ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 3

Благодаря, Мая! Да, на ръце - май се казва на "столче"? С коремче към мен, хваната за дупето и леко за гръбчето, но без опора за главата - нея сама си я държи, за да тренира мускулите. Много й харесва, оглежда се на всички страни.

Благодаря, Джу, и браво за добрия преглед!

Ние така се носим до огледалото и там се почват усмивки! А и проверяваме всички шкафове, котките, навън какво се случва..

Много е важно да се следи обстановката! Бебето от огледалния свят е много любимо и при нас

Има си ревливи деца. Племенницата ми беше така и детето на най-добрата ми приятелка.
Племенницата, първите месеци, беше нон стоп на ръце и пак не спираше да плаче.
Приятелката ми се видя в такова чудо, че извика педиатър у тях, да прегледа детето и никога няма да забравя как беше казала на лекарката "Моля ти се, кажи ми, че съм му счупила нещо, без да искам, ще го оправиш и ще млъкне". Той се дереше постоянно без никаква причина.
И аз съм на мнение, че децата плачат защото имат нужда от нещо, но съм го видяла с очите си - нахранено, чисто, гушнато и пищи с все сила, с часове.

Може да му е задушно на бебчето, или горещо, или скучно, или да му е изтръпнала ръчичка или крак, да го боли стомахчето, да го е страх  или да му се спи, да е преуморено,  кисело, жадно, да не са му удобни дрешките .... Такива причини ми хрумват например.

Мая, аз пък си помислих, че имате цяла такива стая във вас. Мноооого готино звучи това, което разказваш. Само че се чудя - как се съчетава това със съня на такова малко бебе? Моят, ако е кисел и трябва да спи, няма шанс да му е интересно и да го накарам да стои. Примерно бих пробвала от 6 месеца натам като има малко повече време, в което е буден и не е преуморен.

moonlit, честита месечинка. Интересно, аз моето бебе го нося така отдавна. Само гърба му подпирам. Най-често го нося на рамо, подпирам дупето с предмишница и той гледа зад рамото ми, , с другата ръка държа гръбчето, но вратлето си стои самостоятелно. Честно казано за нас това е повече “tummy time”, защото там не сме много редовни. Също така го държа доста често седнал с упора, той много се напъва. Единият вариант е да е леко полегнал, другият вариант е да полегнат гърдите му на дланта ми и така е леко приведен. Не мисля, че има някаква сериозна опасност за него. Лошото е, че понякога повръща като е така приведен.

Еми, точно, Mommy! Не е нужно да е всъщи.

Ми обличам я, излизаме, спи докато стигнем, около 45мин/1ч, пристигаме, вадя я от количката, буди се и влизаме. Като я видя, че се умори я кърмя, тя заспива, обличам я заспяла и тръгваме. Това в центъра, до който се качвам на автобус.

В този до нас близо, като стана време да влизаме, беше дълбоко заспала и се зачудих, на си викам “хайде, тук сме, чакахме в парка, влизаме”. Там обаче количките се паркират отвън. Моята не я навличам чак пък толкова, а разчитам и на одеало и чувалче, та горното и долното одеало останаха навън. Половин час се чудя как да ги взема. Накрая им казах на ръководителките, едната Мери ат другия център и мъничката я познава (2 сесии там досега, но Мери я гушка от вратата (и аз я давам, да не поварва човек 😂)), че трябва да взема одеалата. Оказа се, че не мога да я оставя на Мери (вероятно, детския център няма лиценз за такава дейност, съответно и работещите там не е задължително) , но направиха компромис този път, та добре, че сложиха и одеалата на радиатора, че замръзнали.

не ми се искаше да окупирам темата с моите проблеми, но няма как да не кажа още веднъж благодаря за щедрата подкрепа и солидарност, хубавите съвети, и куража, който ми вдъхнахте. Огромно благодаря!

Маya, разбирам и не ми се иска в никакав случай да изпадам в позицията на жертва. А и знам, че не е здравословно да се романтизират трудностите....бутаме напред

sweety, извинявай ако греша, мисля, че твой беше един дълъг коментар, прочетох го преди един ден и сега не мога вече да го намеря. Благодаря! И на мен ми се иска Рей да не губи връзка с ММ, не съм стигала до сега до конфлиткни отношения с бивши и мисля, че и сега е възможно да съхраним доброто отношение. Семейство не ми се разрушаваше и много разговори проведох,но алтернативата беше винаги: всички да се преместим при ММ...дори и да наема квартира там ( и да не приема предложената каравана), трябваше да напусна работата си и да остана без нищо, което ми се струва безотговорно спрямо Рей. ММ предложи да съм комютвала 400-те км като почна работа през Октомври...така че или безработна или полудяла от пътуване, бебегледане, лекции...За мен там няма работа, проф ми е толкова тясно специализирана, че ще трябва да почна нещо от нулата...ММ не изкарва добре, така че и ако аз дръпна надолу...трудно. Та, затова не заминахме с него: стори ми се лудост да напусна работата в университета, която ми е коствала доста кръв, която подсигурява всички ни,....и да избера една неизвестност и да стана един безработен родител в името на това ММ да излиза с приятели...болно ми е, жал ми е за ММ, смятам, че той не осъзнава какво губи, и т.н. Чувствам се виновна, защото искам и ММ да е щастлив и съжалявам безкрайно, че не съм го направила такъв. Рей губи, но и печели в някои отношения, защото ММ щеше да бъде не особено добър пример в тези конкретни аспекти (ужасно е, че го казвам, но и аз както Leylah занижих стандартите навремето, позволих си да обикна човек, който нямаше токсичните традиционни недостатъци, но който далеч не беше `правилния` - сега го осъзнавам). Под правилен разбирам човек, който носи отговорност, работи върху проблеми, търси комуникация, етц.  На негово място, аз щях да търся семейна терапия, не да офейкам....но, различни хора.

