На млади години съм гледала луната през малък телескоп. Беше много красива. И си мислех, че планентиса нещо подобно, но много по-малки и тъмни. Но разбрах в каква заблуда съм била.
- Публикувана: 26 ян. 2025, 13:31 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2025, 16:08 ч.
Необятният космос
Водещият е голям сладур. Участваше в някакво ТВ предаване с коментари за астромически явления. Много разбираемо обясняваше нещата.
С него се познаваме лично от доста години. С шефа на катедрата също. Знаещи момчета, шапка им свалям!
Шест жени летяха с Blue Origin. Туристически полет, няколко минути безтегловност, един скок над атмосферата и обратно. Разбирам, че за тях емоцията е огромна, да се отделиш от Земята, да видиш кривината ѝ отвисоко, няма съмнение, че преживяването е разтърсващо.
Но оттам нататък започва голямото надграждане на несъществуваща стойност.
Едната участничка целува Земята при кацането. Все едно се е върнала от самостоятелна експедиция до Нептун. Всъщност е била на 10-минутен космически асансьор.
Другата директно се самообяви за астронавтка и се приравни с Алън Шепърд. За тези, които не са в час – това е човекът, който пръв летя в космоса за САЩ и после ходи на Луната.
И тук е проблемът – не че хората изпитват емоция. А че тя се опакова като събитие от значение за човечеството, когато всъщност е луксозна екскурзия със селфи-пауза.
Иронията? Може би именно нуждата да се придаде "по-висок смисъл" издава, че дори участничките усещат кухотата на събитието. Ако нещо наистина е значимо, не му трябва преводач.
Но оттам нататък започва голямото надграждане на несъществуваща стойност.
Едната участничка целува Земята при кацането. Все едно се е върнала от самостоятелна експедиция до Нептун. Всъщност е била на 10-минутен космически асансьор.
Другата директно се самообяви за астронавтка и се приравни с Алън Шепърд. За тези, които не са в час – това е човекът, който пръв летя в космоса за САЩ и после ходи на Луната.
И тук е проблемът – не че хората изпитват емоция. А че тя се опакова като събитие от значение за човечеството, когато всъщност е луксозна екскурзия със селфи-пауза.
Иронията? Може би именно нуждата да се придаде "по-висок смисъл" издава, че дори участничките усещат кухотата на събитието. Ако нещо наистина е значимо, не му трябва преводач.
Днес наблюдаваме ягодова луна.
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/jagodova-luna-na-11-juni-kosmicheski-zov-za-sabuzhdane-za-chetiri-zodiakalni-znaka.html
https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/jagodova-luna-na-11-juni-kosmicheski-zov-za-sabuzhdane-za-chetiri-zodiakalni-znaka.html
Цитат
Ягодова Луна на 11 юни: Космически зов за четири зодиакални знака - усещат силно влиянието ѝ
Според експерти това ще бъде най-зрелищното пълнолуние до 2043 г.
На 11 юни ще видим най-зрелищното пълнолуние до 2043 г. Ягодовата луна този месец ще счупи няколко небесни рекорда. Тя ще бъде в най-ниската си позиция от 2007 г. насам. В Северното полукълбо това ще бъде така за следващите 18 години.
Луната ще се стои ниско над хоризонта, създавайки илюзия, че е по-голяма и по-близо, отколкото е в действителност – така нареченият лунен илюзионен ефект.
Тъй като орбитата на Земята около Слънцето е леко елиптична, най-отдалечената точка – афелият, ще бъде на 3 юли. Ягодовата Луна, изгряваща само седмица преди това, ще бъде почти точно срещу Слънцето, което я поставя в най-отдалечената ѝ позиция спрямо него за цялата година - на 152 200 километра.
Според експерти това ще бъде най-зрелищното пълнолуние до 2043 г.
На 11 юни ще видим най-зрелищното пълнолуние до 2043 г. Ягодовата луна този месец ще счупи няколко небесни рекорда. Тя ще бъде в най-ниската си позиция от 2007 г. насам. В Северното полукълбо това ще бъде така за следващите 18 години.
Луната ще се стои ниско над хоризонта, създавайки илюзия, че е по-голяма и по-близо, отколкото е в действителност – така нареченият лунен илюзионен ефект.
Тъй като орбитата на Земята около Слънцето е леко елиптична, най-отдалечената точка – афелият, ще бъде на 3 юли. Ягодовата Луна, изгряваща само седмица преди това, ще бъде почти точно срещу Слънцето, което я поставя в най-отдалечената ѝ позиция спрямо него за цялата година - на 152 200 километра.
