ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 3

Vaflichka умишлено избягвам запичащите.
Днес за първи път ми отказа мляко, след пюре, затова реших, че му е стигнало. Но много бързо си огладня след това.  
Започнах с тиква и след това ябълка, защото имам домашни. Насред зима, няма да купя плод или зеленчук от магазина, отгледани с химия. Та, това ми е оправданието.
Доколкото знам, първо се предлагат зеленчуци, защото е по-трудно да ги приеме, ако е захранен със сладко /плод/, но при нас не мисля, че ще има такъв проблем. Големите ми деца, по стар български обичай, съм захранила със сок от ябълка, после морков, после плодови пюрета. Проблеми със зеленчуковите не съм имала, даже обратното - първото ми дете като опита пюрета с картоф, категорично отказа плодовите. 13 години още не мога да го накарам да хапне абсолютно никакъв плод.
Сега пропуснах частта със сока и скоро няма да предложа.

Аз не обръщам толкова внимание на това,колкото вие.Пак казвам,че това е за 15г заедно и след тегави скандали.Душенето,което беше стискане за няколко секунди,беше след като реших,че искам да абортирам.Да,желано бебе,с инвитро,но още в третия месец осъзнах,че между нас нещата няма да се оправят,а ще се влошават.Реших,че няма да обричам детето на живот с разделени родители и си бях записала час за аборт.А на него му казах вечерта,преди да отида.И така се стигна до там.Преди това ми удари шамар,понеже го излъгах.Беше командировка за две седмици,а аз блъснах леко колата.От страх,че ще се крещи и трещи,изтеглих бързи пари,купих части и я оправих.После се наложи да лъжа за заплатата,за да платя заема и така стана върволица от лъжи.
Както и да е.Водих днес детето,добре е.Много добър лекар,с внимателно отношение към децата.
И пак никоя не каза за проблемите с коремчето.Това дете май пищи,когато не може да пръцка или да ака.От утре ще му давам Био гайа и ще видя как ще е след няколко дена.Макар че като я давах за коликите,ефект върху отделителната система не видях.
И пак казвам.Мъжът ми не е агресивен физически,допитва се до мен,угажда ми(въпреки че аз не обичам козметични процедури,нито да купувам дрехи,нито излишни харчения).Единственото лошо е,че е мамино синче и е вулгарен в изказа си,когато е изнервен.А по принцип мама не е ли при нас,и аз не съм изнервена и не мърморя,та той също не е циничен.
Да,ситуацията на момичето е кофти,но не забравяйте,че всеки живее живота си и най-добре знае как и с кого.Тя най-добре познава мъжа си и знае дали има вероятност това да се повтори или е било единичен случай.Случаите на домашни насилие драстично се увеличават,но това не означава,че пък при останалите всичко е розово.Във всяко едно семейство има проблеми,караници,зависимости и пр.Вче пътищата са два:край или борба да продължат заедно.Най-лесно е след първия проблем човек да си тръгне,но не винаги е без последствия.
Не знам аз ли познавам такива хора,но дали от колежки,дали в тролей,дали на опашка в магазин,все оплакващи се чувам.
Дали мъжът й ще пие,дали ще играе казино,дали ще е безработен и ще чака на нея,дали ще изживява втори пубертет,дали ще се сърди роднините й като ходят на гости...Все нещо се оплакват.
Аз се редактирам,за да добавя нещо.Освен на лекар,днес ходих и при една баячка.Аз не вярвам в такива работи,а единствено в леенето на куршум.Понеже детето няма година,занесох бодито,с което е спал снощи.В сряда и в събота пак ще ходя.Бабичката каза,че има страх в краката и й излиза нещо остро,но не може да види какво.На мен преди две години ми се увиха две змии около крака и заеквах няколко дена.На куршума си излезе змия и след третия път се оправих.Но иначе в гадаене,баене и пр не вярвам

Първото, което ми идва на ум, за да плаче от корем е да има запек. Ама ти това щеше да го видиш. Другото е метеоризъм - да образува твърде много газове. Тогава корема трябва да е видимо подут и да плаче при допир.
За друго не се сещам