Страхотни са ви бебенцата! Бонбончета!

Благодаря ви за разбирането   

Разсъждаваш много зряло и отговорно! Дано някой ден той се усети какво губи и се върне и ти имаш сърце да му простиш. Мога още много да ти напиша, мила, но ти всичко разбираш и осъзнаваш,  ще се справиш! ❤️
Моето първо бебче също постоянно плачеше от колики като Рей. Ти си една силна мама и всичко ще бъде наред. Не може все лошо и лошо, трябва и хубаво. В живота има баланс. Не падай духом и вярвай!

Как ме боли кръста, тежи ми вече бебо! Крещи от вчера и все в мен е наврян.

Моя от вчера научи нов номер - да плюе. Бръмчи постоянно и плюнки му текат по дрехите. Лигавник не търпи.
Днес с ММ си мрънкахме един на друг, защо майките имали повече права, защо майчинството е 1 или 2 години, а бащинството 15 дни. Казах му, че ако той можеше да кърми, щеше да е в "майчинство", а той ми отговори да не се правя на интересна, че нашето дете не е кърмено - 3 месеца със зор. Бившата му жена е кърмила една година.
Даже няма да коментирам какво почувствах. А той даже не разбра колко тъпо се изказа

В случай, че на някого му е полезно, открих, че Lovevery имат обширна Parent resources секция:

https://blog.lovevery.com/

Leylah, и ние бръмчим!
А за изказването е шокиращо направо.. това сравнение е недопустимо - понякога тия мъже не използват и 5% мисловна дейност. Или го отсечи категорично да не говори така, или го накажи с мълчание и непукизъм или с неговите камъни по неговата глава (хвали мъжеството на бившите си! Хаха) последното в реда на шегата разбира се.

Ние досега бяхме нервни, и двамата се бяха разбунтували - таткото по едно време вдигна ръце, не знаел как - при него реват, при мен - не. Успокоих ги, а той си спокойно вече от час без дори да знае как се оправих - затова майчинството е по-дълго. Защото аз съм будна, а той спи.

Здравейте, момичета! Видях, че сте засегнали темата с личните отношения и реших, че мога да споделя с вас ситуацията в която изпаднах..
Родих преди 3 седмици, съответно  никъде не излизам, излизахме само за консултацията на бебето на 20 дена, приятеля ми в момента е бащински и често излиза- ходи да тренира или да се вижда с приятели, за което аз не му правя проблем,няма и за какво, все пак и да стои с мен вкъщи по цял ден, нито може да накърми бебето,нито нищо. Както и да е.
Днес беше на празненство, уж нямаше да пие,но уви, прибра се пийнал, за което ме предупреди и отново не му направих проблем, след това отиде в друг приятел, понеже му се роди бебе, съответно още по-пиян се прибра, за което отново не направих проблем, то беше ясно, че така ще стане. Проявих разбиране за този ден, че ще се стече така, но всичко преля, когато се прибра и не знам от къде го изби на агресия, може би защото се самонавива за някакви неща. Не съм го била обичала, започна да тръшка врати,сменях на бебето пелената и дойде там и се подпря на повивалника, след което го дръпна и бебето щеше да падне, каза ми, че съм била изрод, а дори не знам защо …… отиде в другата стая да спи и на излизане от стаята излезе със заплахата “ Ще видиш утре какво ще стане “, нищо няма да стане, той дори няма да си спомня какво е правил и говорил, но цялата тази ситуация ме нарани много… не знам дали е от хормоните или е нормално, но се почувствах много зле, разочарована… на косъм съм да извикам нашите да ми помогнат с багажа.. просто напоследък нещата не вървят, започна доста често да ми повишава и тон и да прави едни изречения…. И така като е пиян, ако все го избива на агресия …. започвам да получавам нещо като страх от съжителство ни..
Съжалявам, че ви занимавам, поста стана малко дълъг, но просто имах нужда да споделя и чуя съвети, тъй като с приятелки не споделям толкова лични неща…

BlackAngel
Според мен в момента / в 3 сутринта/ не е удачно да звъниш на вашите, но това трябва да е първата ти работа рано сутринта.
Никоя форма на агресия било то вербална, физическа или психически тормоз не е окей в една връзка, независимо от обстоятелствата. Заплахите и заканите почти никога не остават само такива.
И не, тук съветите за събиране и даване на втори шанс не важат. Започне ли да те обижда и нарича "изрод", нещата няма да отидат на по- добре.
задължително сподели на родителите си или на някой твой близък и доверен. Трябва да се дава гласност на тези неща.
И си избий от главата, че са хормоните, или че е твоя вината. Абсолютно недопустимо поведение за един мъж, бил той баща или не.

Това е домашно насилие и не е нормално и този човек е заплаха за теб и за бебето. Хубаво е, че нямате брак. Този човек е опасен