Живеем в Германия, родители сме на едно почти 3-годишно момче. Детето ходи на детска градина от миналата година, а преди това от 14-месечна възраст ходеше на една особена немска форма на гледане на деца, където жена гледа 4-5 деца у дома си. Съответно често боледува, според педиатърката му обаче в рамките на нормално и колкото всички останали деца на тази възраст, особено, когато посещават детска градина. Неговата лекарка, както и предишната му (сменяхме местоживеенето), а май както и повечето в Германия, много рядко прибягва до лекарства, а антибиотици само след потвърдена бактериална инфекция с тест.
Освен това препоръката и е (както и на предишната), температура под 39 градуса да не пипаме, защото това е механизъм, който еволюцията е изработила, за да се справя с болестите. Подобно е положението и в детската градина - децата си ходят нормално на градина, дори и да са болни, като ги връщат само ако имат повръщане, разстройство или температура от над 38,5 градуса.
Ние сме спокойни родители и сме ОК с тази гледна точка и забелязахме, че и доста лекари в България са по подобен начин, като дори ни казаха, че висока температура при дете е над 38 и нещо си, преди това е просто леко повишена телесна температура, която да не пипаме.
Проблемите ни идват обаче с роднини (естествено най-често бабите и дядовците), които когато чуят, че детето е сополиво или леко кашля и започват: "Ама не му ли давате нещо на това дете?", "Ама то си му трябва лекарства"
Не помагат никакви обяснения, че детето си има лекар, който го гледа и преценява с какво да го лекува. И досега диагнозите и терапиите са били винаги на място. Като примерно да лекува инфекция на средното ухо с капки за нос, ибупрофен за болките и търпение. Детето си се оправи за 2-3 дни, обаче през това време слушахме само как това без антибиотик нямало да се оправи.
Когато сме в България положението е още по-зле, като последния път пак имаше някакъв вирус и дори ни се навикаха и ни казаха, че сме страшно безотговорни към детето си. Въпреки, че го беше гледал немски и български лекар и двамата казаха само капки за нос, за да може да диша по-добре. Въпреки дълбоката кашлица и т.н. Да игнорираме панирани роднини няма как, защото това би означавало да не контактуваме изобщо.
Ние обикновено процедираме по следния начин:
Температура до 38,2-38,5 не пипаме. Ако не продължава повече от 2-3 дни, не ходим и на лекар. Същото със сополи и обикновена кашлица.
Детето играе постоянно навън, във всякакво време, понеже при нас вали 220-230 дни в годината (чисто престъпление според бабите). Има си непромокаеми дрехи и обувки и винаги остава сухо.
Доверяваме се на лекарката му и следваме нейните насоки, без допълнителни неща.
Интересно ми е да чуя мнение и на други родители.