💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 - професионален и личен живот /Тема 44/

"През 2017 г. Тоска става съосновател на Passionflix - подобна на Netflix платформа, зад която стои едноименна продуцентска компания. Премиерата на всички заглавия е по Passionflix, а абонатите плащат по 5,99 долара на месец за достъп до тях.

Любовта й към розовите книги не е от вчера. Майка й - Мей Мъск - разказва, че е била жертва на домашно насилие и въпросните книги са били единственото й спасение. Години наред Мей бяга в свят, в който мъжете не са насилници, а са галантни кавалери, които се грижат за жените си. Когато Тоска е на 5 години, майка й се развежда и започва да работи като съветник по здравословно хранене, като продължава да се грижи за трите си деца.

Двете обаче започват да споделят обща страст към романтичните сюжети и Тоска мечтае все повече и повече да навлезе в кино бизнеса. Тя обаче забелязва, че индустрията е твърде фокусирана върху мъжката аудитория. Камерата например показва в близък план женското деколте или крака, даже и в момента те да нямат особено отношение към сюжета. Мъск иска да покаже нещата през женския поглед.

Тоска казва, че мъжът сценарист обикновено пише как мъжът целува жената и нищо повече, сякаш жената автоматично е съгласна на целувката. Според нея не се прави така, трябва да бъде описан бавният поглед на жената, секундата размисъл и чак после как тя надига лицето и устните си към него."

https://webcafe.bg/gradat/toska-mask-koyato-prevrashta-erotichni … tichni-filmi.html

Като ударя чертата
в живота ми любовта си има свои три етапа.
В първия смятах, че любов без пеперуди не е любов.
И си чаках пеперудите, трепетите, онова щракване, онази Дисни магия, дето се беше загнездила в момичешкото ми сърце... ама чаках ви казвам. Нищо по-малко от рояк не беше достойно за пламенната ми същност. И не да нямаше пеперуди. Имаше, имаше.
Казвам ви, мене кучета не са ме хапали така, както ме хапеха тея крилати проклетии. Отвътре, цялата ме късаха. До гърлото се качваха, като че ще спра да дишам. Нито да спя ме оставяха, нито да ям .
Нито да вярвам.

И така съвсем естествено, дойде втория етап на любовта.
Оня, в който "няма любов".
Не съществува. Измислица е.
Нещо друго е. Нищо не е.
Казвам ви, аз толкова категорични "не"-та в живота си не съм произнасяла. И то с абсолютна увереност. Не книга, енциклопедия можех да напиша, която да обясни адекватно, защо двама души са заедно. Ползи да искаш. Интереси да искаш. Травми, самота, секс. Хиляда и сто причини, двама да се държат за ръце... и нито една от тях- любов.

И така, съвсем през просото, без очаквания, пеперуди и вяра
намерих човек, дето го кара съвсем през просото, без очаквания, пеперуди и вяра.
Идеално, казвам.
Театъра затвори.
Питам го черното какво е -казва черно. Питам го бялото какво е- казва бяло.
Рай.
...Не знам, кога точно го заобичах.
Не го усетих в стомаха си, като ток.
Не знам и той, кога обикна мен.
Знам само, че бавното обичане се оказа обичане на същността на човек.
Със всичките му нелепи ситуации , несигурност, апатия, затваряне на врати и погълнати ключове.
Любов, като обич. Дето бръчките са чар, излишните мазнинки- уют, чорапите на пода- бели кахъри.
И му казвам онзи ден, искам да острея до теб. Побеляла и сбръчкана.
"Страхотна баба ще си" казва ми.
И го вярва. В очите му виждам.
И ето третия етап. Дано последен.
Да виждаш човека до тебе в залеза си. Да виждаш себе си в залеза му.
Да искаш точно този човек да ти затвори очите, един ден.
... И да ти се свива стомаха от страх, да не дойде първо деня, в който да затвориш ти неговите.
Толкоз.
Ariadna