Успях да ви прочета🙂. И аз да кажа моето мнение по въпроса на издънените мъже. Първо за таткото с караваната и купоните, това ми е много познато, но при предните ми деца, когато бяхме с по петнайсет години по-млади и ММ само купони му бяха в главата (музикант е), те и сега, но вече видя, че от детето ти по-голяма радост няма. Минахме през какво ли не, през ден се развеждахме, не успяхме да се разделим, не заради мен основно той не си тръгваше. Веднъж, когато се разделихме и той беше се отдал на неговият живот след няколко дена дойде и се молеше за прошка, защото нищо не можело да запълни живота му така, както семейството, но това беше скоро в началото беше безсърдечен егоист. Случвало ни се е и да си посягаме и през това минахме, сега е абсурд. Пиша го всичко това за да ви кажа, че понякога нещата са поправими. Иначе и аз смятам, че родителите трябва да са екип, с това дете сме така, но с първите не бяхме. С годините си извоювах това с този човек. Уважението е ключово…

Ние сме по-добре днес бебчо става на 4месеца, ние си обрахме багажа и наехме местенце срещу морето съвсем на брега, дишаме йодни пари и носа е по-добре. Чакам всеки момент да пробият първите зъбки.
Бъдете здрави, щастливи и спокойни всички! Вие сте майки и това е най-трудната и благословена задача на този живот❤!

Leylah, 5 -7 дни ако е на кърма без акане уж го дават ок, но като е на АМ е много. Моето 2 дни като не се изака го боли корема. Бих опитала с малко пюре от сини сливи, но не много, а 1-2 лъжички на ден, просто като "лекарство". Имаше и един сироп изцяло с натурални/билкови съставки, питай ЛЛ. Мога да ти препоръчам и един чай, ще ти го пиша на лично, не е разхлабващ, но спомага коремчето и може би редовното изхождане.

Някой писа да памперсите babylove. Аз използвам тези от серията nature и съм много доволна. Попиват много и пазят кожата на бебето суха. Винаги ги пипам като са пълни с пиш.

Black Angel, как сте?

Здравейте, момичета! Благодаря на всяка от Вас,която отдели от времето си и за съветите също!❤
Цяла нощ се чудех какво решение да взема,но все пак реших да дам втори шанс. За първи път, надявам се и последен изпадаме в такава ситуация, малко или много и аз имам вина, може би защото му бях отпуснала края,но след дълъг разговор,разбра и много се разкайва за това,което е направил и казал.  Както и очакмах, нищо не помнеше. Обеща,че няма да се повтори, та ще видим.
Аз иначе съм взела решение за мен и бебето, че повтори ли се, директно си събирам багажа.

Isibel, направо ме разчуства 😁 така си го написала хубаво за майките.

“Обрахте багажа и се преместихте” 😱😁👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻 Как талкова бързо, бре? Браво на вас? От море на море или сменихте и град?

*и аз искям да се преместим, но тук всичко е толкова тромяво и толкова документи, че даже усилието е чудно дали си заслужава. Иначе днаес като те прочетох даже му казах на ММ как сте се преместили и той извади теорията да се преместим в България (ходил е досега в София, Банско е Коприщенско досега и много му харесва), но едва ли….

*хареса ме също вашата, семейна история 👏🏻👏🏻👏🏻💯😻

Мая, да от море на море🙂, ние живеем във Варна за мен той си е мръсен град имам предвид въздуха, наехме в Балчик местенце на 10метра от морето много е красиво излизаме на терасата и дишаме море. Но ние сме за малко тук в четвъртък се прибираме и пак ще дойдем март месец. Това с багажа го отиграх с болницата и вече сме професионалисти. Кани, шезлонги, помпи, шишета и каквото се сетиш, купих и туристическа кошара, сгъваем матрак, абе луд умора няма. Аз и с големите като хванеха някоя упорита хрема и сменях дестинацията, не е нужно да е кой знае колко драстично винаги има ефект. С ММ се смяхме, че ще обиколим цялото крайбрежие ако трябва само да е добре. Много добре му се отразява това движение кокори се, любопитно гледка.

Това е от терасата. Днес заваля и сняг, изкарахме го колкото да си пазарим, интересно му беше. И така, за мен е важно са не си слагам ограничения все пак вече сме на такава възраст,  че съм надживяла доста от излишните притеснения. Разбира се това изключва притеснения за бебчо в това отношение нещата стоят обратно 😂.

