Въпреки, че го беше гледал немски и български лекар и двамата казаха само капки за нос, за да може да диша по-добре. Въпреки дълбоката кашлица и т.н. Да игнорираме панирани роднини няма как, защото това би означавало да не контактуваме изобщо.

Ние обикновено процедираме по следния начин:
Температура до 38,2-38,5 не пипаме. Ако не продължава повече от 2-3 дни, не ходим и на лекар. Същото със сополи и обикновена кашлица.
Детето играе постоянно навън, във всякакво време, понеже при нас вали 220-230 дни в годината (чисто престъпление според бабите). Има си непромокаеми дрехи и обувки и винаги остава сухо.
Доверяваме се на лекарката му и следваме нейните насоки, без допълнителни неща.

Интересно ми е да чуя мнение и на други родители.
Гледам дете по същия начин също в Германия. Мисля, че това е правилният начин. За 12 години детето имаше веднъж варицела, веднъж ангина и веднъж възпаление на ухото (лекар ни предписа компреси с лук, като не се подобри на трети ден ни изписа антибиотик). Това е! Интересното беше, че Варицелата и ангината бяха в България. Варицелата с много малко пъпки, без температура, много леко. За ангината лекарката ме попита кога последно е пила антибиотик, защото ще се наложи да изпише. Като ѝ отговорих “Преди 8-9 години” Започна трескаво да ми разпитва какъв е режимът, спортът, храненето …. Нашите роднини не се месят. Работите в тази посока.

Правите всичко правилно и сте чудесни родители! Не оставяйте роднините да ви паникьосват. Колко често боледува? Без да броим сопола и кашлицата за болест.

# 4
  • София
  • Мнения: 36 323
Аз нямам термометър от 15 години, буквално.
Когато някой е болен и се влошава - отива на лекар. Спазва се предписанието.
Това опяване от близки и особено баби е грижа, колкото и да ви дразни. Казвате да, да и продължавате.

# 5
  • Мнения: 439
Здравейте, надявам се темата ми да е в правилния раздел. Пускам я, понеже на моменти почвам да се замислям дали в нас е проблемът.

Живеем в Германия, родители сме на едно почти 3-годишно момче. Детето ходи на детска градина от миналата година, а преди това от 14-месечна възраст ходеше на една особена немска форма на гледане на деца, където жена гледа 4-5 деца у дома си. Съответно често боледува, според педиатърката му обаче в рамките на нормално и колкото всички останали деца на тази възраст, особено, когато посещават детска градина. Неговата лекарка, както и предишната му (сменяхме местоживеенето), а май както и повечето в Германия, много рядко прибягва до лекарства, а антибиотици само след потвърдена бактериална инфекция с тест.
Освен това препоръката и е (както и на предишната), температура под 39 градуса да не пипаме, защото това е механизъм, който еволюцията е изработила, за да се справя с болестите. Подобно е положението и в детската градина - децата си ходят нормално на градина, дори и да са болни, като ги връщат само ако имат повръщане, разстройство или температура от над 38,5 градуса.
Ние сме спокойни родители и сме ОК с тази гледна точка и забелязахме, че и доста лекари в България са по подобен начин, като дори ни казаха, че висока температура при дете е над 38 и нещо си, преди това е просто леко повишена телесна температура, която да не пипаме.

Проблемите ни идват обаче с роднини (естествено най-често бабите и дядовците), които когато чуят,  че детето е сополиво или леко кашля и започват: "Ама не му ли давате нещо на това дете?", "Ама то си му трябва лекарства"

Не помагат никакви обяснения, че детето си има лекар, който го гледа и преценява с какво да го лекува. И досега диагнозите и терапиите са били винаги на място. Като примерно да лекува инфекция на средното ухо с капки за нос, ибупрофен за болките и търпение. Детето си се оправи за 2-3 дни, обаче през това време слушахме само как това без антибиотик нямало да се оправи.

Когато сме в България положението е още по-зле, като последния път пак имаше някакъв вирус и дори ни се навикаха и ни казаха, че сме страшно безотговорни към детето си. Въпреки, че го беше гледал немски и български лекар и двамата казаха само капки за нос, за да може да диша по-добре. Въпреки дълбоката кашлица и т.н. Да игнорираме панирани роднини няма как, защото това би означавало да не контактуваме изобщо.

Ние обикновено процедираме по следния начин:
Температура до 38,2-38,5 не пипаме. Ако не продължава повече от 2-3 дни, не ходим и на лекар. Същото със сополи и обикновена кашлица.
Детето играе постоянно навън, във всякакво време, понеже при нас вали 220-230 дни в годината (чисто престъпление според бабите). Има си непромокаеми дрехи и обувки и винаги остава сухо.
Доверяваме се на лекарката му и следваме нейните насоки, без допълнителни неща.

Интересно ми е да чуя мнение и на други родители.
Гледам дете по същия начин също в Германия. Мисля, че това е правилният начин. За 12 години детето имаше веднъж варицела, веднъж ангина и веднъж възпаление на ухото (лекар ни предписа компреси с лук, като не се подобри на трети ден ни изписа антибиотик). Това е! Интересното беше, че Варицелата и ангината бяха в България. Варицелата с много малко пъпки, без температура, много леко. За ангината лекарката ме попита кога последно е пила антибиотик, защото ще се наложи да изпише. Като ѝ отговорих “Преди 8-9 години” Започна трескаво да ми разпитва какъв е режимът, спортът, храненето …. Нашите роднини не се месят. Работите в тази посока.

