Здравейте!
Преди няколко години, когато бях студентка, започнах да работя при един наш семеен познат, който имаше офис (да изкарам някой лев по ковид и да се разнообразявам). Мъжът тогава беше на 35 години, женен с две деца! Тук искам да подчертая, че съм си вършела работата съвестно, а и въобще не го харесвах като мъж визуално (дамите във форума ще ме разберат, направо си ме отвращаваше). Все пак, аз бях там с цел работа, а не да оценявам външните му качества и го приемах като работодател. С течение на времето той започна да ме кани на кафета в обедните почивки в заведение, близо до офиса. Понеже съм "кон с капаци" не усетих червения флаг и приемах... все пак е едно кафе между колеги, какво толкова... В течение на времето въпросният индивид започна да ми пише в социалните мрежи (някакви неангажиращи неща, смешни картинки), но аз го игнорирах, тъй като все беше в едни твърде лични часове. Започнах да го срещам все повече пред дома си, около местата които посещавам - уж "случайни срещи", докато един ден в прав текст не ме попита дали го желая... Искам да подчертая, че цялата тази ситуация се развива в рамките на месец, месец и нещо от започването на работа във въпросния офис. Та, този въпрос много ме шокира, но като зрял човек седнах и му обясних, че това е невъзможно - не го харесвам по този начин, не ме привлича, а още повече е женен с деца. Той започна да драматизира и да се изкарва "жертва"... Обясни ми, че ".. и женените не са за изхвърляне, какво да правят те и те имат нужда от секс", а след това откачи. Започна да ми звъни постоянно (от нови, непознати номера), да стои пред дома ми, да ми пише любовни писма, да пазарува от същите магазини като мен и прочие...
Аз напуснах въпросната работа още при първата индиция (въпросът "желаеш ли ме") и прекратих всякакъв контакт, но тъй като срещите зачестяваха и зачестяваха реших да поговоря с него. Видяхме се на една пейка в парка и деликатно (за пореден път) обясних, че не споделям чувствата му, не го харесвам и прочие. Започна да дъблае в темата какво точно не му харесвам, той можел да се промени и т.н... След този разговор аз приключих окончателно, но нещата не спряха до там...
От започването на работата до сега изминаха три години, но той все още не се е отказал. Беше ми безразлично и малко беше спрял, но от началото на годината нещата започнаха да се влошават още почвече. Опитва се да ме убеди да консумираме отношения, то щяло да бъде еднократно... Аз отново отказах и обясних, че не ме привлича въобще и няма да спя с него насила, та да се прибира при жена си... Да, да, ама не. Отново звъни всеки ден, стои пред дома ми и не се издържа. Опитвах се да го игнорирам, да разговарям - и двата подхода неуспешни. Започна да тормози и приятелите ми с писане в социалните мрежи...
Жалба срещу него не ми се подава, тъй като вече отбелязах, че е семеен приятел и не желая родителите ми да разберат ситуацията, а и не мисля, че жалбата ще помогне...
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
Преди няколко години, когато бях студентка, започнах да работя при един наш семеен познат, който имаше офис (да изкарам някой лев по ковид и да се разнообразявам). Мъжът тогава беше на 35 години, женен с две деца! Тук искам да подчертая, че съм си вършела работата съвестно, а и въобще не го харесвах като мъж визуално (дамите във форума ще ме разберат, направо си ме отвращаваше). Все пак, аз бях там с цел работа, а не да оценявам външните му качества и го приемах като работодател. С течение на времето той започна да ме кани на кафета в обедните почивки в заведение, близо до офиса. Понеже съм "кон с капаци" не усетих червения флаг и приемах... все пак е едно кафе между колеги, какво толкова... В течение на времето въпросният индивид започна да ми пише в социалните мрежи (някакви неангажиращи неща, смешни картинки), но аз го игнорирах, тъй като все беше в едни твърде лични часове. Започнах да го срещам все повече пред дома си, около местата които посещавам - уж "случайни срещи", докато един ден в прав текст не ме попита дали го желая... Искам да подчертая, че цялата тази ситуация се развива в рамките на месец, месец и нещо от започването на работа във въпросния офис. Та, този въпрос много ме шокира, но като зрял човек седнах и му обясних, че това е невъзможно - не го харесвам по този начин, не ме привлича, а още повече е женен с деца. Той започна да драматизира и да се изкарва "жертва"... Обясни ми, че ".. и женените не са за изхвърляне, какво да правят те и те имат нужда от секс", а след това откачи. Започна да ми звъни постоянно (от нови, непознати номера), да стои пред дома ми, да ми пише любовни писма, да пазарува от същите магазини като мен и прочие...
Аз напуснах въпросната работа още при първата индиция (въпросът "желаеш ли ме") и прекратих всякакъв контакт, но тъй като срещите зачестяваха и зачестяваха реших да поговоря с него. Видяхме се на една пейка в парка и деликатно (за пореден път) обясних, че не споделям чувствата му, не го харесвам и прочие. Започна да дъблае в темата какво точно не му харесвам, той можел да се промени и т.н... След този разговор аз приключих окончателно, но нещата не спряха до там...
От започването на работата до сега изминаха три години, но той все още не се е отказал. Беше ми безразлично и малко беше спрял, но от началото на годината нещата започнаха да се влошават още почвече. Опитва се да ме убеди да консумираме отношения, то щяло да бъде еднократно... Аз отново отказах и обясних, че не ме привлича въобще и няма да спя с него насила, та да се прибира при жена си... Да, да, ама не. Отново звъни всеки ден, стои пред дома ми и не се издържа. Опитвах се да го игнорирам, да разговарям - и двата подхода неуспешни. Започна да тормози и приятелите ми с писане в социалните мрежи...
Жалба срещу него не ми се подава, тъй като вече отбелязах, че е семеен приятел и не желая родителите ми да разберат ситуацията, а и не мисля, че жалбата ще помогне...
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
