Малките сладки бебенца някак неусетно преминават през "ужасните две", щастливото детство и началното училище, после през тежкия (или не чак толкова) пубертет в прогимназията и гимназията, и в един момент пред нас стои един завършен човек, със собствено мнение и виждания за нещата от живота, със свой характер и поведение. Човек, който взима решения, и си носи последствията от тях. Човек, чиито нови приятели не познаваме, и когото виждаме все по-рядко, дори да живеем заедно.
Въпросът ми е към родителите на порасналите деца - харесвате ли ги като хора, като личности? Не питам дали ги обичате, моля да не се бъркат въпросите. Абстрахирайте се от това, че са ваши деца, че ги познавате. Погледнете ги съвсем отстрани, непредубедено.
Ако се върнете назад във времето, когато сте били на годините, на които са децата ви сега - бихте ли ги искали за приятели? Бихте ли се запознали с тях, бихте ли общували? Или да не се връщаме назад, а в настоящето - искате ли ги за колеги? За съквартиранти? За съседи? Смятате ли ги за добри хора, за интересни събеседници, за възпитани младежи? Или - искате ли ги за опоненти, бихте ли влезли в словесна схватка с тях? Бихте ли работили с тях - като работодател или под тяхно ръководстдво? Смятате ли, че имат собствен стил, че изглеждат добре, че са в най-добрата си форма? Мислите ли, че са добри партньори за гаджетата си, че могат да направят някого щастлив? Че биха били добри и грижовни съпруги или съпрузи? Имат ли навици, които ви дразнят?
Ще се радвам да се получат разнообразни отговори, по-натам може да напиша и какво ме накара да пусна темата
Въпросът ми е към родителите на порасналите деца - харесвате ли ги като хора, като личности? Не питам дали ги обичате, моля да не се бъркат въпросите. Абстрахирайте се от това, че са ваши деца, че ги познавате. Погледнете ги съвсем отстрани, непредубедено.
Ако се върнете назад във времето, когато сте били на годините, на които са децата ви сега - бихте ли ги искали за приятели? Бихте ли се запознали с тях, бихте ли общували? Или да не се връщаме назад, а в настоящето - искате ли ги за колеги? За съквартиранти? За съседи? Смятате ли ги за добри хора, за интересни събеседници, за възпитани младежи? Или - искате ли ги за опоненти, бихте ли влезли в словесна схватка с тях? Бихте ли работили с тях - като работодател или под тяхно ръководстдво? Смятате ли, че имат собствен стил, че изглеждат добре, че са в най-добрата си форма? Мислите ли, че са добри партньори за гаджетата си, че могат да направят някого щастлив? Че биха били добри и грижовни съпруги или съпрузи? Имат ли навици, които ви дразнят?
Ще се радвам да се получат разнообразни отговори, по-натам може да напиша и какво ме накара да пусна темата
