Абе, льольо, метнал се на девойчето, че млада и неориентирана, разговаря с него обяснява, мъчи се да я разбере.
Тоя е точно на два шамара - я от баща ѝ, я от баща му.
Тоя е точно на два шамара - я от баща ѝ, я от баща му.
- Публикувана: 24 ян. 2025, 20:07 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2025, 15:11 ч.
Преследвачът.
Ако на някой му се чете, да чете, ако не-подминавайте. Главно е важно авторката да прочете и да се замисли.
Започнах да чета една книга и мисля, че това е за тук. Има специална глава за сталкърите. Мога да прикача още нещо, ако ви е интересно.
Аз тези неща ги знам и от малка съм по-мнителна и недоверчива, но много наивни момичета има, за съжаление. Не казвам, че мен с пръст не може да ме бутне някой, но винаги мисля няколко крачки напред и се старая да преценявам действията на хората ( в частност, мъжете).
Няма да забравя една случка, когато започнах да работя в едно заведение и всички там ми се струваха твърде сексуално разкрепостени, ами на всичкото отгоре шефа ме ‘целуна’ по челото да види дали нямам температура. Аз бях стъписана, 17 годишна пикла, шефа мъж с деца и съпруга. Казах на майка ми, но тя не ми повярва. Просто се бъзикал, бил по-мил. И му вярваше, само защото познава негов познат. Ужас. От там нататък абсолютно всеки ден ми пишеше по няколко пъти и аз се опитвах съвсем учтиво да го отблъсна, в крайна сметка получих бъбречна криза и ми казаха, че ми приключва обучителния период и бях адски щастлива, че повече не се наложи да бъда в контакт с този педофил.
Тогава не съм казала на баща ми, но ми беше грешката. Нещо ако беше станало, щеше да знае поне едно лице, което може да е замесено. Междудругото и не съм лъгала баща си никога, гледала съм да не съм в такива ситуации, в които да се налага да лъжа, както повечето ми връстници правеха - например, да излъжат, че са в квартирата, а те да са на майната си заминали с коли и приятели.
Ама на тези неща се научих още в тийн възраст. Когато е имало съмнителни типове около мен баща ми е бил първия човек, на който съм звъняла и сме говорили докато не се прибера.
Нашите са ме учили от малка, да не се доверявам на сляпо на хората, дори и на уж близки.
Даже помня как ми се скара дядо, че съм се качила в колата на един дядо и една баба ( за мен тогава са били стари хора, ясно е, че на сегашната си възраст 50 годишни не са ми стари хора), да ме закарат донякъде.
Тогава не осъзнавах и си виках абе тия наще какво се спичат толкова, какво ще ми направят някакви дърти хора..
ама така е, като сме малки не осъзнаваме семейството ни, че иска да ни предпази, мислим си, че са врели некипели.
Цитирам още от книгата :
‘ Ние трябва да учим децата във всяка една възраст да преценяват поведението на възрастните и да виждат опасността. Детето трябва да разбира на кого не бива да вярва и на кого може, кого да слуша, а кого не, къде и от кого да търси помощ, когато изпадне в беда. Ако детето е сигурно, че неговите родители и другите негови роднини винаги ще го разберат и винаги ще му помогнат, рискът то да стане жертва на престъпник намалява значително.’..
‘ Опасна грешка е прекаленото доверие към познати и колеги. То е струвало живота на много хора, иначе внимателни и разумни. Не бива да се мисли, че убиецът и насилникът ногат да бъдат разпознати по външния вид или поведението им в обичайни ситуации: в ‘дневния’ живот хищникът може да е много мил и очарователен човек. ‘
И най-важното свързано тясно с темата:
‘Обаче трябва да се помни, че и насилникът и сталкърът в някакъв момент могат да се превърнат в убийци.’
Ако на някой му се чете, да чете, ако не-подминавайте. Главно е важно авторката да прочете и да се замисли.
Започнах да чета една книга и мисля, че това е за тук. Има специална глава за сталкърите. Мога да прикача още нещо, ако ви е интересно.
Аз тези неща ги знам и от малка съм по-мнителна и недоверчива, но много наивни момичета има, за съжаление. Не казвам, че мен с пръст не може да ме бутне някой, но винаги мисля няколко крачки напред и се старая да преценявам действията на хората ( в частност, мъжете).
Няма да забравя една случка, когато започнах да работя в едно заведение и всички там ми се струваха твърде сексуално разкрепостени, ами на всичкото отгоре шефа ме ‘целуна’ по челото да види дали нямам температура. Аз бях стъписана, 17 годишна пикла, шефа мъж с деца и съпруга. Казах на майка ми, но тя не ми повярва. Просто се бъзикал, бил по-мил. И му вярваше, само защото познава негов познат. Ужас. От там нататък абсолютно всеки ден ми пишеше по няколко пъти и аз се опитвах съвсем учтиво да го отблъсна, в крайна сметка получих бъбречна криза и ми казаха, че ми приключва обучителния период и бях адски щастлива, че повече не се наложи да бъда в контакт с този педофил.