Днес е най-краткият ден.
https://nova.bg/news/view/2025/07/09/503601/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-% … 1%8F%D1%82%D0%B0/
https://nova.bg/news/view/2025/07/09/503601/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-% … 1%8F%D1%82%D0%B0/
Цитат
Най-краткият ден в историята
Очаква се Земята да се завърти около оста си рекордно бързо
Учени предупреждават, че днес може да бъде най-краткият ден в историята. Очаква се Земята да се завърти около оста си рекордно бързо, което ще направи днешната сряда най-краткия ден, откакто се водят точни измервания.
📅 През това лято се очаква три дни — 9 юли, 22 юли и 5 август — да бъдат между 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от стандартния ден.
📌 Причината е ускореното въртене на Земята през последните години. Учените следят този феномен чрез атомни часовници — изключително точни устройства, които измерват времето, като отчитат вибрациите на атомите.
Въпреки че точната причина за ускорението остава загадка, експертите посочват няколко възможни фактора:
♦ промени в атмосферата,
♦ топенето на ледниците,
♦ движения във вътрешното ядро на Земята,
♦ отслабване на магнитното поле.
🌐 Обикновено Земята извършва едно пълно завъртане за 24 часа, или точно 86 400 секунди — това наричаме слънчев ден. Макар съкращаването с милисекунди да звучи незначително, учените предупреждават, че дори толкова малки промени могат да повлияят на чувствителни системи като:
♦ GPS и навигация,
♦ телекомуникационни мрежи,
♦ финансови пазари.
Въртенето на Земята никога не е било напълно стабилно. То се ускорява или забавя с части от секундата. Учените започват да записват тези отклонения едва от 70-те години насам.
Преди отбелязването на това скорошно ускорение на въртенето на Земята, планетата всъщност се е забавяла поради гравитационното привличане на Луната, което е разтягало дните ни в 24-часовия цикъл, по който живеем днес.
Геологът проф. Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън изчислява, че поради отдалечаването на Луната, променящото се гравитационно въздействие върху Земята ще забави хода на дните. Така в бъдеще денят може да достигне 25 часа — но това ще отнеме около 200 милиона години.
📌 След 2020 г. обаче се наблюдава обратна тенденция — Земята започна да се върти по-бързо. Климатични феномени като тихоокеанския “Ел Ниньо” и ускореното топене на ледниците през лятото променят разпределението на масата на планетата, което може да я „извади от равновесие“. Както обяснява геофизикът Ричард Холм от Университета в Ливърпул, скоростта на въртене зависи от това как е разпределена масата върху Земята — подобно на фигурист, който се върти по-бързо, когато прибере ръцете си.
📌 Допълнителна роля може да играе и движението на разтопените слоеве в земното ядро. То не е твърдо, а съставено от горещ течен метал. Когато този метал се движи, може да променя формата и баланса на планетата.
► От 2020 г. насам Земята счупи няколко рекорда:
♦ На 19 юли 2020 г. — денят бе с 1,47 милисекунди по-къс.
♦ На 9 юли 2021 г. — нов спад от 1,47 милисекунди.
♦ На 30 юни 2022 г. — денят беше с 1,59 милисекунди по-кратък, поставяйки нов рекорд.
През 2023 г. въртенето се забави леко, но през 2024 г. отново се ускори, като няколко дни счупиха предишни рекорди. Това направи 2024 г. година с най-много последователно по-кратки дни в историята.
Тези данни се базират на наблюдения и компютърни модели, които отчитат естествените колебания чрез корекции и изглаждане.
Светът използва Координирано универсално време (UTC), което понякога включва добавяне на високосна секунда, за да се компенсират промените във въртенето на Земята.
Но ако Земята продължи да се върти по-бързо, може да се наложи премахване на секунда — така наречената отрицателна високосна секунда. Това досега никога не се е случвало.
Очаква се Земята да се завърти около оста си рекордно бързо
Учени предупреждават, че днес може да бъде най-краткият ден в историята. Очаква се Земята да се завърти около оста си рекордно бързо, което ще направи днешната сряда най-краткия ден, откакто се водят точни измервания.
📅 През това лято се очаква три дни — 9 юли, 22 юли и 5 август — да бъдат между 1,3 и 1,51 милисекунди по-къси от стандартния ден.