Black Angel , радвам се, че сте добре. Надявам се разговорът да има трайния ефект, който очакваш.

Момичета, питане по друга тема. Кога намирате време и енергия за интимност? Нашето бебе спи 30-минутни дремки през деня и се буди многократно през нощта, съответно и времето, и силите са кът. Та живо се интересувам от споделянето на идеи как сработват при вас нещата 😅

Време - колкото искаш, сили - намират се, ама желание - 0.
Стоим си на 2 неуспешни опита, за последните 7 месеца.
Isibel направо ви завиждам. Така ми се ходи и на мен някъде, да сменим малко обстановката, но в момента нямаме възможност.
Да споделя един проблем. Предистория: имам склонност към депресия, тотална загуба на мотивация, през годините съм изпадала в ситуации... със суицидни мисли, пълна изолация и т.н.
От както забременях, всичко това изчезна, за което супер много се радвам. Ме вярвам и някога отново да стигна до нещо такова, защото вече се усещам много по-стабилна емоционално. А и децата ми дават смисъл и сили всеки ден, най-вече малчо.  Притеснявах се от следродилна депресия, но нямам.
В последно време обаче, усещам, даже не знам как да го обясня..... общува ми се. Но не просто да седна да пия кафе с някоя приятелка или да си полафим с ММ.
Мяркала съм една картинка, из интернет, на човек облечен с водолазен костюм, готов да скочи в главата на друг, изобразена като вода. Човека с костюма се е приготвил да се гмурне на дълбоко, а се оказва, че водата му стига едва до глезените. Така се чувствам. Докато ходех на работа, поне имах 1-2 човека, с които можех да говоря на всякакви теми - да обсъждаме книги, филми, служебни въпроси, стратегии, клюки, каквото ви дойде на ум. А сега усещам буквално как затъпявам. По цял ден с малкото, което казва само Брррррррр, средното ми говори само за упражнения и здравословна храна, с най-голямото едва се виждаме, а с ММ разговорите се свеждат основно до Какво ще ядем.
И това започва да ми се отразява като тотален отказ да общувам. Когато малкия спи и аз нямам работа, или чета книга или седя зациклила в телефона - решавам судоку, играя си на някакви логически игри, чета разни статии. ММ започна да си мисли, че си пиша с друг мъж. Няма как да му обясня. Дори да се опитам - когато започне да ми говори някакви глупости, чак ме избива на агресия и обикновено се скарваме.
Чувствам се неудовлетворена. До голяма степен и това е причина да не ми се прави секс с него. Той не може да ме развълнува. Не, че с друг ми с прави. Имам моменти, в които просто си седя вкъщи, детето спи, телевизора е без звук, аз сама на дивана и си казвам "Мамка му, крайно време е да ми се случи нещо. Вчера мина, днес, то минаха 4 месеца откакто детето се роди, така ще минат още 4, а аз си седя ей тука на дивана и нищо"
Оплаках се. Само тук мога. Извинете за дългите словоизлияния.