Тогава не съм казала на баща ми, но ми беше грешката. Нещо ако беше станало, щеше да знае поне едно лице, което може да е замесено. Междудругото и не съм лъгала баща си никога, гледала съм да не съм в такива ситуации, в които да се налага да лъжа, както повечето ми връстници правеха - например, да излъжат, че са в квартирата, а те да са на майната си заминали с коли и приятели.
Ама на тези неща се научих още в тийн възраст. Когато е имало съмнителни типове около мен баща ми е бил първия човек, на който съм звъняла и сме говорили докато не се прибера.
Нашите са ме учили от малка, да не се доверявам на сляпо на хората, дори и на уж близки.
Даже помня как ми се скара дядо, че съм се качила в колата на един дядо и една баба ( за мен тогава са били стари хора, ясно е, че на сегашната си възраст 50 годишни не са ми стари хора), да ме закарат донякъде.
Тогава не осъзнавах и си виках абе тия наще какво се спичат толкова, какво ще ми направят някакви дърти хора..
ама така е, като сме малки не осъзнаваме семейството ни, че иска да ни предпази, мислим си, че са врели некипели.
Цитирам още от книгата :
‘ Ние трябва да учим децата във всяка една възраст да преценяват поведението на възрастните и да виждат опасността. Детето трябва да разбира на кого не бива да вярва и на кого може, кого да слуша, а кого не, къде и от кого да търси помощ, когато изпадне в беда. Ако детето е сигурно, че неговите родители и другите негови роднини винаги ще го разберат и винаги ще му помогнат, рискът то да стане жертва на престъпник намалява значително.’..
‘ Опасна грешка е прекаленото доверие към познати и колеги. То е струвало живота на много хора, иначе внимателни и разумни. Не бива да се мисли, че убиецът и насилникът ногат да бъдат разпознати по външния вид или поведението им в обичайни ситуации: в ‘дневния’ живот хищникът може да е много мил и очарователен човек. ‘
И най-важното свързано тясно с темата:
‘Обаче трябва да се помни, че и насилникът и сталкърът в някакъв момент могат да се превърнат в убийци.’
Азара,
много добър пост, заслужаващ внимание.
Но, когато момичетата могат да четат и осмислят какво е столкер, е малко късно. Редно е, в разумни граници, родителите да подготвят децата си от малки, много тактично. Да кажем горе-долу от времето, когато са на 3-4 години, постепенно. Като същевременно им показват ценностите в общуването между хората, да не се изолират, само защото потенциално всеки може да е опасен.
В твоята ситуация майка ти не ти е повярвала, жалко. Тялото ти обаче е реагирало много адекватно с бъбречната криза (териториален конфликт, маркиране на територията).
Хубава е тази връзка с баща ти. Така би трябвало и майката, и бащата да подготвят децата си. Твоите са се справили, дори и майка ти да не е отдала значение на въпросната случка, все пак, знаеш, няма безгрешен родител.
.... да ми пише любовни писма, ....
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
Кажи му на тоя романтик, че сме 21 век. Да ти пише мейли. Да мисли за природата един вид, че хартията се прави от дървета, които пречистват въздуха.
Охоо, и писъмца има. Хубаво доказателство.
Дано Бети ги е запазила.
Дано Бети ги е запазила.
Е, как ? Ще и трябват за мемоарите.
Абе друго имах предвид 
Здравейте!
Преди няколко години, когато бях студентка, започнах да работя при един наш семеен познат, който имаше офис (да изкарам някой лев по ковид и да се разнообразявам). Мъжът тогава беше на 35 години, женен с две деца! Тук искам да подчертая, че съм си вършела работата съвестно, а и въобще не го харесвах като мъж визуално (дамите във форума ще ме разберат, направо си ме отвращаваше). Все пак, аз бях там с цел работа, а не да оценявам външните му качества и го приемах като работодател. С течение на времето той започна да ме кани на кафета в обедните почивки в заведение, близо до офиса. Понеже съм "кон с капаци" не усетих червения флаг и приемах... все пак е едно кафе между колеги, какво толкова... В течение на времето въпросният индивид започна да ми пише в социалните мрежи (някакви неангажиращи неща, смешни картинки), но аз го игнорирах, тъй като все беше в едни твърде лични часове. Започнах да го срещам все повече пред дома си, около местата които посещавам - уж "случайни срещи", докато един ден в прав текст не ме попита дали го желая... Искам да подчертая, че цялата тази ситуация се развива в рамките на месец, месец и нещо от започването на работа във въпросния офис. Та, този въпрос много ме шокира, но като зрял човек седнах и му обясних, че това е невъзможно - не го харесвам по този начин, не ме привлича, а още повече е женен с деца. Той започна да драматизира и да се изкарва "жертва"... Обясни ми, че ".. и женените не са за изхвърляне, какво да правят те и те имат нужда от секс", а след това откачи. Започна да ми звъни постоянно (от нови, непознати номера), да стои пред дома ми, да ми пише любовни писма, да пазарува от същите магазини като мен и прочие...