📌 Причината е ускореното въртене на Земята през последните години. Учените следят този феномен чрез атомни часовници — изключително точни устройства, които измерват времето, като отчитат вибрациите на атомите.
Въпреки че точната причина за ускорението остава загадка, експертите посочват няколко възможни фактора:
♦ промени в атмосферата,
♦ топенето на ледниците,
♦ движения във вътрешното ядро на Земята,
♦ отслабване на магнитното поле.
🌐 Обикновено Земята извършва едно пълно завъртане за 24 часа, или точно 86 400 секунди — това наричаме слънчев ден. Макар съкращаването с милисекунди да звучи незначително, учените предупреждават, че дори толкова малки промени могат да повлияят на чувствителни системи като:
♦ GPS и навигация,
♦ телекомуникационни мрежи,
♦ финансови пазари.
Въртенето на Земята никога не е било напълно стабилно. То се ускорява или забавя с части от секундата. Учените започват да записват тези отклонения едва от 70-те години насам.
Преди отбелязването на това скорошно ускорение на въртенето на Земята, планетата всъщност се е забавяла поради гравитационното привличане на Луната, което е разтягало дните ни в 24-часовия цикъл, по който живеем днес.
Геологът проф. Стивън Майерс от Университета на Уисконсин-Мадисън изчислява, че поради отдалечаването на Луната, променящото се гравитационно въздействие върху Земята ще забави хода на дните. Така в бъдеще денят може да достигне 25 часа — но това ще отнеме около 200 милиона години.
📌 След 2020 г. обаче се наблюдава обратна тенденция — Земята започна да се върти по-бързо. Климатични феномени като тихоокеанския “Ел Ниньо” и ускореното топене на ледниците през лятото променят разпределението на масата на планетата, което може да я „извади от равновесие“. Както обяснява геофизикът Ричард Холм от Университета в Ливърпул, скоростта на въртене зависи от това как е разпределена масата върху Земята — подобно на фигурист, който се върти по-бързо, когато прибере ръцете си.
📌 Допълнителна роля може да играе и движението на разтопените слоеве в земното ядро. То не е твърдо, а съставено от горещ течен метал. Когато този метал се движи, може да променя формата и баланса на планетата.
► От 2020 г. насам Земята счупи няколко рекорда:
♦ На 19 юли 2020 г. — денят бе с 1,47 милисекунди по-къс.
♦ На 9 юли 2021 г. — нов спад от 1,47 милисекунди.
♦ На 30 юни 2022 г. — денят беше с 1,59 милисекунди по-кратък, поставяйки нов рекорд.
През 2023 г. въртенето се забави леко, но през 2024 г. отново се ускори, като няколко дни счупиха предишни рекорди. Това направи 2024 г. година с най-много последователно по-кратки дни в историята.
Тези данни се базират на наблюдения и компютърни модели, които отчитат естествените колебания чрез корекции и изглаждане.
Светът използва Координирано универсално време (UTC), което понякога включва добавяне на високосна секунда, за да се компенсират промените във въртенето на Земята.
Но ако Земята продължи да се върти по-бързо, може да се наложи премахване на секунда — така наречената отрицателна високосна секунда. Това досега никога не се е случвало.
Тази нощ е парада на Персеидите. Ех, в свтлинното замърсяване на София, надали ще ги видим.
Миналата година имах късмет да съм на планина и след много очакване, успях да видя цели три, едната прелетя много близо и беше огромна.
https://mediamall.info/news/pikat-na-perseidite-shte-ozari-nebet … ht-47750news.html
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/perseidite-dostiga … ja-spektakal.html
Миналата година имах късмет да съм на планина и след много очакване, успях да видя цели три, едната прелетя много близо и беше огромна.
https://mediamall.info/news/pikat-na-perseidite-shte-ozari-nebet … ht-47750news.html
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/perseidite-dostiga … ja-spektakal.html
Раждането на планета е заснето за първи път
За първи път е открита нарастваща планета извън нашата Слънчева система, която обитава празнина в диск от прах и газ.
Системата WISPIT 2, видяна от телескопа Магелан в Чили и Големия бинокулярен телескоп в Аризона. Протопланетата WISPIT 2b се появява като лилава точка в безпрашна празнина между ярък, бял пръстен от прах около звездата и по-слаб, външен пръстен, обикалящ на около 56 пъти средното разстояние между Земята и Слънцето. Другата потенциална планета, CC1, се появява като червен обект вътре в безпрашната пролука и се оценява на около 15 разстояния Земя-Слънце от своята звезда. Кредит: Laird Close, University of Arizona
За първи път е открита нарастваща планета извън нашата Слънчева система, която обитава празнина в диск от прах и газ.
