Здравейте,
От дълго време ме мъчи един проблем, който в последните месеци се засилва. С приятеля ми сме от 6 години заедно, имаме стабилна връзка, правим много един за друг, НО тъй като до преди две години бяхме студенти, по време на следването ни не сме мислели много, много, много за съвместен живот... Тоест най-вече ТОЙ, тъй като към края на образованието ни аз започнах да говоря за изнасяне, но постоянно бях порязвана. В крайна сметка към този момент правим ремонт на жилището, в което ще живеем много скоро.
Проблемът не е тук, а в нормалното продължение на тези отношения, а именно бракът и децата. Ако трябва да бъда максимално откровена никога в живота си не съм мислела за сватби - това за мен е нещо излишно, когато двама човека се обичат, но откакто съм с него, си промених мирогледа, защото той държи на този ритуал. Но защо още няма предложение? Може би нямаше много, много да мисля по тази тема, ако всички наши приятели, връстници, не се ожениха или не готвят сватба. Хора, чиито половинки се появиха по-късно.
Повече от всичко искам дете, говорили сме го, той винаги реагира остро или си намира оправдание, което е валидно за текущата ситуация. Всеки път, когато се опитвам да повдигна темата, тя се избягва, дори понякога се стига до скандал.
Връзката ни, смея да кажа, е сериозна, стана много сериозна още в самото начало, заради възникнали проблеми в двете ни семейства. Подкрепяме се, винаги сме един до друг във всяка ситуация, но явно нещо не правя като хората, защото той е от семейно ориентираните мъже по принцип. Това ми влияе изключително много на самочувствието и настроението.
Дали някоя от вас е изпадала в подобна ситуация? Какъв беше изходът от нея?
От дълго време ме мъчи един проблем, който в последните месеци се засилва. С приятеля ми сме от 6 години заедно, имаме стабилна връзка, правим много един за друг, НО тъй като до преди две години бяхме студенти, по време на следването ни не сме мислели много, много, много за съвместен живот... Тоест най-вече ТОЙ, тъй като към края на образованието ни аз започнах да говоря за изнасяне, но постоянно бях порязвана. В крайна сметка към този момент правим ремонт на жилището, в което ще живеем много скоро.
Проблемът не е тук, а в нормалното продължение на тези отношения, а именно бракът и децата. Ако трябва да бъда максимално откровена никога в живота си не съм мислела за сватби - това за мен е нещо излишно, когато двама човека се обичат, но откакто съм с него, си промених мирогледа, защото той държи на този ритуал. Но защо още няма предложение? Може би нямаше много, много да мисля по тази тема, ако всички наши приятели, връстници, не се ожениха или не готвят сватба. Хора, чиито половинки се появиха по-късно.
Повече от всичко искам дете, говорили сме го, той винаги реагира остро или си намира оправдание, което е валидно за текущата ситуация. Всеки път, когато се опитвам да повдигна темата, тя се избягва, дори понякога се стига до скандал.
Връзката ни, смея да кажа, е сериозна, стана много сериозна още в самото начало, заради възникнали проблеми в двете ни семейства. Подкрепяме се, винаги сме един до друг във всяка ситуация, но явно нещо не правя като хората, защото той е от семейно ориентираните мъже по принцип. Това ми влияе изключително много на самочувствието и настроението.
Дали някоя от вас е изпадала в подобна ситуация? Какъв беше изходът от нея?
