Живот на кантар - тема 1

Мисля, че кортикостероидите водят до пълнеене пак за сметка на увеличаване на апетита, на което трудно се противодейства. За самото пълнеене трябва материал, който идва от храната.

Задавала съм този въпрос на човека, който ми го е казвал, когато имах проблем с килограмите.
Отоговора беше че причината била, защото мисли за мен и иска да ми даде стимул да се взема в ръце, защото аз явно не съм вижала, че съм дебела.
При въпроса ми, а добре ти знаеш ли дали няма нещо което да ми пречи, отговора беше точно това.
Няма невъзможни неща, имаш ли воля и желание ще се получи.
Ами не беше така..
Реших другият проблем доста трудно, успях все пак, това ми помогна и килограмите да сваля. Но, в онзи момент не можех и беше кофти да чуя, че нямам желание и воля.

Всеки, който се бори с излишни кг сам си знае как и защо е стигнал до това.
Много тъжно е това, което каза Елора за баба си. Но за съжаление родителите дават първи насоката, когато детето си е родено нормални кг, а в последсвие го превръщат в дебел човек.
Имам различни примери около себе си. На моя близка внучето се роди много пълно бебе, стана пълно детенце, а сега вече е едра млада дама над 120кг..
Родителите какво ли не правеха да отслабне, но тя не иска. Просто яде много наистина много. Неиска диети, режими, спорт. Казват, че става през нощта да яде и се крие. Но тя се харесва. Има си самочувствие, има си социален живот, модерна и добре облечена.
А аз в училище толкова страдах, че не сэм 45 или 50 кг колкото другите. И не бях дебела, но имах корем и бузесто лице, та изглеждах не като слабичките..
Сестра ми и една братовчедка са родени едри бебета, едри деца, но грам не им пукаше, а аз все не се харесвах. И до сега нямам самочувствие, а имах период, когато изглеждах уалл.. Но го оценявам сега, защото сега изглеждам по - зле.
Първия път, когато започнах диета беше лятото преди 7 клас. Бяхме на рожден ден на вуйна и имаше пържена скумрия с домат и краставици салата. И някой от родата каза нещо за кг пак и как еди кой си бил слаб, а ние не. Направо скумрията ми приседна, още го помня и си казах край аз повече няма да ям. И от следващия реших да ям само салата домат и краставици. Лято беше това имаше. Сядаме да ядем и аз си слагам само салата, ама то сигурно буквално 2 лъжици беше. На обяд и вечеря. Майка ми в чудо се видя. Първия ден уж на майтап, втория, третия и като видя как друго не ям се изплаши. Дава ми варено яйце, аз не та не. Цяла седмица не ядях нищо друго. И корема изчезна и бузите .. ама талията ми беше 74см, не 60, та значи дебела съм..
Майка ми започна да плаче да ям поне яйце. И аз добре, обаче от половин варено яйце щях да умра от болка в стомаха..
А баба ми незнаеща, че гладувам беше правила пълнени чушки, тя готвеше многоо вкусно, та дава ми чушка, а аз не та не. Ама неказвам защо не искам. Тя толкова се насърди, започна да се вайка как ме било гнус от нея.. Драми..
А аз още помня тия чушки и ме е яд защо не ги опитах.
Та волята тогава ми беше железна. Сега не. Сега са оправдания, депресия, проблеми..
А истината е, че не искам явно достатъчно да се променя.
Е не съм и колкото участниците, но не съм и слаба.

daviz, ако някой го е грижа за теб ще го направи така, че грам да не се обидиш или да ти стане неприятно.

Bubani25, много деца се възпитават по-този начин. И не винаги с насилие, а го правят уж с добро.

Преди няколко години, вече бях отслабнала и си чаках мотрисата.
Седя си, дойде майка с дете. Майката огромна. 120 кг са малко. Нито една жена от предаването не беше колкото нея, слаби са. Та огрома жена, имаше над 150 кг. С малко момченце, което също беше огромно.
Личеше си, че е малко, но килата му придаваха, че е уж по-голямо.
Майката носеше пица и боза. Караше го нежно да си я хапне и каза - яж миличко, а вкъщи тортичка ще има. После вдигна телефона и говореше с мъжа си какво ще вечерят.
Беше малко след 14 часа. Не е ясно какво е яло това дете, но пицата и бозата я омете, после ще има торта, отделно ще се вечеря. Лицето му беше ужасно подуто, сякаш всеки момент ще се пръсне. Седях гледах и се чудех що за майка е тази така да си убива детето с толкова храна. И се сетих за моята "мила" баба.

