Февруарчета 2025 г. -Темa 6

И аз съм като теб, с тази разлика, че на мен ми падна тапата и имам малко разкритие и бях решила, че идва момента, но уви......с каката се преносихме, сигурно и сега ще е така .Иначе аз съм 38 +2
Това чакане ме убива и въпросите от всички : какво стана? Как си? Кога ще раждаш?
Все едно аз решавам.

Да и към въпросите вечното мрънкане излизай, ходи. Докато на мен ми е толкова лошо и толкова ме боли кръста и ниско долу, че докато стана ми капят сълзи. Ще се оправя и ще изляза, въпреки че много силно ме съмнява с разходките да има някакъв резултат, уикенда не съм си седнала на задника и резултат освен още по-силни болки в кръста и краката няма 🫤

Да, звучи ми много познато “последния месец трябва доста да ходиш, за да може по-лесно да мине раждането”. Както казвам на чужд гръб сто тояги са малко. Аз от хола до кухнята, като отидех  и получавах контракция, представям си, ако трябваше да правя разходка. Единия ден реших да ходя до спиди, което е на 400м от нас, стигнах до средата и ме сряза зверска болка. Стоя по средата на алеята в парка и се чудя да продължа или да се върна и се върнах. Това ми беше последното излизане сама. Моя съвет е да не рискувате с разходки, ако имате болки и получавате контракции. Кошмара на ММ беше да не взема да му звънна от някой магазин, че са ми изтекли водите. 😂

О,аз си излизах малко днес,нищо че е по-студено,трябва да има движение.Малката днес е по-нагоре и не ми пречи да ходя ,иначе като е по-надолу едва едва по една две крачки правя и ми се втвърдява корема и ме стяга .Днес е добре
Обаче и аз гледам да не звъня много на ММ ,да не го шашкам😀

Soulfy, всичко ще е наред! Притеснението в края на бременноста е нещо съвсем нормално, пък ако ще и 5то раждане да е. Нали все пак сме хора и имаме чувства.
М.Steff, определено те разбирам за разходките. Моята си е надолу от 2-3 седмици вече и наистина става болезнено на моменти ходенето. Мм го шашкам понякога, защото съм без звук на телефона, а си излизам сама редовно. Но наистина не знам доколко помага движението.
Симона, чувствам се по същия начин от доста време вече. Толкова момичета родиха след моя термин🤣 Някой, ако ми беше казал, че ще изкарам до термин или ще пренося, нямаше да повярвам. Но уви… колкото и усилия да полагам да “предизвикам”, нищо не става насила. Онзи ден от упражнения си докарах само мускулна треска🤣 Дори една контракция нямам до ден днешен..

И аз незнам дали наистина помага вървенето ,може би няма да разбера.Може би помага до толкова,че да не стоиш по цял ден в къщи ,защото на мен например на моменти ми става супер скучно и трябва нещо да върша,или поне да изляза дори и да е в квартала или около блока.Като цяло гледам да не се отдалечавам вече много,особено пък като ми се пишка през 2 минути.

И мен утре трябва да ме приемат 😅 в коя болница си?

Бях на преглед, тоновете са добри, по ехограф също всичко е в норми, плацента, води, 3 кг го измери бебето. Преди две седмици беше 2700. Разсърди ми се , че не й позволих да ми направи преглед за разкритие и не ми снима личицето както прави всеки път, така че не си видях сладката муцунка. Даде ми направление за хоспитализация и каза че държи да й дам обратна връзка като родя, защото бременността ми се води при нея и държи да знае какво е станало и ми пожела да съм имала такова раждане, каквото си представям. Каза че няма признаци за раждане преди 9ти, когато ще пътувам към София. Питах я кога мисли че ще родя и каза че няма как да прогнозира като не е направила вагинален преглед. А като й казах "отказвам вагинален преглед" ми отговори "как така? Трябва да пиша нещо в документите". Мммм чудесно, значи за това била цялата работа. В документите, които през цяла бременност не ми е давала нито един амбулаторен лист и сега ми даде един в който пише всякакви несъществуващи неща като например че корема ми бил 92 см а тя никога не ми го е мерила, че имам терапия НСТ 3 пъти седмично, а дори не знам какво е това и всякакви други измислени факти. Впрочем и в епикризата ми от болницата след първото раждане има всякакви измислици както и във феталната морфология пишеше пола на три места като на едно от тях пишеше обратното на истинския пол (защото те пишат копи пейст от предната пациентка). Също така като ме приеха в болницата с послеродов сепсис и там пишеше в епикризата всякакви измислици за да мине по каса. А понеже кърмих за да бъда в болницата с бебето си трябваше да хоспитализират и бебето тоест да го дупчат за взимане на кръв за пред касата и да му пишат измислени болести за хоспитализация просто защото не е уредено законово как така родилката да остане с бебето си за да го кърми. Нямам търпение да отида при Олга и да получа човешко отношение най после.

В Шейново

Това не е нормално. Аз веднъж отказах вагинален преглед и на амбулаторния лист пишеше “отказва ваг.преглед” и се подписах до отказа и после отдолу на пациент. Не разбирам защо не ти дава документацията, при положение, че амбулаторния винаги се разпечатва в две копия.

Аз правя кански усилия да остана подвижна въпреки болките ниско долу, които някои дни са... ъгх. Затова и не всеки ден успявам. Едни дни ходим до някой голям магазин или излизаме за малко навън, правим някаква разходка, ама вече на моменти така ме прерязва, че ми избиват сълзи на очи и ми минава целия мерак за "ходи много, в 9ти месец се ходи много". Днес, например, не можах. На дивана съм си цял ден с книжка, сериал и куче. Толкоз. Вчера бях по-добре и цяла сутрин прекарах на крак. Но то ден с ден не си прилича.

Ох разбирам те.И аз съм така .На моменти добре,на моменти зле.Вчера не съм мърдала от къщи ,цял ден слушах книга в сторител.Днес уж до обяд бях добре,обаче ето стана  4 и  почват стяганията от движенията на малката и вече много гледам да не мърдам.
Забелязвам и още една промяна -днеска нямам толкова апетит и не ми се яде сладко вече 😀

Аз днес бях в болницата, в която ще раждам. Трябваше да направя среща с анестезиолога и честно да ви кажа малко се сдухах и аз. И моето секцио наближава и уж не ме беше страх, но днес се замислих над това и се притесних 😬

И аз вече всеки ден си мисля за секциото, почва лека паника да се прокрадва в мен😅 Представям си какво ще е, колко време, какво мога да усетя, ама да не ми прилошее, ако ми прилошее какво ще правя, нали не мога да стана от масата😂 После ще ме боли ли много, ще мога ли бързо да се раздвижа, ще успея ли да си гледам беба.
Като цяло мисли на човек, който буквално няма какво да прави и само седи на дивана по цял ден😂
Иначе утре съм последно на тонове, четвъртък ме приемат и живот и здраве ще гушкам бебче в петък🥰
Както каза една приятелка, страхотно шило ще си имаш на главата, хем водолей, хем змия😂😂😂

Не го мисли толкова,аз поне гледам да не мисля.Доколкото съм запозната,ако няма някакви усложнения самата операция трае малко.После възстановяването зависи от теб изцяло.