Системата WISPIT 2, видяна от телескопа Магелан в Чили и Големия бинокулярен телескоп в Аризона. Протопланетата WISPIT 2b се появява като лилава точка в безпрашна празнина между ярък, бял пръстен от прах около звездата и по-слаб, външен пръстен, обикалящ на около 56 пъти средното разстояние между Земята и Слънцето. Другата потенциална планета, CC1, се появява като червен обект вътре в безпрашната пролука и се оценява на около 15 разстояния Земя-Слънце от своята звезда. Кредит: Laird Close, University of Arizona
Скрит текст:
За първи път директно е забелязана рядка млада планета, WISPIT 2b, която все още се формира в процепа на прашен пръстеновиден диск около звезда като нашето Слънце - нещо отдавна предсказано теоретично, но никога не наблюдавано досега.
Екип астрономи за първи път откри нарастваща планета извън нашата Слънчева система, вградена в разчистена празнина на многопръстенов диск от прах и газ.
Екипът, ръководен от астронома от Университета на Аризона Леърд Клоуз (Laird Close) и Ришел ван Капелвийн (Richelle van Capelleveen), докторант по астрономия в обсерваторията в Лайден, Холандия, открива уникалната екзопланета, използвайки екстремната адаптивна оптична система MagAO-X на Университета на Аризона, разположена на телескопа "Магелан" в Чили, "Големия бинокулярен телескоп" (Large Binocular Telescope - LBT) на Университета на Аризона в Аризона и "Много големия телескоп" (Very Large Telescope - VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
В продължение на години астрономите наблюдават няколко десетки диска от газ и прах, образуващи планети, обграждащи млади звезди. Много от тези дискове показват пролуки в пръстените си, което подсказва за възможността те да са "изчистени" от близки зараждащи се планети или протопланети, подобно на пътеки, разчиствани от снегорин. И все пак, до момента са открити само около три реални млади, нарастващи протопланети, всички в празнините между звездата-домакин и вътрешния ръб на околния ѝ протопланетен диск. До това откритие не са били наблюдавани протопланети в забележимите пролуки на диска, които изглеждат като тъмни пръстени.
"Написани са десетки теоретични статии за това, че тези наблюдавани пролуки в дисковете са причинени от протопланети, но никой не е открил безспорно такава до днес", заявява Клоуз, професор по астрономия в Университета на Аризона.
Той нарича откритието "голямо събитие", защото липсата на открития на планети на места, където би трябвало да бъдат, е накарала мнозина в научната общност да се позоват на алтернативни обяснения за модела на пръстените и пролуките, открит в много протопланетни дискове.
"Мнозина се съмняваха, че протопланетите могат да се образуват тези празнини, но сега знаем, че всъщност могат", допълва Клоуз.
Преди 4,5 милиарда години нашата Слънчева система е започнала като точно такъв диск. Прахът се е сливал на бучки, абсорбирайки газ около себе си, и така са започнали да се формират първите протопланети. Как точно се е развил този процес обаче, все още е до голяма степен неясен. За да намерят отговори, астрономите са потърсили други планетарни системи, които все още са в начален стадий на развитие, т.е. във вид на протопланетни дискове или дискове, в които се формират планети.
Екипът на Клоуз се възползва от адаптивна оптична система, една от най-мощните по рода си в света, разработена и построена от него и негови колеги, наречена MagAO-X, което е съкращение от "Magellan Adaptive Optics System eXtreme". Тази система драстично подобрява остротата и разделителната способност на изображенията на телескопите, като компенсира атмосферната турбуленция – явлението, което кара звездите да трептят и да се размазват.
Подозирайки, че в пролуките на протопланетните дискове се крият невидими планети, екипът на Клоуз изследва всички дискове с пролуки и ги изследва за специфично излъчване на видима светлина, наречено като водород алфа или H-алфа.
Докато планетите се формират и растат, те абсорбират водороден газ от околната среда и когато този газ се стоварва върху тях като гигантски водопад, идващ от космоса, и удря повърхността, той създава изключително гореща плазма, която от своя страна излъчва този специфичен H-алфа сигнал", обяснява Клоуз. "MagAO-X е специално проектиран да търси водороден газ, падащ върху млади протопланети, и по този начин можем да ги открием."