Бабите ми от баници, тулумбички и торти разбираха.
Единия ми дядо майстор сладкар, едната ми баба майстор готвач.
Въобще храната си беше на ниво. Но никой не знаеше какво реално трябва да яде човек.
Възпитание. Така са ни учили.

Ужасно важно за децата е какъв пример ще дадат родителите. То е лесно да им кажат не яжте сладко и тестени, а да нагъват баници. Аз не разбирам, защо в нашето общество без хляб не се сяда. И в училище в стола, и в ДГ, и то бял заводски хляб от най-гадния. Какво ти дава толкова като хранителни вещества този хляб?! Знам, че моите възгледи и методи сигурно ще се сторят крайни, но работят засега, а и съм ги въвела, защото не искам децата ми да страдат, ако са наследили моя ген. В семейството ми хляб се яде само на сандвич с кашкавал или сирене. Баници, кексове, кроасани - при бабите. У нас правя крем ванилия веднъж на викокосна и нищо друго. Пици - веднъж седмично- нещо като семеен празник го правим. И винаги повтарям, че всички тези неща са вкусни, но от тях се става глупав и дебел, ако прекаляваш (за малката й обяснявам, че "дебел" значи да не може повече да носи хубавите си рокли, защото ще са й малки). Сами не искат да ядат вредните неща. Газирано още не са опитвали (в ДГ на дъщеря ми сестрата занесла фанта за някакъв повод и моята категорично отказала). Децата ми са много малки още, де, пубертетът ще е голямото изпитание. И аз се учудвам, как пълни родители, като в случката в метрото на Елора, подлагат на такава мъка децата си. Все едно болно дете с 40 температура  да го изведа голо на снега и да му дам сладолед.  Според мен на родителите им е просто по-лесно да връчат баничката, за да не си променят те начина на живот.

Не съм с много познания по химия, но си спомням, че учителката ни от гимназията обясняваше, че под кората на хляба има някакво вещество, (не помня името му, но ми направи впечатление) което дава най-добрата храна на мозъка. Вярно, че когато бях ученичка нямаше голямо разнообразие от продукти. Но напр, ръженият хляб ми беше любим и никъде до момента не съм намерила такъв.
Аз съм против демонизиране на каквато и да е храна, стига наистина да е храна, а не боклук, като чипс, напр, наблъскан със сол и химия. Но на баници, кексове и подобни, нищо им няма, стига консумацията да е умерена и разумна. Разбира се който се е докарал до патологични кг, трябва да ги забрави. Ако погледнем народния календар, има традиционни, ритуални блюда, свързани не само с религията, а с традициите. Баница-на празник, на сватба. Погача-също, сватба, раждане на дете и тн. А сега - отворете която и да е кулинарна страница, ден през ден висококалорични храни.С месото е същото, никога не е било ежедневна храна.
Другата заблуда е, че домашно е равно на полезно. Това също не винаги е така.

Не знам дали е редно, но ще го кажа, пък може да е от полза. Във ФБ следя страницата на Емил Златев-"Здраве, спорт, хранене" . Той е бивш учител по БЕЛ, освен това спортист, треньор. Има изключително жив, образен език и пише много неща, свързани със здравословни начин на живот. Има задълбочени познания в областта на болести, свързани с начина на хранене. В общи линии иронизира всякакви диети, не отрича никаква храна категорично, горещо препоръчва спорт и всякакво движение, много е интересен и полезен за четене, а преди всичко забавен.

Не може да се обобщава, а и примерът за съжаление не е всичко.
Ние като родители ядем полезни неща в умерени количества, а голяма яде само боклуци, малката яде почти всичко, но я ограничаваме, иначе ще изяде и луната.

Очевидно е, че сме сбъркали някъде, но не е в примера.

Ами, моето дете е на почти 6 години и чак последната година 2 пъти пи друг сок, освен бананов. То и сок сравнително рядко иска да пие, кара си на вода. Нито айрян, нито боза, нито газирано е опитвало, ама защото не иска. Аз също нямам навик да купувам и да пия газирано и сокове. 2-3 пъти годишно по някой повод, като има гости купуваме газирано, пия вода и кафе, баница с айрян или боза никога не съм обичала. Обаче пък почти само филии яде, пък аз дояждам коричките и не е като да се храним здравословно.