И аз съм така, не си сама, голяма част от написаното важи в пълна сила и при мен. Секс ли?! Последно когато забременях някога през януари 2024 г., а при мен стана от първия път, така че не е имало и много опити. Нямах препоръка да се пазя през бременността, но пък нямах и желание, а и ММ не е настоявал в името на това да не навреди на бебето.
Мен като цяло малко ме е страх от секциото, от това чисто физически как бих понесла някои упражнения/движения, все пак още не събирам смелост да си опипам корема там, кожата е мека и чувствителна и какво остава да се пазя постоянно дали той няма да ме пипне или натисне там.
Другата причина поради която избягвам секса са кг - в момента тежа точно толкова колкото отидох да раждам, а се върнах от болницата на кг на които забременях. Не знам какво стана с мен, все си мисля че не прекалявам с храната; има дни, когато с количката минавам по 7-8 км в бесни разходки, вместо да седна като 85% от майките на пейките в парка на клюки; имам рани, мазоли и кръв по пръстите на краката, но в кг не мърдам надолу. Миналата седмица дори всеки ден тежах повече спрямо предишния. Та, и аз отключих някаква жестока демотивация за абсолютно всичко освен смяна на памперси и хранене. Оттам впоследствие се появиха и нервите ми … от няколко дни бебето ми не иска да яде, само да приближа шишето до устата му и изпада в истерия от пищене и реване. А имаХ възможно най-спокойното бебе - много бързо спря нощното хранене, никога не съм го приспивала, хранеше се нормално (не е бил слаб, нито пък дебеланко), но сега е ад в нашия дом. Днес едва 4 пъти го излъгах да яде от 120 до 150 мл, като едно от храненията беше със стискане на бибата в устата само и само да преглътне млякото и с риск да се задави 😓 Позволих си да съм груба и с него, за което всеки път съжалявам, но донякъде се оправдавам - аз съм сама, ММ си е на работа, няма на кого да го оставя дори за 5 минути. Когато ходих до социалните да си подам документи за детски надбавки, бях с колата и го носих в кошницата, защото службата е на висок етаж и без асансьор, и служителката ме попита - “толкова ли няма на кого да го оставиш за малко”, защото, да, пълно беше с цигани и болни. Ами, няма - сама съм. И оттам нервите са ми опънати като ластик.
Та, и аз нито имам желание за секс, нито да се оправя преди да изляза, нито да се срещам с хора (защото вече не приличам на себе си и се срамувам страшно много) … дори обмислях варианта дали да не се върна на работа след 1-вата година и то не от финансова гледна точка, а с цел малко да се социализирам.
Наскоро се заговорих с една майка, която ме е познавала задочно и ме е виждала по града с прическата, костюма (защото работех в банка) и високия ток, пък сега видиш ли … спря се и не се доизказа, за да не ме обиди.
Тежък период е това майчинство за мен, много тежък …

Moonlit, и аз съм в такава чуденка. Много искам да инициирам нещо, но или той или аз сме или заети, или много уморени.

Maya, пристигнаха играчките. Извадих засега само една - меката книжка с контрастни карти вътре и огледало. Снощи цяла вечер имаше тихи занимания с нея в скута ми, доволна съм.

Днес бяхме на плуване. Аз седях отстрани и гледах как се плацикаха двамата с ММ. Този път въобще не плака и видимо ѝ хареса и се кокореше. От вчера е и доста променена, много усмихната и гушлива, и издава едни радости писъци като ме види.

Ivanova, сега прочетох и ми стана мъчно, че ти е така тежко. Не си сама в това да си сама с детето. Вярвам, че тази трудна фаза е само временно и се надявам съвсем скоро да му мине това съпротивление за хранене на бебо. Килограмите ще си дойдат на мястото постепенно.
На мен в началото ми казваха, че ще става по-лесно. Аз пък се чувствах зле, че не искам да си мисля, че ми е тежко, че да има да става лесно, а и някак не можеш да повярваш в този момент. Наистина става по-лесно. Миналата седмица споделих с други майки, че ми липсва ММ и искам да имам повече капацитет да си отделяме внимание и да имаме малко време за нас двамата вечер. Пак ми казаха, че и това ще дойде.

Аз бях така след 2-3г. майчинство, нямах търпение да се върна на работа.
Това, че сме с малки бебенца не значи да не общуваме с други хора.
Вчера оставих бебо за 3ч на ММ и ходих на ресторант с приятелка например.
За 8 март също ще излизам.

Секс правим нощем, като заспи бебето. ММ никога не е уморен.. ако зависи от него ще е всеки ден.

На мен не ми липсва нито работата, нито излизанията. По цял ден си чатя с приятелки, колежки, чуваме се по тел.
На мен никога не ми е скучно или самотно, аз съм си абсолютно самодостатъчна, макар всъщност да съм много общителна.
Адски много ми липсват само две неща - спокойствието и тишината. Умирам си за тишина, но нямам.. Баткото търси внимание, книжки, учене, игри, бебо реве, врещи, крещи.. телевизори, играчки музикални, ММ новини пуска.
Аз искам да съм някъде на почивка сама и по цял ден да лежа, да спя, да ям 😁 и да чета книги и да гледам яки филми. Без никойй да ме занимава, ни приятелки, ни никой. 😁😁