Пише едно момиче на 25 години. В последно време чувствам умора, апатия и липса на желание за каквото и да е. До преди два месеца бях в разцвета на живота си - учене, приятелства, нови запознанства.
Обаче напоследък се чувствам изтощена.
Посещавам психотерапевт, защото имам неща от миналото, които са ми оставили трайни следи. Някои неща ги превъзмогнах, с други се боря все още, но имам чувството, че съм зациклила. Нямам желание да излизам, да общувам с хора, много се затворих. Преди години така се бях скопосала, че започнах да се самонаранявам и не виждам никакъв смисъл от съществуването си. Но с времето и с много работа се отърсих от тези неща и си заживях един спокоен живот с цели и мечти.
Сега, нищо конкретно ме се е случило, а се чувствам толкова изтощена и имам чувството, че отново се връщам там. Нямам желание да гоня цели, нямам желание да се развивам, просто последните два месеца съществувам. Още повече ме плаши това, че отново ми минават мислите да се самонараня, защото тогава по този начин разтоварвах и се чувствах “жива”.
Моля, без упреци. Просто ми се иска да чуя няколко окуражителни думи и съвети от хора, които са били в подобна дупка, за да разбера, че има и други хора. Да си вдигна тонуса, така да кажа.
Наясно съм, че е период, но имам чувството, че все повече затъвам.