Аз също съм против демонизирането на която и да е храна. У нас хляб се яде от време на време за закуска, това което ми е странно е "традицията" всяко ястие, дори с ориз или картофи, да е придружена от филия. Не ме разбирайте грешно, обожавам бял пухкав хляб със сирене, но какво да направя като за мен е смърт?! Вече съм отслабнала значително и мога да си позволя по някое прегрешение, НО рядко и винаги ми замества някое основно ядене. Например, за РД ядох веднъж за деня, на обяд, но пък прекрасен суши сет, който иначе ми е категорично забранен. Грам не съм напълняла.
Не знам дали ще помогне на някого, но да споделя - глюкомерът много ми помогна. Всеки продукт влияе различно на различните хора и е добре, всеки да си знае, какво му качва захарта и какво - не. Аз това го свързвам с това, от какво пълнея. Например бях изненадана, че пълнозърнести спагети не ми влияят, докато един портокал и кафяв ориз ми изстрелват захарта в небето. Досадно е да се бодешв началото, но след като установиш какво как е, си готов.

Предаването ми допада за сега, защото е нещо различно и засяга много наболял проблем. От тийнейджърска възраст все се броя с килограмите - все диети, все ограничения и все пълна. Сега, ИTM ми е бил в горната граница или леко над нормата, но аз не се чувствам ок. Проблемът е,че имам сърдечен порок, който ми пречи да спортувам и всичко извън ходенето ме натоварва, което допринася за вечните диети. Преди 4 години се претеглих на умен кантар и всичко светна в червено, а метаболитната ми възраст беше почти 2 пъти над реалната. Бях на килограмите, които влязох да раждам. Стреснах се жестоко и почнах диета - кето. За 6 месеца свалих 17 килограма, които успях да задържа около 2 години с разни изкушения тук-там, но пак умерено хранене. Преди 2 години след тахикардичен пристъп установиха хиперфункция на щитовидната жлеза и почнах да пия Метизол като за първия месец качих 4 кг., а за следващите 3 - още 6. Пак диети, увеличих разходките....полза никаква. До преди 2 месеца, когато ми разредиха приема на лекарства и сега за месец и половина успях да сваля 5 от тези 10 излишни килограми, но пак с кето. Така че и медикаментите си оказват значение. Ще ми се да има и съвети за хора като мен, които не могат да тренират, ама като гледам май няма да има. Исках и за предаването да се записвам, за да поставя екипа пред предизвикателство - какво ще ме правят без физическа активност, ама съм направо слаба за там. Знам, че двете неща вървят ръка за ръка, за това и гледам да ходя, ама ето сега времето е отвратително и 4-ти ден няма да си подам носа навън, а като гледам прогнозата - сигурно и поне още 4-5. Много ми липсва и ми тежи - свикнала съм поне 5-6000 крачки да правя на ден, а лятото и до 10 000 стигат, но физическата ми активност е само това. Все пак ще следя - може да дадат насоки и в това отношение, ама като гледам как се набляга на треньорите и как се предлагат отрупани трапези ме съмнява. Иначе у дома от 4 години готвя за мен различно и не ми е проблем. Но аз им ма гъвкаво работно време и в по-голямата част от деня съм вкъщи, но не всеки има този лукс.

Едно е мисленето, друго е опитът!
А моят е 20-годишен с кортикостероидите...Пълнее се не само от огромния апетит, но се получават метаболитни промени и задържане на вода. Буквално тялото ти се раздува от вода, боли те дори, когато леко се докоснеш до кожата.

Вероятно е така за задържането на вода, не го оспорвам. Имах предвид конкретно мастната тъкан.

Имах един познат на кортико също.
Той не ядеше цял ден. Само вечеряше.
Имаше тънки крака и огромен корем, огромен. Но ядеше вечеря и половина, пък и е мъж, нормално като не е ял цял ден.

Транспозиция на големите съдове. Коригирана, но по стар метод през 80-те. След раждането развих тахикардия, а преди година и половина и сериозна сърдечна недостатъчност. Да ходя мога, ама 30 стъпала като кача трябва да си почина. Тичане - абсурд. Не, че ще умра, ама просто много се задъхвам, сърцето ми ще изкочи и не става. Умерена гимнастика вкъщи, ходене, плуване лятото...това е. Всичко друго ми носи дискомфорт. Иначе като ходим по екскурзии и до 30 000 крачки на ден се случва да правя и това не ми е проблем. Стига да няма много стъпала и да е по равничко, че и баирите ме морят.

Между спорт, натоварване в зала и просто ходене има разлика.
Аз също имам забрана за спорт и физическо натоварване, но имам немска овчарка и  ежедневното ходене на дълги растояния ме спасява.
Обаче темата е друга тук.
Интересно ми е защо не включиха и психолог, за мен той трябваше да е част от цялостната концепция за промяна в начина на живот. Така ми се губи смисъла и продължава да ми се затвържадава тезата, че предаването е само за успеха, докато тече то.