Аз напуснах въпросната работа още при първата индиция (въпросът "желаеш ли ме") и прекратих всякакъв контакт, но тъй като срещите зачестяваха и зачестяваха реших да поговоря с него. Видяхме се на една пейка в парка и деликатно (за пореден път) обясних, че не споделям чувствата му, не го харесвам и прочие. Започна да дъблае в темата какво точно не му харесвам, той можел да се промени и т.н... След този разговор аз приключих окончателно, но нещата не спряха до там...
От започването на работата до сега изминаха три години, но той все още не се е отказал. Беше ми безразлично и малко беше спрял, но от началото на годината нещата започнаха да се влошават още почвече. Опитва се да ме убеди да консумираме отношения, то щяло да бъде еднократно... Аз отново отказах и обясних, че не ме привлича въобще и няма да спя с него насила, та да се прибира при жена си... Да, да, ама не. Отново звъни всеки ден, стои пред дома ми и не се издържа. Опитвах се да го игнорирам, да разговарям - и двата подхода неуспешни. Започна да тормози и приятелите ми с писане в социалните мрежи...
Жалба срещу него не ми се подава, тъй като вече отбелязах, че е семеен приятел и не желая родителите ми да разберат ситуацията, а и не мисля, че жалбата ще помогне...
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
Преди няколко години, когато бях студентка, започнах да работя при един наш семеен познат, който имаше офис (да изкарам някой лев по ковид и да се разнообразявам). Мъжът тогава беше на 35 години, женен с две деца! Тук искам да подчертая, че съм си вършела работата съвестно, а и въобще не го харесвах като мъж визуално (дамите във форума ще ме разберат, направо си ме отвращаваше). Все пак, аз бях там с цел работа, а не да оценявам външните му качества и го приемах като работодател. С течение на времето той започна да ме кани на кафета в обедните почивки в заведение, близо до офиса. Понеже съм "кон с капаци" не усетих червения флаг и приемах... все пак е едно кафе между колеги, какво толкова... В течение на времето въпросният индивид започна да ми пише в социалните мрежи (някакви неангажиращи неща, смешни картинки), но аз го игнорирах, тъй като все беше в едни твърде лични часове. Започнах да го срещам все повече пред дома си, около местата които посещавам - уж "случайни срещи", докато един ден в прав текст не ме попита дали го желая... Искам да подчертая, че цялата тази ситуация се развива в рамките на месец, месец и нещо от започването на работа във въпросния офис. Та, този въпрос много ме шокира, но като зрял човек седнах и му обясних, че това е невъзможно - не го харесвам по този начин, не ме привлича, а още повече е женен с деца. Той започна да драматизира и да се изкарва "жертва"... Обясни ми, че ".. и женените не са за изхвърляне, какво да правят те и те имат нужда от секс", а след това откачи. Започна да ми звъни постоянно (от нови, непознати номера), да стои пред дома ми, да ми пише любовни писма, да пазарува от същите магазини като мен и прочие...
Аз напуснах въпросната работа още при първата индиция (въпросът "желаеш ли ме") и прекратих всякакъв контакт, но тъй като срещите зачестяваха и зачестяваха реших да поговоря с него. Видяхме се на една пейка в парка и деликатно (за пореден път) обясних, че не споделям чувствата му, не го харесвам и прочие. Започна да дъблае в темата какво точно не му харесвам, той можел да се промени и т.н... След този разговор аз приключих окончателно, но нещата не спряха до там...
От започването на работата до сега изминаха три години, но той все още не се е отказал. Беше ми безразлично и малко беше спрял, но от началото на годината нещата започнаха да се влошават още почвече. Опитва се да ме убеди да консумираме отношения, то щяло да бъде еднократно... Аз отново отказах и обясних, че не ме привлича въобще и няма да спя с него насила, та да се прибира при жена си... Да, да, ама не. Отново звъни всеки ден, стои пред дома ми и не се издържа. Опитвах се да го игнорирам, да разговарям - и двата подхода неуспешни. Започна да тормози и приятелите ми с писане в социалните мрежи...
Жалба срещу него не ми се подава, тъй като вече отбелязах, че е семеен приятел и не желая родителите ми да разберат ситуацията, а и не мисля, че жалбата ще помогне...
Очаквам вашите мнения и съвети по темата...
Наистина ли искате родителите Ви да продължават да приемат подобна измет за приятел? Смятам, че най-правилното е да споделите в подробности всичко на родителите и да подадете жалба. Идея си нямате подобни "мъжкари" как клякат пред разгневени татковци...