Те сами трябвало да поискат. Е, поискали са, нали затова са там. Ама все едно да вкараш наркоман в комуна и да му тупнеш всички упойващи вещества накуп на масата и да му кажеш - хайде сега, да те видим, ще те бъде или не! Ами адски тъпо е. Та, нали той е отишъл там където няма, за да не се изкушава, докато се справи с проблема и се научи да казва "Не" на отровата, която му вреди. След време и той ще излезе от тази комуна и ще влезе в реалния свят, но вече ще е изградил "имунитет" срещу зависимостта си. Ако още с влизането си му дръннат една спринцовка и прахче, чакай ти да се откаже, че и тия тука отслабващите, дръж тези храни и върви се бори. Дрън дрън, че пляс.
- Публикувана: 1 фев. 2025, 11:00 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2025, 22:39 ч.
Живот на кантар - тема 1
Зависимостта към храната не е като към наркотиците и аклохола. Храната не я спираме, а променяме, при алкохола не заменяме ракията с водка или при наркотиците хероин с кокаин, а на шоколада има десетки алтернативи, мекиците не водят до пристрастяване, това за мен са оправдания.
Деси се казваше жената, която го каза това за масите и наркоманите, имала книга или блог "Деси, къде си?". То не че не може и друга да е била, но аз тази гледах. Пълна жена, с хубаво лице обаче, хубави черти плюс сравнително недеформирано от пълнота (до тип лице и място, където трупаш, е). Това е така за храната и присъствието и, от друга страна мисля, че човек не бива да се лишава от малки количества любими (или всякакви) храни, с изключение може би само на най-калоричните, като майонеза, от които една супена лъжица си е вече доста, и на откровено вредните, който каквото си е преценил за вредно, примерно вафли или чипс. Липсата на всякакво удоволствие може да развали мотивацията.
Мекиците, разбира се, не пристрастяват като наркотиците, но от една страна, онова, което говорихме за "гена на пълнотата", важи - някои хора изпитват по-голямо и по-трудно контролируемо удоволствие от храната, оттам по-трудно се съдържат, ако тя е пред тях, а от друга страна - самото съдържание на храната влияе отчасти различно на усещането за глад после, защото влияе на количествата на различните хормони, които вземат участие в това, един от които е инсулинът, но не е само той.
Мекиците, разбира се, не пристрастяват като наркотиците, но от една страна, онова, което говорихме за "гена на пълнотата", важи - някои хора изпитват по-голямо и по-трудно контролируемо удоволствие от храната, оттам по-трудно се съдържат, ако тя е пред тях, а от друга страна - самото съдържание на храната влияе отчасти различно на усещането за глад после, защото влияе на количествата на различните хормони, които вземат участие в това, един от които е инсулинът, но не е само той.
Оправдания са естествено. Но хайде да сме честни. Всички в една или друга ситуация сме си намирали оправдания да направим или не нещо. Но тези хора са успели да превъзмогнат оправданията и да направят първата крачка. И няма нужда от изкушения.
Когато спрях цигарите, първите седмици съпругът ми не смееше да запали цигара пред мен. Когато минах на режим, първите две седмици никой в къщи не си позволяваше да яде дюнер, KFC или сладко пред мен. Правеха го в знак на подкрепа към усилията ми.
Аз уважавам различното мнение, но в този случай съм убедена, че спорът "трябва ли да ги изкушават" е безпредметен. За мен това е жестоко.
Когато спрях цигарите, първите седмици съпругът ми не смееше да запали цигара пред мен. Когато минах на режим, първите две седмици никой в къщи не си позволяваше да яде дюнер, KFC или сладко пред мен. Правеха го в знак на подкрепа към усилията ми.
Аз уважавам различното мнение, но в този случай съм убедена, че спорът "трябва ли да ги изкушават" е безпредметен. За мен това е жестоко.
Да, защото в началото и да гладуваш, и да се ограничаваш, ефект не виждаш. Съдя по себе си след раждането. Няколко дни заради притеснения и други фактори почти не бях яла и като се погледнах, си бях пак толкова дебела, колкото преди тези няколко дни глад, не виждах никакъв резултат от гладуването, и реших, че няма смисъл да се мъча. Ако ми сложат една отрупана трапеза с такива мисли, хич не бих се въздържала.
