Единственото невъзможно в умрял да стане от гроба.
- Публикувана: 27 ян. 2025, 18:40 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2025, 10:53 ч.
Следване на висше образование и отглеждане на породени деца-възможно или не?
Разбира се, че може. Аз през първото майчинство учих поредното нещо, но просто съм човек, който не може да стои мирно и да пилее време (на мен ми е такова усещането). Помощ и подкрепа от таткото имах. Сега през второто майчинство пак чета и уча, но поне е self-paced засега и после ще е курс и сертификат, което не е толкова време като някой бакалавър, но ще си отиде поне 1г в учене и подготовка. Пак я имам подкрепата от мъжът ми, но главно разчитам на едното да е на градина, другото да спи и по празници да се включват баби при възможност.
С голямото дете също има нужда да учим допълнително извън градина (подготовка за частно у-ще за ПУК), занимания извън градината. Таткото също учи за сертификат. При нас правилна организация на времето, приоритизиране на задачи, взаимна подкрепа е успешният подход към момента.
С голямото дете също има нужда да учим допълнително извън градина (подготовка за частно у-ще за ПУК), занимания извън градината. Таткото също учи за сертификат. При нас правилна организация на времето, приоритизиране на задачи, взаимна подкрепа е успешният подход към момента.
Не знам дали има еднозначен отговор. Има хора, които с едно дете нямат време да се изкъпят и да изпият едно кафе на спокойствие, има и други, които завършват успешно с две или три деца... Много зависи и от специалността - няма какво да се лъжем, има специалности, които се минават като на шега, и други, които изискват сериозна и отдадена работа.
Според мен, за да се случи, трябва да са налице следните фактори: силна мотивация и дисциплина, отлични умения за организация на времето, и не на последно място - задължителна подкрепа от таткото във всички отношения - морална, чисто физическа, емоционална, материална. Ако има помощ от трети лица е добре дошла, но не е задължителна и чак толкова неизбежна, ако таткото си е на мястото.
Докато децата ми бяха малки, писах дисертация и изкарах няколко сертификата - но не го имам за някакво голямо постижение, защото съм такъв човек, и не мога да живея без да уча - и до сега всяка година се заемам с нещо ново. Но родих на по-късна възраст, вече имах и образование, и кариера, и надграждането беше въпрос по-скоро на рутина, отколкото на усилие. А и с мъжа ми сме били винаги взаимозаменяеми от ден първи на децата, така че не съм имала никакви притеснения за отглеждането им.
В същото време, не бих критикувала или упреквала млада майка, която не може да се справи. Хората сме различни, и се движим с различни скорости. Човек трябва да върши това, което му е по силите, а не да се надскача и претоварва. Съветът ми е, авторката да пробва, а ако не се получи и се наложи да прекъсне - да не го приема като провал, а просто да изчака по-подходящ момент. По-добре отложени планове, отколкото майка с бърнаут. Най-важното е здравето (физическо и психическо) на майката и на децата, образованието и работата няма да избягат.
Според мен, за да се случи, трябва да са налице следните фактори: силна мотивация и дисциплина, отлични умения за организация на времето, и не на последно място - задължителна подкрепа от таткото във всички отношения - морална, чисто физическа, емоционална, материална. Ако има помощ от трети лица е добре дошла, но не е задължителна и чак толкова неизбежна, ако таткото си е на мястото.
Докато децата ми бяха малки, писах дисертация и изкарах няколко сертификата - но не го имам за някакво голямо постижение, защото съм такъв човек, и не мога да живея без да уча - и до сега всяка година се заемам с нещо ново. Но родих на по-късна възраст, вече имах и образование, и кариера, и надграждането беше въпрос по-скоро на рутина, отколкото на усилие. А и с мъжа ми сме били винаги взаимозаменяеми от ден първи на децата, така че не съм имала никакви притеснения за отглеждането им.
В същото време, не бих критикувала или упреквала млада майка, която не може да се справи. Хората сме различни, и се движим с различни скорости. Човек трябва да върши това, което му е по силите, а не да се надскача и претоварва. Съветът ми е, авторката да пробва, а ако не се получи и се наложи да прекъсне - да не го приема като провал, а просто да изчака по-подходящ момент. По-добре отложени планове, отколкото майка с бърнаут. Най-важното е здравето (физическо и психическо) на майката и на децата, образованието и работата няма да избягат.
