Да преодолеем страхът от постъпване в болница. Взаимопомощ и споделяне на страхове.

Кое му е страшното да постъпиш в болница? Има страшни болести, но за болници не бях чувала.

Да така е за Вас, но има хора които имат страх от бялата престилка и влизането в болнично заведение, и си стоят със заболяването дълго дълго време.
Затова създадох темата ...
За мен е важно ако успея да помогна дори и на един човек, който се колебае и има нужда от приятелска дума във връзка със здравето.

Стархът идва от това, че вероятността да попаднеш на некъдрни, подкупни и/или незаинтересовани лекари е голяма. И съответно да станеш по-зле след изписването. Отделно може да се сдобиеш с нови "подаръци", като например к19, гъбички, паразити...

Значи не го е страх този човек от прогресиране на заболяването(не дай си Боже да е и животозастрашаващо),а го е страх от влизането в болнично заведение и бели престилки.Сори,но доста детски са тези страхове.Освен ако не става въпрос за дете.

Много по-страшно ще стане ако не влезе в болница. Ако те е страх от некадърни ще си подбереш добре болницата. Има и частни болници и там се държат с теб все едно си гост в хотел. Не може да отложиш лечение на нещо опасно,  защото те е страх от болница. Даже по-скоро трябва да гледаш на болницата като спасение. След 9 месеца бреметност, която беше тежка и много часово раждане ми направиха спешно секцио. Нямаше по-щастлив човек от мен, че влиза на операция. Тежката бременност ще свърши както и болезненото раждане. Сигурно съм шашнала докитата, защото по времето на секциото им обяснявах колко е хубаво да те оперират, защото мъките ще свършат.

 Да, винаги има разрешение на проблемите, всеки трябва да намери лекарят който му вдъхва доверие и смело и с положителни мисли да действа, важното е всичко лошо да се махне и да остане зад гърба на човек в нужда. И хора трябва да споделяме и да търсим съвети, когато не се справяме.
 Аз работя в болница и  за 20 години, съм виждала хора които не са потърсили помощ навреме... поради страхове или надежда че ще мине от самосебе си...и наистина е тъжно...
   В нашата държава, пациентът има достъп до здравеопазване, има право да избира лекар и болница, но профилактиката ни куца в забързаното ежедневие....

Аз съм хипохондричка и с кеф ходя на доктор. Преди години имах притеснения относно влизане в болница, но бяха по-скоро от санитарно-хигиенна гледна точка, ще има ли къде да се изкъпя, ала-бала, кифленски тъпотии. След като ми се наложи да вляза няколко пъти наистина, вече ми минаха тези тъпотии, но не бях попадала в държавна болница и не исках и да попадам. Не че в БГ частна болница е = хотел 5*. Само цените понякога са подобни. В една прехвалена частна болница имах “честта” да постоя 2 пъти миналата година и беше пълна скръб, щом молех санитарите да ми дават ръкавици, за да отпушвам канала в банята, че като влизах да се къпя ставаше наводнение и водата преливаше до по средата на стаята… Дистанционно, което не работи, защото няма батерии, легла, които не се вдигат, защото са счупени, но иначе сумата при изписване е няколко хиляди… Евала, поне да ме бяха оперирали като хората, ама на фона на мега некадърната операция, която ми направиха и тези неща бяха капака.
Та, след рецидив от усложнения от некадърно направената операция, преди 2 месеца получих нечовешките болки и майка ми, която извиках, че бях сама вкъщи извика линейка. Аз се противях, защото НЕ исках да ходя в болница, но в един момент ми стана ясно, че няма да вземе да ми мине. И изборът беше Пирогов или ВМА, като майка ми избра ВМА. Като стана ясно, че съм с много тежък рецидив, животозастрашаващ направо ги молех да ми сложат упойка и да ме оперират, не се търпеше.
Слава Богу, тук вече се погрижиха прекрасно за мен. Държавната болница се оказа с чисто ново отделение, достатъчно и адекватен персонал, всичко беше на супер високо ниво. Направо не исках да ме изписват.
Тъй че много добре ми е ясно защо повечето хора се страхуват да влизат в болница. Реалността в БГ не е цветуща, за съжаление. А да не казвам, че има изключително много хора, които просто ги е страх да ходят на лекар, защото ще им открият нещо. Или пък са решили, че това е нелечимо. Или неглижират симптоматиката. Здравната ни култура е супер ниска, профилактика реално няма, с изключение на разните там по-големи фирми, които плащат допълнително здравно осигуряване на служителите си и освен това ги карат да ходят на профилактични прегледи. Това ЛЛ да ти се обади и да ти каже “Ела на профилактичен”, ще стане точно никога. Отсега се чудя как ще искам направление за мамолог, за което случайно разбрах, че ми се полага след определена възраст. ЛЛ, разбира се, не уведомява.
И т.н., и т.н.
Не знам колко може да сме тук изобщо от помощ на някой, който се е заинатил и не ще да ходи на лекар и в болница, но ще следя. Баща ми е инат и от месеци лежи вкъщи, защото го боли кръста от вероятно дискова херния, но явно е решил, че ще лежи вечно, защото заяви, че нямало да се оперира. Та така. Как да спориш с такива хора?

Mila 1331 съжалявам за неприятностите от първата ти операция, браво на теб че си се справила със страха за втори път, ти си герой и пример, радвам се че всичко е завършило добре въпреки препятствията! Заключение трябва да сме смели и винаги да имаме избор! И най-вече да не се отчайваме в трудни моменти! Бъдете здрави цялото семейство! И отидете на мамолог, не е маловажно!

Благодаря!
Не знам дали съм герой, със спукана диафрагма нямах особено голям избор, но важното е, че съм жива 😀.
А за мамолога - аз си ходя всяка година така или иначе, просто винаги досега съм си мислела, че не мога да искам направление от ЛЛ за такова нещо. Оказа се, че от 1-2 години можело, но кой да ти каже.
И между другото - сигурна съм, че ако от една страна имаше повече гласност за тези проблеми, повече профилактика, случаите на тежки състояния щяха да бъдат избегнати. Не знам защо, обаче поколението на родителите ми е много зле относно профилактичните прегледи, а именно те се нуждаят от такива ежегодно. И като че ли те са доста в графата “не искам в болница”.