Екипът използва 6,5-метровия телескоп "Магелан" и MagAO-X, за да изследва WISPIT-2, диск, открит наскоро от ван Капелвийн с VLT. Наблюдаван в H-алфа светлина, групата на Клоуз попадна на точния ъгъл. Точка светлина се появява в пролуката между два пръстена на протопланетарния диск около звездата.
Освен това екипът наблюдава втора кандидат-планета в "празнината" между звездата и вътрешния ръб на диска от прах и газ.
Според Клоуз, планетата, обозначена като WISPIT 2b, е много рядък пример за протопланета в процес на натрупване на материал върху себе си. Нейната звезда, WISPIT 2, е подобна на слънцето и има приблизително същата маса. Кандидатът за вътрешна планета, наречен CC1, има около девет маси на Юпитер, докато външната планета, WISPIT 2b, тежи около пет маси на Юпитер. Тези маси са изведени отчасти от топлинната инфрачервена светлина, наблюдавана от телескопа LBT.
Така биха изглеждали нашите собствени Юпитер и Сатурн, когато са били 5000 пъти по-млади, отколкото са сега според астрономите. Планетите в системата WISPIT-2 изглеждат около 10 пъти по-масивни от нашите собствени газови гиганти и по-разпръснати. Но общият вид вероятно не е толкова различен от това, което близък "извънземен астроном" би могъл да види на "бебешка снимка" на нашата Слънчева система, направена преди 4,5 милиарда години.
CC1 може да обикаля на около 14-15 астрономически единици - като една астрономическа единица е равна на средното разстояние между Слънцето и Земята, което би я поставило по средата между Сатурн и Уран, ако бе част от нашата слънчева система, според Клоуз. WISPIT-2b е по-далеч, на около 56 астрономически единици, което в нашата слънчева система би я поставило далеч отвъд орбитата на Нептун, около външния ръб на Пояса на Кайпер.
Втора статия, публикувана паралелно и ръководена от ван Капелвийн и Университета в Голуей, описва подробно откриването на планетата в инфрачервения светлинен спектър и откриването на многопръстенова система с адаптивната оптична система SPHERE на 8-метровия телескоп VLT.
"За да видят планетите в мимолетното им време на младост, астрономите трябва да открият млади дискови системи, които са рядкост", обяснява ван Капелевен, "защото това е единственият момент, в който те наистина са по-ярки и лесно откриваеми. Ако системата WISPIT-2 бе на възрастта на нашата Слънчева система и използвахме същата технология, за да я наблюдаваме, нямаше да видим нищо. Всичко щеше да е твърде студено и твърде тъмно."
https://nauka.offnews.bg/kosmos/razhdaneto-na-planeta-e-zasneto- … i-pat-202294.html
Екип астрономи за първи път откри нарастваща планета извън нашата Слънчева система, вградена в разчистена празнина на многопръстенов диск от прах и газ.
Екипът, ръководен от астронома от Университета на Аризона Леърд Клоуз (Laird Close) и Ришел ван Капелвийн (Richelle van Capelleveen), докторант по астрономия в обсерваторията в Лайден, Холандия, открива уникалната екзопланета, използвайки екстремната адаптивна оптична система MagAO-X на Университета на Аризона, разположена на телескопа "Магелан" в Чили, "Големия бинокулярен телескоп" (Large Binocular Telescope - LBT) на Университета на Аризона в Аризона и "Много големия телескоп" (Very Large Telescope - VLT) на Европейската южна обсерватория в Чили.
В продължение на години астрономите наблюдават няколко десетки диска от газ и прах, образуващи планети, обграждащи млади звезди. Много от тези дискове показват пролуки в пръстените си, което подсказва за възможността те да са "изчистени" от близки зараждащи се планети или протопланети, подобно на пътеки, разчиствани от снегорин. И все пак, до момента са открити само около три реални млади, нарастващи протопланети, всички в празнините между звездата-домакин и вътрешния ръб на околния ѝ протопланетен диск. До това откритие не са били наблюдавани протопланети в забележимите пролуки на диска, които изглеждат като тъмни пръстени.
"Написани са десетки теоретични статии за това, че тези наблюдавани пролуки в дисковете са причинени от протопланети, но никой не е открил безспорно такава до днес", заявява Клоуз, професор по астрономия в Университета на Аризона.
Той нарича откритието "голямо събитие", защото липсата на открития на планети на места, където би трябвало да бъдат, е накарала мнозина в научната общност да се позоват на алтернативни обяснения за модела на пръстените и пролуките, открит в много протопланетни дискове.