Правите всичко правилно и сте чудесни родители! Не оставяйте роднините да ви паникьосват. Колко често боледува? Без да броим сопола и кашлицата за болест.

Ами по-сериозно е бил 4-5 пъти болен - един път още на около 3-4 месеца като беше, имаше възпаление на пикочните пътища, тогава даже го взеха в болница. На 9 месеца хвана и корона, ама имаше три дни температура и му мина. На година и 9 месеца пак май грип или корона. Един път стрептококи и два пъти нещо стомашно-чревно, като втория път беше след посещение на ресторант на българското Черноморие и се обезводни доста, та беше два дни на система. Иначе нормалните сополи от ноември до април. Общо взето - нищо притеснително.

# 6
  • София
  • Мнения: 16 029
Нашият подход е подобен на вашия. Не даваме излишни лекарства. Имаме общо 5 деца на възраст от 2 до 26 г., които сумарно са пили сигурно около 5 пъти АБ (най-малкият още не е).
Подходът ни е - максимално време на открито, правилно хранене, леко облекло (важно е краката и главата да са топли и сухи), много движение/спорт, никаква (излишна) химия, вкл. витамини и добавки без нужда.
Разширеното семейство не ни се меси, но ние си изразяваме ясно мнението и не позволяваме "наклон". Когато опитат да дадат "съвет", директно ги отклоняваме, че ние сме родителите и ние решаваме. Без спор, без обяснения, без да се чувстваме длъжни или виновни.

# 7
  • Мнения: 2 526
Просто не давайте обяснения като попитат. Свиква се,трудно е ,но не е непостижимо.
Моя син е непрекъснато бос,болен не е бил сериозно,единствено сега от яслата мъкне сополи и пак от там една стафилококова инфекция в носа. Това е. Аз също от малка винаги съм боса,никога не слагам дебело яке,а шал и шапка пък съвсем. На детето му слагам качулката на якето без шапка когато сме навън,някоя по-дебела близка от долу и толкова. Излиза почти всеки ден,ако не вали. Свга е около 4-5градуса и пак го извеждам за 30мин.Нищо му няма,напротив.  И при нас всички са изумени как няма пантофи или поне чорапи вкъщи,еми няма бос е и е здрав. Температура ми е вдигал точно веднъж.Много съм против навличането и даването на всякакви хомеопатии и сиропи ей така за всеки случай. Така,че никакви обяснения и си гледайте детето както прецените.

# 8
  • Мнения: 14 397
Браво, много добре си гледате детето. На мрънкането от баби и лели отговорете с мълчание. Няма да ви разберат, колкото и да обяснявате.

# 9
  • София
  • Мнения: 32 324
Не се обяснявам с баби, дядовци и останалите. Въобще. Даже не знаят кога някой от нас е болен.
Иначе лекуваме като вас.

# 10
  • Мнения: 2 594
Аз и себе си така лекувам като се наложи. Майка ми вечно изпада в паника, ако й кажа, че съм болна и за това гледам въобще да не споменавам.

# 11
  • Мнения: 6 893
Общо взето и ние така процедираме. С тази разлика, че тук няма как да го пуснеш на градина със сопол. До 38.5 не давам нищо за Т, сопол не лекувам,освен ако видимо не тормози детето. Така процедирам с голямото. Аб е пила два пъти при доказани отити. На 5 е. За близнаците ще мога да кажа след няколко години, но за съжаление Аб са изпили горе - долу на колкото месеца са. Още с раждането си бяха единия на 2 Аб, другия на 3. После единия беше в болница за уроинфекция, последно другия лекувахме уро вкъщи.. налага се, това е.

# 12
  • Мнения: 805
Тия глупости съм ги слушала. Не знам защо им обръщате внимание. На мен ми минаваха през едното ухо и излизаха през другото. Обаче бях млада и само гледах нагло и се подсмихвах. Както винаги си правех,  каквото аз си знам и се умориха. Ако тогава бях в друга държава, даже нямаше да ги уведомявам, кой е болен, кой е здрав и т.н.
Сега нервите ми са поизпилени и директно щях да ги сиктирдосам.

# 13
  • Мнения: 106
Благодаря за темата - дано вдъхнете кураж на повече родители в България.

Напоследък и аз се промених - при температура под 38.5 не давам нищо и чакам.

Голямата ми болка е ларингит и там не знам как да се оправям без лекарства.

# 14
  • Мнения: 439
Благодаря за темата - дано вдъхнете кураж на повече родители в България.

Напоследък и аз се промених - при температура под 38.5 не давам нищо и чакам.

Голямата ми болка е ларингит и там не знам как да се оправям без лекарства.

Ларингита, ако не е бактериален, ни го лекуват с разни отхрачващи сиропчета и чакане. Общо взето при нашата лекарка, за ужас на бабите, всичко се лекува с чакане Simple Smile Иначе два пъти е имал и псевдокруп кризи, като първия път за нас си беше доста страшно, понеже отстрани изглежда като задушаване буквално. Там го заведохме за по-сигурно в болница, дадоха ни да си имаме кортизонова свещичка, ако стане много тежко. Но ни казаха, че най-доброто е да го изправим и да излезем на чист въздух на балкона.

Общи условия

Активация на акаунт