Здравейте!
Пише едно момиче на 25 години. В последно време чувствам умора, апатия и липса на желание за каквото и да е. До преди два месеца бях в разцвета на живота си - учене, приятелства, нови запознанства.
Обаче напоследък се чувствам изтощена.
Посещавам психотерапевт, защото имам неща от миналото, които са ми оставили трайни следи. Някои неща ги превъзмогнах, с други се боря все още, но имам чувството, че съм зациклила. Нямам желание да излизам, да общувам с хора, много се затворих. Преди години така се бях скопосала, че започнах да се самонаранявам и не виждам никакъв смисъл от съществуването си. Но с времето и с много работа се отърсих от тези неща и си заживях един спокоен живот с цели и мечти.
Сега, нищо конкретно ме се е случило, а се чувствам толкова изтощена и имам чувството, че отново се връщам там. Нямам желание да гоня цели, нямам желание да се развивам, просто последните два месеца съществувам. Още повече ме плаши това, че отново ми минават мислите да се самонараня, защото тогава по този начин разтоварвах и се чувствах “жива”.
Моля, без упреци. Просто ми се иска да чуя няколко окуражителни думи и съвети от хора, които са били в подобна дупка, за да разбера, че има и други хора. Да си вдигна тонуса, така да кажа.
Наясно съм, че е период, но имам чувството, че все повече затъвам.
Пише едно момиче на 25 години. В последно време чувствам умора, апатия и липса на желание за каквото и да е. До преди два месеца бях в разцвета на живота си - учене, приятелства, нови запознанства.
Обаче напоследък се чувствам изтощена.
Посещавам психотерапевт, защото имам неща от миналото, които са ми оставили трайни следи. Някои неща ги превъзмогнах, с други се боря все още, но имам чувството, че съм зациклила. Нямам желание да излизам, да общувам с хора, много се затворих. Преди години така се бях скопосала, че започнах да се самонаранявам и не виждам никакъв смисъл от съществуването си. Но с времето и с много работа се отърсих от тези неща и си заживях един спокоен живот с цели и мечти.
Сега, нищо конкретно ме се е случило, а се чувствам толкова изтощена и имам чувството, че отново се връщам там. Нямам желание да гоня цели, нямам желание да се развивам, просто последните два месеца съществувам. Още повече ме плаши това, че отново ми минават мислите да се самонараня, защото тогава по този начин разтоварвах и се чувствах “жива”.
Моля, без упреци. Просто ми се иска да чуя няколко окуражителни думи и съвети от хора, които са били в подобна дупка, за да разбера, че има и други хора. Да си вдигна тонуса, така да кажа.
Наясно съм, че е период, но имам чувството, че все повече затъвам.
Здравей,
Съжалявам, че се чувстваш така. Разбирам те много добре, защото и аз имам такива моменти понякога и също ходя на психолог. Не знам каква терапия имаш ти с твоят психолог, но понякога след сесия с психолог, в която си се върнала към травмиращ момент от живота си, този спомен стои активен и е абсолютно възможно да ти влияе през седмицата след терапията. Не съм особено запозната с това за витамините, но аз също съм го чела, особено за витамин Д и съответно и аз имам дефицит и приемам допълнително, по лекарско предписание.
Относно спорта, бих казала че това е едно от нещата, които ми помогна най-много. Започнах с разходки, после тренировки вкъщи от интернет, после с треньор онлайн. Сега вече си имам мини фитнес вкъщи и всеки ден правя някаква тренировка. Най-честоходя бързо на бягаща пътека. Не се насилвай, ако не се чувстваш ок, но можеш да започнеш с малки разходки или да си вземеш бягаща пътека, на която да си вървиш у вас, докато четеш книга или гледаш любим сериал.
Надявам се да се почувствая по-добре скоро. Ако имаш нужда от разговор или просто някой да те изслуша, винаги можеш да ми пишеш. Вероятно няма да мога да ти помогна, но ще те изслушам и няма да те съдя.