"Мнозина се съмняваха, че протопланетите могат да се образуват тези празнини, но сега знаем, че всъщност могат", допълва Клоуз.
Преди 4,5 милиарда години нашата Слънчева система е започнала като точно такъв диск. Прахът се е сливал на бучки, абсорбирайки газ около себе си, и така са започнали да се формират първите протопланети. Как точно се е развил този процес обаче, все още е до голяма степен неясен. За да намерят отговори, астрономите са потърсили други планетарни системи, които все още са в начален стадий на развитие, т.е. във вид на протопланетни дискове или дискове, в които се формират планети.
Екипът на Клоуз се възползва от адаптивна оптична система, една от най-мощните по рода си в света, разработена и построена от него и негови колеги, наречена MagAO-X, което е съкращение от "Magellan Adaptive Optics System eXtreme". Тази система драстично подобрява остротата и разделителната способност на изображенията на телескопите, като компенсира атмосферната турбуленция – явлението, което кара звездите да трептят и да се размазват.
Подозирайки, че в пролуките на протопланетните дискове се крият невидими планети, екипът на Клоуз изследва всички дискове с пролуки и ги изследва за специфично излъчване на видима светлина, наречено като водород алфа или H-алфа.
Докато планетите се формират и растат, те абсорбират водороден газ от околната среда и когато този газ се стоварва върху тях като гигантски водопад, идващ от космоса, и удря повърхността, той създава изключително гореща плазма, която от своя страна излъчва този специфичен H-алфа сигнал", обяснява Клоуз. "MagAO-X е специално проектиран да търси водороден газ, падащ върху млади протопланети, и по този начин можем да ги открием."
Екипът използва 6,5-метровия телескоп "Магелан" и MagAO-X, за да изследва WISPIT-2, диск, открит наскоро от ван Капелвийн с VLT. Наблюдаван в H-алфа светлина, групата на Клоуз попадна на точния ъгъл. Точка светлина се появява в пролуката между два пръстена на протопланетарния диск около звездата.
Освен това екипът наблюдава втора кандидат-планета в "празнината" между звездата и вътрешния ръб на диска от прах и газ.
Според Клоуз, планетата, обозначена като WISPIT 2b, е много рядък пример за протопланета в процес на натрупване на материал върху себе си. Нейната звезда, WISPIT 2, е подобна на слънцето и има приблизително същата маса. Кандидатът за вътрешна планета, наречен CC1, има около девет маси на Юпитер, докато външната планета, WISPIT 2b, тежи около пет маси на Юпитер. Тези маси са изведени отчасти от топлинната инфрачервена светлина, наблюдавана от телескопа LBT.
Така биха изглеждали нашите собствени Юпитер и Сатурн, когато са били 5000 пъти по-млади, отколкото са сега според астрономите. Планетите в системата WISPIT-2 изглеждат около 10 пъти по-масивни от нашите собствени газови гиганти и по-разпръснати. Но общият вид вероятно не е толкова различен от това, което близък "извънземен астроном" би могъл да види на "бебешка снимка" на нашата Слънчева система, направена преди 4,5 милиарда години.
CC1 може да обикаля на около 14-15 астрономически единици - като една астрономическа единица е равна на средното разстояние между Слънцето и Земята, което би я поставило по средата между Сатурн и Уран, ако бе част от нашата слънчева система, според Клоуз. WISPIT-2b е по-далеч, на около 56 астрономически единици, което в нашата слънчева система би я поставило далеч отвъд орбитата на Нептун, около външния ръб на Пояса на Кайпер.
Втора статия, публикувана паралелно и ръководена от ван Капелвийн и Университета в Голуей, описва подробно откриването на планетата в инфрачервения светлинен спектър и откриването на многопръстенова система с адаптивната оптична система SPHERE на 8-метровия телескоп VLT.
"За да видят планетите в мимолетното им време на младост, астрономите трябва да открият млади дискови системи, които са рядкост", обяснява ван Капелевен, "защото това е единственият момент, в който те наистина са по-ярки и лесно откриваеми. Ако системата WISPIT-2 бе на възрастта на нашата Слънчева система и използвахме същата технология, за да я наблюдаваме, нямаше да видим нищо. Всичко щеше да е твърде студено и твърде тъмно."
https://nauka.offnews.bg/kosmos/razhdaneto-na-planeta-e-zasneto- … i-pat-202294.html