За отслабване с гладуване е д-р Емилова. Там ядат трева и чай ,ако не бъркам.
Не сте ли гледали ТLC и д-р Новзарадан. Показва им пътя, но не може да го извърви вместо тях.
Не сте ли гледали ТLC и д-р Новзарадан. Показва им пътя, но не може да го извърви вместо тях.
Д-р Емилова.... не знам какво да кажа, така че да не ме баннат. Ако нейното стомахче е като на котето ми и тя може да гладува със седмици, да го кара само на вода и чай, това не може да е "лечение" за огромна част от хората, които искат да отслабнат. Още 90-те беше издала книга "Целебен глад", баба ми я четеше и ми цитираше цитати от тази книга, казвах й да не ме занимава с тази откачалка. Ако е за гимнастички, балерини на по 14 г, може. Не и за повечето хора.
Когато излязат от предаването никой няма да се съобразява с режима им и през какво са преминали. Ще имат отрупани маси и мили хора, които черпейки ги им казват “ ще ме обидиш”. Трябва да свикнат с тази мисъл от сега. Лечебното гладуване съм го практикувала, сама, не под лекарски контрол. Имах полза от него, но е много трудно.
Доктор Емилова според мен си е от стабилно хапващите, от групата с по-големи стомахчета.
Естествено, че и след предаването ще имат изкушения, ама хайде да си го признаем честно - едно е да ти сложат изкушенията на масата, друго е ти да трябва да отидеш да напазаруваш, че да трябва да ги приготвяш после тия изкушения. За първото имаш секунди, минути, че да се спреш. А мотивацията, волята, е друга, ако си се лишавал и си видял, че има резултат, който не искаш да разваляш, в сравнение с волята да започнеш да отслабваш дебела пред пълните маси.
Естествено, че и след предаването ще имат изкушения, ама хайде да си го признаем честно - едно е да ти сложат изкушенията на масата, друго е ти да трябва да отидеш да напазаруваш, че да трябва да ги приготвяш после тия изкушения. За първото имаш секунди, минути, че да се спреш. А мотивацията, волята, е друга, ако си се лишавал и си видял, че има резултат, който не искаш да разваляш, в сравнение с волята да започнеш да отслабваш дебела пред пълните маси.
За отрупаната маса се замислих. Може би постепенно ще отпадат вредните храни?
То всъщност вредна храна няма, с изключение на пакетираните боклуци в магазина. Домашно приготвени мекици, баница, палачинки... ехаа, вкусно!
Ами че като бях малка, умирах баба да ми направи палачинки сутрин. Изяждах по много, а си бях хърбел.
Разбира се, тези хора трябва да отслабнат и дотогава е добре да избягват по-калоричните храни.
То всъщност вредна храна няма, с изключение на пакетираните боклуци в магазина. Домашно приготвени мекици, баница, палачинки... ехаа, вкусно!
Ами че като бях малка, умирах баба да ми направи палачинки сутрин. Изяждах по много, а си бях хърбел.
Разбира се, тези хора трябва да отслабнат и дотогава е добре да избягват по-калоричните храни.
Пържени филии, пържени мекици и разни други. тесто напоено с олио. То и затова българина е на това положение. Максимата е да живее пърженото.Вайкат се, че олиото било скъпо, но го използват доволно, всичко плува в мазнина
Смятам, че трябваше да включат и психолог в предаването. Повечето във визитките говореха за т.нар. емоционално преяждане, най-много ме впечатли жената с шоколадите като обясняваше, че получава главоболие и усеща нуждата от шоколад на физическо ниво. Тук според мен трябва специалист да работи, защото емоционалния глад е доста по-силен от "нормалния" такъв.
Цитат
Е как да няма? Смятате, че пърженото не вредно така ли Grinning Пържени филии, пържени мекици и разни други. тесто напоено с олио. То и затова българина е на това положение. Максимата е да живее пърженото.